Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for 30.11.2010


Филмовият маратон в столицата, започнал още в началото на ноември с фестивала на американското независимо кино и последван от 24-ата КИНОМАНИЯ, продължава още една седмица – до 5 декември с цяла Балканска киноседмица.


През нея ще видим 7 игрални филма от седем балкански държави.

Снощи БАЛКАНСКАТА КИНОСЕДМИЦА започна с прожекция в кино „Люмиер” на филма „Турнето” (или „Трупата” както са предпочели да го преведат организаторите). Тук е мястото да отбележа, че организатор на тази проява е режисьорът Андрей Слабаков, който в типичния си стил се е погрижил тя да се превърне в истински купон, благодарение на това, че срещу закупен билет всеки зрител може не само да гледа кино, но и да се почерпи с вино и свинско месо.
За разлика от други подобни филмови панорами, този път филмите няма да се представят от техните режисьори, а от актьорите и актрисите, изпълняващи някоя от главните роли  – а тях пък ще представят българските им колеги Кръстю Лафазанов, Христо Гърбов, Ани Пападопулу, Стефка Янорова, Ненчо Илчев и др.
Сръбският филм „Турнето” (или Трупата) бе представен снощи от актьора Тихомир Станич, изпълняващ една от главните роли в него. Той е сред най-известните актьори в Сърбия. Играл е на сцените на различни големи театри; помнят го с ролите му във „Фауст“ на Гьоте, „Див мед“ на Чехов, „Дон Кихот“ и в любимата му „Детинство“ в театър „Битеф“.
Любопитна информация за него можете да прочетете тук.


Организаторът на Балканската киноседмица Андрей Слабаков и сръбският актьор Тихомир Станич

А сега за филма, който определено не е за изпускане (ще има още една прожекция в „Люмиер” на 5 декември от 20.30 часа).
Действието се развива през 1993-а, най-мрачното време от войната в Босна и Херцеговина. Абсолютно несъзнавайки в какво се забъркват, група актьори от Белград тръгват на път, за да заработят набързо по някой динар чрез „турне” из Сръбска Краина. И преди да разберат какво става, са хванати в капана на ожесточената гражданска война в Босна и започват да се лутат от единия фронт към другия, от една армия към следващата.
По време на ужасяващото си пътуване срещат сръбски, мюсюлмански и хърватски бойци и се сблъскват с на пръв поглед непреодолими опасности, от които винаги успяват да се измъкнат. Именно наивността им, която ги е вкарала в тази кошмарна ситуация, в крайна сметка успява да ги спаси.
След преживените ужаси те се завръщат в театъра си напълно различни.

Филмът е отличен с 5 международни награди, сред които се открояват призът за режисура и наградата на ФИПРЕССИ на кинофестивала в МОНРЕАЛ през 2008г. и наградата на публиката от кинофестивала в Солун през 2008г.
Актьорската игра, както винаги във филмите на Горан Маркович, е на много високо равнище.
Интересно е да се види превъплъщението на Сергей Трифунович в образа на Аркан – бившият комендант на паравоенните части Желко Ражнятович, прочул се със своята нечувана жестокост. С основаната от него Сръбска доброволческа гвардия той върлува в Хърватия и Босна, използвайки конфликтите в бивша Югославия не само за да напада и опожарява села и градове с цивилно население, но и за да изнася от покрайнините на съседните републики конвои с дървен материал и с всякаква “военна плячка”.

 

 

 

Тази вечер в кино „Люмиер” ще бъдат представени два филма – турският „ПРИКАЗКИ ОТ КАРС” (от 18.30 ч.) и гръцкият „ЧЕРНО ПОЛЕ” (от 20.30 ч.).

Програмата до края на седмицата:

сряда (1 декември): „ИЗТОК-ЗАПАД-ИЗТОК” (Албания) и „С ГЛАВА НАДОЛУ” (Македония);
четвъртък (2 декември): „ПОСЛЕДНОТО ЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА” (Кипър) и „КИНОКАРАВАН” (Румъния);
петък (3 декември): „С ГЛАВА НАДОЛУ” (Македония) и „ПРИКАЗКИ ОТ КАРС” (Турция);
събота (4 декември): „ЧЕРНО ПОЛЕ” (Гърция) и „ИЗТОК-ЗАПАД-ИЗТОК” (Албания);
неделя (5 декември): „КИНОКАРАВАН” (Румъния) и „ТРУПАТА” (Сърбия).

