Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for 03.10.2010


Вчера (2 октомври) във Варна бе открит 29-ят фестивал на българския игрален филм „Златна роза”.
Председател на журито е режисьорът Иван Ничев, а негови членове са журналистката Севда Шишманова, писателят Димитър Динев, актрисата Ирен Кривошиева и социалният антрополог Харалан Александров.
Веднага след откриването на дългоочаквания форум на родното кино се случи нещо, което би трябвало да накара управляващите в България да се замислят дали да продължават да обричат на геноцид духовната култура.
В знак на несъгласие с многократните нарушения на Закона за киното от страна на правителството българските кинорежисьори и продуценти обявиха, че напускат фестивала.

Димитър Митовски, режисьорът на най-гледания български филм за последните 20 години „Мисия Лондон”, прочете от тяхно име декларация, която е адресирана до Министър-председателя на Република България г-н Бойко Борисов, с копие до председателя на народното събрание Цецка Цачева, заместник министър председателя и министър на финансите Симеон Дянков, министъра на културата Вежди Рашидов, председателя на Комисията по културата към народното събрание Даниела Петрова и Менда Стоянова – председател на Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание на Република България.
Текстът на декларацията гласи:
„Ние, долуподписаните режисьори и продуценти на филмите, включени в програмата на Фестивала на българския игрален филм „Златна роза”, напускаме фестивала в знак на протест, защото не можем да се примирим, че законодателната и изпълнителната власт в България, многократно нарушават Закона за киното. Не можем да приемем, че след повече от година лъжи и обещания, правителството отново няма да изпълни своите поети ангажименти за финансиране на Българско кино. Правителствената политика убива българското кино, а не може да има България без българска култура. Ако министърът на културата не е в състояние да приложи закона за кино смятаме, че той трябва да се оттегли от поста си.”
Своите подписи под този документ са поставили: Александър Морфов (режисьор); Анри Кулев (режисьор); Асен Владимиров (продуцент); Борислав Чучков (продуцент); Владимир Андреев (продуцент); Виктор Чучков (режисьор); Георги Дюлгеров (режисьор), Георги Чолаков (продуцент); Димитър Гочев (продуцент); Димитър Митовски (режисьор); Драгомир Шолев (режисьор); Иван Черкелов (режисьор); Ивайло Христов (режисьор); Камен Калев (режисьор); Киран Коларов (режисьор); Кирил Кирилов (продуцент); Николай Акимов (продуцент); Станимир Трифонов (режисьор); Цветодар Марков (режисьор) Иван Дойков (продуцент) Владо Шишков (режисьор); Петър Вълчанов (режисьор) Кристина Грозева (режисьор) Светослав Овчаров (режисьор); Георги Иванов (продуцент); Деян Русев (режисьор)
Андрей Кулев; Стефан Китанов (продуцент); Росица Вълканова (продуцент); Виктор Божидаров; Борислав Колев.

Силно развълнуван от препълнената зала и нейната реакция на случващото се, режисьорът Димитър Митовски обяви, че въпреки оттеглянето на кинотворците, филмите им остават на фестивала, защото са правени за публиката.
И така, българските кинотворци направиха решителна крачка към своето открито противопоставяне на властимащите, които се опитват да възпрепятстват развитието на киното в България с незаконни средства.

Днес Съюзът на българските филмови дейци обяви, че се присъединява към Декларацията на режисьорите и продуцентите на филмите, включени в програмата на 29-я Фестивал на българския игрален филм „Златна роза“ във Варна, която бе прочетена на откриването му на 2 октомври 2010, съобщиха от СБФД.

„СБФД споделя изцяло тревогата на кинематографистите, подписали тази Декларация, защото това е безпокойство на всички създатели на българско кино от неспазването на Закона за филмовата индустрия от страна на Министерство на културата и на изпълнителната власт. Съюзът на българските филмови дейци алармира за драматичната ситуация във финансирането на нашето кино от есента на миналата година и до този момент в множество декларации и открити писма до Народното събрание, до министър-председателя, до министъра на финансите и до министъра на културата. Ето защо настояваме да се прекратят опитите за прехвърляне и размиване на личната отговорност за предизвиканата криза в българското кино в момента на неговия безспорен подем“, се заявява в писмото на СБФД, подписано от неговия председател Георги Стоянов.

