Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for 05.10.2010


Entertainment Weekly публикува на своя сайт списък от 12 документални филми, оказали влияние върху развитието на света.

Първото място в тази любопитна класация е отредено на филма на Майкъл Мур „Фаренхайт 9/11”, отличен със „Златна палма” и наградата на критиката (FIPRESCI Prize) на кинофестивала в Кан през 2004г. Впоследствие, заснетият само за 6 млн. долара филм донесе почти 120 млн. долара само от разпространението си в САЩ и Канада. Това е рекордно постижение за документална продукция. Както знаем, филмът е посветен на темата за войната срещу тероризма, започната от САЩ веднага след 11 септември 2001г. Филмът се нарежда начело на класацията на Entertainment Weekly, защото се смята, че практически всяка от засегнатите в него теми, а не само главната, е предизвикала оживени дискусии не само в американското общество, но и на правителствено равнище.

На второ място е чудесният сатиричен документален филм на Морган Спърлок „Super Size Me”, излязъл също през 2004г. Главно действащо лице във филма е самият режисьор, който в продължение на месец се храни само с това, което се предлага във веригата заведения „Макдоналдс”. Резултатът от този експеримент е очакван – наднормено тегло и влошаване на здравето. Смята се, че шефовете на „Макдоналдс” са били повлияни от широкия резонанс, предизвикан от филма и затова изваждат от менютата двойните порции и дават върху опаковките повече данни за използваните продукти.

На трето място е класирана документалната драма „Неудобната истина” (An Inconvenient Truth) на режисьора Дейвис Гугенхайм, отличена с два „Оскар”-а през 2007г. Филмът, който излиза по американските екрани през 2006 година, на практика представя лекциите на Ал Гор за глобалното затопляне. Именно за приноса му в убеждаването на света, че глобалното затопляне е факт, Ал Гор бе удостоен с Нобелова награда за мир.

ДОКУМЕНТАЛНИТЕ ФИЛМИ, КОИТО ПРОМЕНИХА СВЕТА

• 12.The Up Series (1964, 1970, 1977, 1984, 1991, 1998, 2005);
• 11.Човекът с кинокамерата (1929), реж. Дзига Вертов;
• 10.The Times of Harvey Milk (1984), реж. Rob Epstein;
• 9.  Защо воюваме (Why We Fight,1942-45), реж. Франк Капра;
• 8.  Triumph of the Will (1935), реж. Лени Рифенщайл;
• 7.  Harlan County (1976), реж. Barbara Kopple;
• 6.  The Thin Blue Line (1988), реж. Ерол Морис;
• 5.  Заливът (The Cove, 2009), реж. Louie Psihoyos;
• 4.  For the Bible Tells Me So (2007), реж. Daniel Karslake;
• 3.  Неудобната истина (2006), реж. Дейвис Гугенхайм;
• 2.  Super Size Me (2004), реж. Морган Спърлок;
• 1.  Fahrenheit 9/11 (2004), реж. Майкъл Мур.

Реклами

Read Full Post »


Вчера (4 октомври) на 95-годишна възраст е починал знаменитият британски комик Норман Уиздъм (Norman Wisdom).

Гледал съм някои от чудесните комедии с този актьор още преди да видя филмите на Чарли Чаплин и затова през детството ми той и Луи дьо Фюнес бяха за мен истински кумири. Във филмите, които помня от онова време, той се превъплъщава в мистър Питкин – най-обаятелния си персонаж.
В киното Норман Уиздъм дебютира през 1948г. с филма „Среща с мечтата” (A Date with a Dream).
След 1958 година се изявява и като сценарист на своите филми („The Square Peg”), а аскоро става и продуцент на някои от тях.
През 1953г. Норман Уиздъм написва песента „Не ми се присмивайте”, която звучи във филма „Тревога в магазина” (Trouble in Store) и впоследствие се превръща в своеобразна визитна картичка на актьора.

Безспорно най-голяма популярност му носи образът на класическия комичен герой мистър Питкин (Норман Питкин) – непохватен и добродушен човек, който постоянно попада в най- нелепи и невероятно смешни ситуации.
Уиздъм се превъплъщава в мистър Питкин в над 10 филма, сред които най-известни са „Мистър Питкин в тила на врага“ (The Square Peg, 1959) и „Мистър Питкин в болницата” (A Stitch in Time, 1963).

През 2000. Кралицата на Великобритания Елизабет II го удостоява с рицарско звание.

Норман Уиздъм е бил един от любимите комедийни актьори на Чарли Чаплин.

Едва когато навършва 90 години Норман Уиздъм обявява, че се оттегля от индустрията на развлеченията. Но той не сдържа думата и след две години се в късометражката „Expresso“, която е представена на кинофестивала в Кан и участва в благотворителна кампания за събиране на средства за борба срещу рака. Последните си години Уиздъм прекарва на английския остров Ман заедно със семейството си.

Read Full Post »


Днес навършва 70 години една от най-големите сръбски актриси Милена Дравич (Милена Дравић). Дълго време тя е наричана „първата дама” на югославския екран, „националната Милена”, „актрисата с хиляда лица” и др.
Родена е на 5 октомври 1940г. в Белград, Югославия. От малка се занимава с класически танци. Учи в Белградското балетно училище. През 1959г. завършва Академията за драматични изкуства в Белград.
Играе на сцените на театър „Ателие 212”.
Дебютира в киното с ролята на Мария във филма „Вратата остава отворена” (1959, реж. Франтишек Чап).
През 60-те години се превръща в една от най-популярните киноактриси на бивша Югославия. Актьорската й техника е съвършена, а благодарение на необикновения си талант за превъплъщение успява да разкрие многобройните си героини с невероятна точност и дълбочина на психологическия рисунък, рядка достоверност, изразителност и темперамент.

Играла е най-различни роли свои съвременнички, снимала се е и в много филми за югославски партизани. Сред най-забележителните й екранни превъплъщения са тези във филмите: „Излишната” (Prekobrojna,1962) на режисьора Бранко Бауер (награда „Златна арена” на югославския филмов фестивал); „Козара” (1962); „Служебно положение“ (1964); „Рондо” (1966); „Утро” (1967 – награда на кинофестивала във Венеция през 1968), „Велосипедисти” (1970, награда „Сребърна арена”); „Човекът не е птица“ (Covek nije tica, 1965, реж. Душан Макавеев);

В.Р. Мистерия на организма” (1971, реж. Душан Макавеев); „ Сутеска” (1973);
„Специална терапия” (1980, реж. Горан Паскалевич и Душан Ковачевич, отличена с награда на фестивала в Кан през 1982г.), „Небесна кука” (1999, реж. Любиша Самарджич).
Участвала е и в много чуждестранни продукции, като „Групов портрет с дама“ (1977, Франция), „Тъмната страна на слънцето” (1997, САЩ) и др.

През 1994 година Милена Дравич е удостоена с престижната награда „Pavle Vujisić” – за изключителните си постижения в югославското кино.

В класацията на „Най-добрите сръбски актьори и актриси на ХХ век” Милена Дравич се нарежда на трето място. Някои критици я наричат балканската Ингрид Бергман, подчертавайки високото й актьорско майсторство.
Милена Дравич се е омъжвала три пъти. Сегашният й съпруг е известният сръбски актьор Драган Николич. тази реклама можете да видите как са изглеждали двамата преди десетина години).

Read Full Post »