Read Full Post »


Навръх Андреевден се прощаваме с актьора Андрей Баташов, починал вчера едва 45-годишен.
Във фоайето на Голямата сцена на Народния театър „Иван Вазов“ е поклонението пред човека, който бе едно от най-популярните лица на българския театър, определян от някои дори като неговия секс символ.
Първата асоциация при споменаване на името му е, естествено, моноспектакълът „Секс, наркотици и рокендрол” по Ерик Богожян. Андрей Баташов го игра над 700 пъти в продължение на осемнайсет години на сцената на Театър 199 в София.
Ръководството на този столичен театър заслужава поздравления, че даде възможност на големия актьор да създаде трилогия по пиесите на Ерик Богожян „Секс, наркотици и рокендрол”, „С глава в стената” и „На живо”.
За трилогията по Богосян печели и наградата за най-добър млад актьор „Иван Димов“.
Андрей Баташов бе от малкото български актьори, които са имали не една възможност да работят в чужбина. Най-напред като студент на Енчо Халачев и Снежина Танковска той пътува на фестивал във Франция, където го харесва местна режисьорка и получава покана за работа в Нант. Но Баташов отказва. После пък му се отваря възможност да пътува до Америка с режисьора Дамян Попхристов, който днес преподава в Нюйоркския университет. Колегите му емигрират, но Баташов се връща.
Сред ролите му в Народния театър са Антифол в „Комедия от грешки”, Деметрий в „Сън в лятна нощ” от Шекспир, Медведенко в „Чайка” от Чехов, Драгалевски в „Двубой” от Вазов, Джери Райън в „Двама на люлката” от Гибсън, Моска във „Волпоне” от Б. Джонсън и др.
През 2004-та освобождава щатното си място в Народния театър и продължава да се изявява на свободна практика.
В киното обаче се снима много рядко, защото отказва често роли, които смята за несериозни. Все пак има немалко участия, но предимно във второразредни чуждестранни продукции, като американската „Mindstorm” например от 2000г.
„Такава ми е орисията. Тук ме смятат за по-особен актьор. Какво влагат в това?”, пита Баташов.
„Това, което се случва в театъра, не може да се равнява и на най-големия успех в киното”, успокоява се актьорът, който имаше не само талант, но и външност, за да бъде звезда не само на сцената, но и на екрана.
„Смятам че българските актьори, които са високи, красиви, кадърни и умни, не са толкова много. Андрей е едно изключение”, е коментарът в тази връзка на режисьора Андрей Слабаков, който снима Баташов в тв-филма си „Ерудитъ”. Според Слабаков, Андрей Баташов е сред най-недооценените български актьори.

Андрей Баташов е роден на 10 септември 1965 г. във Волгоград (Русия) и е наследник на известна руска фамилия, произвеждала и доставяла стомана на царския двор по времето на Петър I. Любопитно е също, че е рицар на Ордена на тамплиерите. Завършил е НАТФИЗ, където става доцент по актьорско майсторство и през последните години преподава на студентите.
През 2007 година влезе в парламента като народен представител от групата на НДСВ, заемайки мястото на проф. Анелия Мингова, която бе избрана за член на Висшия съдебен съвет.
Точно това му решение бе посрещнато с неразбиране от доста хора.
В интервю за агенция „Блиц” Баташов твърди, че то е имало смисъл, защото съм „човек, който е за каузата и никога няма да се разделя с морала, с вярата и с любовта. В личностен план застанах зад Симеон Втори, защото моят дядо е бил царски офицер, който се е клел на Негово величество Борис Трети. По руска линия моите роднини са били доставчици на императорския двор на всичко, което касае метал, дори и на сабите, с които са се били руските войници и на които пише „С нами Бог”. Те са били ковани и лети в техните фабрики. Затова има нещо, на което държа, и това е честта. Аз не застанах зад партия, а зад неговата личност. Но освен емоционално, това беше и доста съзнателно, защото хората трябва да ценят личностите и институциите и да не се отнасят с пренебрежение към историята и моралното присъствие. Царят беше единственият човек, който след последните парламентарни избори си подаде оставката.”
Онези, които го упрекват за решението му да влезе в политиката, едва ли знаят, че то не му донесе никакви облаги. Напротив, става причина да свалят две представления по повод полагането му на клетва в парламента. Аргументът на директора и зам.-директора на „Сълза и смях” Венцислав Кисьов и Васил Банов бил, че един български депутат не може да участва в спектакъл със заглавие „SEХХХ”.
За съжаление, Баташов не успя да изиграе насрочения за 17 ноември премиерния си авторски моноспектакъл „Влез в час”, съставен отново по различни текстове на любимия му автор Богожян. Всъщност последното му излизане на сцената на театър „199” бе на 3 ноември именно в този спектакъл.
В последното си интервю, дадено за Българската национална телевизия и излъчено на 6 ноември в предаването „Рецепта за култура“, той коментира именно ролята си във „Влез в час”:

„Аз не обичам да говоря за послания, но целта е хората, гледайки този спектакъл да се замислят за основните неща в живота, за устоите, за това, което им се случва и да им дадат точна оценка.
Според Баташов заглавието „Влез в час” е много съотносимо със ситуацията, в която живеем. Защото не са малко хората, които още „не са влезли в час”.
Въпреки че е смятан от мнозина за студен и надменен, Баташов винаги твърдеше, че всъщност се държи съвсем естествено. „Какво? Да разберат колко съм уязвим ли?“, питаше той.
„Винаги съм се съизмервал с диханието на публиката“ , каза той в интервю за „24 часа“.
„Не съм човек, който се вслушва в команди. Гледам да се ръководя от неща, които се наричат кауза, морал и най-вече любов – там команди няма“, смяташе актьорът.
Вечна му памет!

Read Full Post »