В конкурса на 29-ия Фестивал на българския игрален филм „Златна роза“ са включени 22 заглавия, половината от които са дебюти. На „Златна роза“ ще бъдат показани всички филми, произведени през последните две години – след предишния фестивал, когато голямата награда спечели „Дзифт“ на Явор Гърдев. Филмите са създадени със субсидия от НФЦ и БНТ, като копродукции между двете институции или без държавна подкрепа.
Първата прожекция бе на филма „Мисия Лондон”.

Read Full Post »


Започналият в София Фестивал на индийското кино „Намасте България” е подходящ повод да си поговорим за индийските филми, които са рядък гост по нашите екрани.
От 1 до 10 октомври в столичния Синеплекс ще бъдат представени 9 от най-популярните боливудски продукции през последните години („Приятелство”, „Двойка, създадена от Бог”; „Пазете се, красавици”, „Погубени от любов”, „Танцувай с мен”, „Джодха и Акбар”, „Курбан”, „Fashion” и „D2 отново в действие”), в които участват представители на най-прочутите актьорски фамилии в Боливуд, като Абишек Бачан (син на индийската звезда Амитаб Бачан), Хритик Рошан (син на известния режисьор Ракеш Рошан), Карина Капур и Ранбин Капур (внуци на незабравимия Радж Капур), Сайф Али Кхан (син на актрисата Шармила Тагор и на Али Хан Патауди, легендарният капитан на индийския отбор по крикет) и може би най-ярките звезди в момента – Шахрукх Кхан, чиято популярност в Индия е съизмерима с тази на Амитаб Бачан и Радж Капур, както и прелестната Айшвария Рай, носителка на титлата „Мис Свят” и съпруга на Абишек Бачан.
Сред актрисите, участващи във филмите от фестивала, има още една носителка на званието „Мис Свят” – Приянка Чопра.


Дори и британският режисьор Дани Бойл включи във филма си „Беднякът-милионер“ традиционни сцени с танци и музика, които са задължителни за индийските филми, произвеждани в Боливуд.

За съжаление, естетиката на индийското кино почти не се променя през годините. Основният й отличителен белег си остават песните, танците, музиката и сърцераздирателните мелодраматични сюжети. Огромната част от такива обилно сиропирани продукции днес се произвежда в прочутия кинокомплекс край Бомбай (днешен Мумбай), наречен Боливуд по аналогия с американския Холивуд. Този конгломерат от филмови студиа ежегодно бълва над 1000 заглавия (през тази година 1256), от които около 600-700 игрални. А само на езика хинди излизат около 350 нови продукции ежегодно – толкова, колкото не може да си позволи дори Холивуд.
Приходите от тяхното разпространение превишават тези от чуждестранните хитове, прожектирани в индийските киносалони. Успехът им отдавна е прехвърлил националните, езикови и културни граници и в последно време редица боливудски продукции се радват на все по-широк международен отзвук.
Това вероятно се дължи на това, че напоследък много от тях се опитват да правят компромис между нахлуващите модерни увлечения и традиционните индийски ценности, макар че целта си остава все същата – да се предложи на една много широка публика развлечение, което да ù позволи не само да се откъсне от действителността, но и да предизвика спонтанната й възхита.

В Боливуд доскоро не бе разрешено да се показват на екрана целувки. Но музикалните изпълнения играят роля на заместител на сексуалния контакт, танците често съдържат еротичен подтекст, а камерата почти винаги се насочва към ерогенните зони на актрисите -най-вече към техния…пъп, който традиционното индийско сари щедро разкрива.

ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ СА МНОГО УСПЕШНИ
във финансово отношение за Боливуд. Смята се, че 40-процентното увеличение на приходите от индийски филми се дължи и на отказа от стриктно спазване на досегашната формула за правене на кино.
Новите индийски филми по-рядко разчитат на националния колорит и захаросаните сюжети, а Боливуд все по-често адаптира печеливши американски хитове, фактически преснимайки най-успешните блокбастъри на езика хинди, но с индийски звезди в главните роли и със задължителните песенно-танцови изпълнения. Сред местните филми-двойници има варианти на „Екзорсист”, „Кръстникът”, „Глутница кучета”, „Роки”, „Леон”, „Белязания” и др.
Филмът „Криш” (Krrish), който е най-големият касов хит в Индия, копира дословно сюжета на холивудския „Супермен”.


Хритик Рошан изпълнява главната роля в боливудския хит „Krrish“ (2006) под режисурата на своя баща Ракеш Рошан.

Индия е сред малкото страни на света, където филмите с марка Холивуд са по-малко популярни от местните заглавия. А напоследък индийското кино е все по-предпочитано и в останалата част на Азия, където аудиторията му превишава 4 млрд. зрители. Боливудските филми се гледат много в Пакистан, Малайзия, Китай, но също така и в Южна Америка – например в Бразилия.
Едва ли е случайно, че най-успешният бразилски сериал напоследък се казва „Пътищата на Индия” (Caminho das Índias) и е посветен на живота на индийците с тяхната многовековна история и обичаи. Миналата година бе отличен с награда „Еми” в категорията „най-добър телевизионен сериал”.


Кадър от филма на Мира Наир „Здравей, Бомбай!“, отличен със „Златна камера“ за най-добър дебют и с наградата на публиката от кинофестивала в Кан през 1988г.

Индийското кино все още не е много известно на Запад и може да завижда на успехите на китайските филми на този пазар. Но напоследък все повече индийски режисьори, като Шекхар Капур например, работят успешно във Великобритания и САЩ. Някои от награждаваните филми по фестивали в последните години са дело на индийски жени-режисьорки, най-известни от които са Мира Наир („Здравей, Бомбай!„, „Сватба в сезона на дъждовете“, „Името“) и Гуриндер Чадхи („Играй като Бекъм“).
Така че, в общия поток от традиционни съзливи мелодри и кървави екшъни, все повече са индийските филми, достигащи художественото равнище на световното кино.

Преди три-четири години на нашия пазар бе пусната поредица с DVD-та, имаща претенцията да представя „златна колекция” на „Най-великите индийски филми”. Ако не друго, тя подтикна мнозина да си спомнят с носталгия за Радж Капур, чиито филми преди 40-50 години бяха много популярни не само в България. Творчеството на този голям индийски актьор, режисьор и продуцент заслужава внимание, но ще бъде наивно да се мисли, че то може да даде реална представа на днешните млади хора за достойнствата на индийската кинематография.
В класацията на американското списание „Тайм” на 100-те най-велики филми на всички времена, са включени и пет индийски филма, три от които са режисирани от починалия през 1992 г. Сатяджит Рей (Satyajit Ray), който с основание е сочен за най-влиятелния индийски кинематографист в световното кино. Неговият филм „Pather Panchali” (Песента на пътя) е отличен с единадесет международни награди. Това е първата част на трилогията за Апу, която е последвана от „Aparajito” (Непобеденият) и „Apur Sansar” (Светът на Апу). През 1958г. той заснема „Музикален салон”, който се счита за най-важния му филм. През живота си Сатяджит Рей е упражнявал широка палитра от професии, сред които са писане на сценарии, кастинг, писане на оригинална филмова музика, филмови снимки, художествено ръководство, изготвяне и осъществяване на надписите към собствените му филми, както и на рекламните плакати. Извън киното, той се изявява като писател, издател, илюстратор, графичен дизайнер и кинокритик. Носител е на многобройни награди, сред които и „Оскар” за цялостно творчество през 1992 г. Същата година е награден и с „Bharât Ratna” – най-високото отличие в Индия.


Кадър от „Музикален салон“ (1958) – един от шедьоврите, създадени от великия индийски режисьор Сатяджит Рей.

За съжаление, в т.нар. „Златна колекция”, радпространявана на DVD-та у нас, няма нито един негов филм. Липсват творби и на други прочути индийски майстори като Мринал Сен, Ритвик Чатак, Гуру Дут, Мани Ратнам, които за съжаление са все още абсолютно неизвестни в България.

Read Full Post »


Буквално в последния час преди изтичането на срока (1 октомври) Аржентина обяви заглавието на своя филм, който ще участва в надпреварата за наградата „Оскар” за най-добра неанглоезична продукция. Това е криминалният трилър на Пабло Траперо „Carancho”.
Интересът към аржентинското предложение бе много голям, защото както е известно миналогодишният носител на “Оскар” за най-добър неанглоезичен филм бе именно филм от тази страна – „Тайната в неговите очи” (EL SECRETO DE SUS OJOS) на режисьора Хуан Хосе Кампанела.
Любопитното е, че главната роля и в тазгодишния аржентински претендент главната роля изпълнява великолепният актьор Рикардо Дарин.


Рикардо Дарин в кадър от филма „Carancho“, който е аржентинският претендент за „Оскар“ тази година.

По-рано през тази година филмът „Carancho” участва в конкурсната програма „Особен поглед” на фестивала в Кан и според критиката притежава потенциала да донесе на Аржентина пореден (трети!) „Оскар” в категорията „най-добър чуждоезичен филм” след „Тайната в неговите очи” и „Официална история” (реж. Луис Пуенсо), спечелил престижното отличие през 1985г.

В цялата досегашна история на наградите „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм най-много отличия е спечелила Италия – 10, следвана от Франция – 9, Испания и Русия – по 4, Швеция, Германия, Чехия и Холандия – по 3, Аржентина и Дания – по 2 и др.

Всяка година до 1 октомври различните национални кинематографии изпращат до Американската академия за киноизкуство своите предложения. Миналата година кандидатите за „Оскар” бяха общо 65. Номинациите за най-добър чуждоезичен филм се провеждат чрез гласуване на два етапа. В първата фаза комисия от няколкостотин членове на Академията в Лос Анджелис гледа допуснатите до надпреварата филми, след което предлага т.нар. кратък списък от 9 заглавия за номиниране. Миналата година в него попадна и нашият филм „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”. Впоследствие специално подбрани комисии, базирани в Ню Йорк и Лос Анджелис, избират от този списък окончателните пет номинации за наградата, които обикновено се обявяват до края на януари следващата година. Този път това ще стане на 25 януари 2011г. А заглавието на поредния филм, отличен с „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм, светът ще научи на предстоящата 83-та церемония по връчване на престижните статуетки, която ще се проведе на 27 февруари 2011 г. в Лос Анджелис в холивудския кинотеатър „Кодак театър“.


Кадър от филма на Камен Калев „Източни пиеси“, който е нашият претендент за „Оскар“ за най-добър неанглоезичен филм през 2010 г.

Да пожелаем успех на новия наш претендент – филмът на Камен Калев „Източни пиеси”, който според мен има всички шансове да попадне сред номинираните за наградата!

СПИСЪК НА ПРЕТЕНДЕНТИТЕ ЗА „ОСКАР“ ЗА НАЙ-ДОБЪР ЧУЖДОЕЗИЧЕН ФИЛМ НА 2010г.

Афганистан – „Black Tulip”, реж. Sonia Nassery Cole;
Албания – „East, West, East”, реж. Gjergj Xhuvani;
Алжир – „Outside the Law”, реж. Rachid Bouchareb;
Аржентина – „Carancho”, реж. Pablo Trapero;
Австрия – „La Pivellina”, реж. Tizza Covi & Rainer Frimmel;
Азербайджан – „Precinct”, реж. Ilgar Safat;
Бангладеш –  „Third Person Singular Number”, реж. Mostofa Sarwar Farooki;
Белгия – „Illegal”, реж. Olivier Masset-Depasse;
Босна и Херцеговина – „Cirkus Columbia”, реж. Danis Tanovic;
Бразилия – „Lula, o filho do Brasil”, реж. Fábio Barreto;
БЪЛГАРИЯ – „ИЗТОЧНИ ПИЕСИ”, реж. КАМЕН КАЛЕВ;
Канада – „Incendies”, реж. Denis Villeneuve;
Чили – „The Life of Fish”, реж. Matías Bize;
Китай – „Aftershock”, реж. Feng Xiaogang;
Колумбия – „Crab Trap”, реж. Oscar Ruíz Navia;
Коста Рика – „Of Love and Other Demons”, реж. Hilda Hidalgo;
Хърватия – „The Blacks”, реж. Goran Devic and Zvonimir Juric;
Чехия – „Kawasaki’s Rose”, реж. Jan Hrebejk;
Дания – „In a Better World”, реж. Susanne Bier;
Египет – „Messages From The Sea”, реж. Daoud Abdel Sayed;
Естония – „The Temptation of St. Tony”, реж. Veiko Öunpuu;
Финландия – „Steam of Life”, реж. Joonas Berghail & Mika Hotakainen;
Франция – „Of Gods and Men”, реж. Xavier Beauvois;
Германия – „When We Leave”, реж. Feo Aladag;
Гърция – „Dogtooth”, реж. Yorgos Lanthimos;
Хонконг – „Echoes of the Rainbow”, реж. Alex Law;
Унгария – „Bibliteque Pascal”, реж. Szabolcs Hajdu;
Исландия – „Mamma Gógó”, реж. Friðrik Þór Friðriksson;
Индия – „Peepli Live”, реж. Anusha Rizvi;
Индонезия – „How Funny (This Country Is)”, реж. Deddy Mizwar;
Иран – „Farewell Baghdad”, реж. Mehdi Naderi;
Ирак – „Son of Babylon”, реж. Mohamed Al-Daradji;
Италия – „The First Beautiful Thing”, реж. Paolo Virzì;
Израел – „The Human Resources Manager”, реж. Eran Riklis;
Япония – „Confessions”, реж. Tetsuya Nakashima;
Казахстан – „Strayed”, реж. Akan Satayev;
Латвия – „Hong Kong Confidential”, реж. Maris Martinsons;
Македония – „Майки”, реж. Милчо Манчевски;
Мексико – „Biutiful”, реж. Alejandro González Iñárritu;
Холандия – „Tirza”, реж. Rudolph van den Berg;
Никарагуа – „Le Yuma”, реж. Florence Jaugey;
Норвегия – „Angel”, реж. Margreth Olin;
Перу – „Undertow”, реж. Javier Fuentes-León;
Филипини – „Noy”, реж. Dondon Santos;
Полша – „All That I Love”, реж. Jacek Borcuch;
Португалия – „To Die Like A Man”, реж. João Pedro Rodrigues;
Пуерто Рико – „Miente”, реж. Rafi Mercado;
Румъния – „If I Want to Whistle…I Whistle”, реж. Florin Serban;
Русия – „Край”, реж. Алексей Учител;
Сърбия – „Besa”, реж. Srdjan Karanovic;
Словакия – „The Border”, реж. Jaroslav Vojtek;
Южна Африка – „Life, Above All”, реж. Oliver Schmitz;
Южна Корея – „A Barefoot Dream”, реж. Tae-gyun Kim;
Испания – „Even The Rain”, реж. Iciar Bollain;
Швеция – „Simple Simon”, реж. Andreas Ohman;
Швейцария – „La petite chambre”, реж. Stéphanie Chaut & Véronique Reymond;
Тайван – „Monga” реж. Doze Niu;
Тайланд – „Uncle Boonmee Who Can Recall His Past Lives”, реж. Apichatpong Weerathesakul;
Турция – „Honey”, реж. Semih Kaplanoglu;
Венецуела – „Hermano”, реж. Marcel Rasquin.

Read Full Post »