Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for октомври, 2010


Американското независимо кино, което присъства от време на време в програмите на различните издания на „Киномания”, ще бъде представено чрез самостоятелен фестивал, който ще се проведе от 5 до 11 ноември.
В рамките на SOINDEPENDENT FILM FESTIVAL (за по-кратко So!Independent) ще видим 14 филма (8 игрални и 6 документални), подбрани от програмите на прочути фестивали на независимото кино, като „Sundance” и „Tribeca”, създадени по инициатива на Робърт Редфорд и Робърт Де Ниро.
Повечето от филмите са съвсем нови – от тази или миналата година. Фестивалът се организира от Юнайтед Арт и Фондация „Америка за България”, които вече седем години продуцират фестивал на българското кино в Ню Йорк (www.ny-bgfilmfest.com).
“Независимите филми идват по-трудно в Европа, защото разпространителите не искат да поемат рискове. So!Independent е фестивал на независимото кино – възможност да се покажат в България стойностни, различни, американски филми. Той цели да запълни една ниша и да разшири кръгозора на разпространителите,” казва директорът на фестивала Жана Караиванова.
Според нея „независимото кино се прави от най-добрите. То е бягството на таланти като Скорсезе, Коен, Клуни и Пит. За тях е чест да снимат по-различни филми. Независимите филми не са ъндърграунд. Това са продукции, реализирани извън големите студия, по проект на независими продуцентски къщи и без творчески ограничения. Самите филми, необременени от комерсиалната рамка, са страшно разнообразни и интересни и създават много вярна и любопитна представа за Америка и нейната култура.”

 

Кои от филмите не бива да се пропускат в никакъв случай, според мен?

На първо място, разбира се, това е „ВОЙНАТА Е ОПИАТ” (The Hurt Locker) – тазгодишният фаворит на церемонията по връчване на оскарите – отличен с 6 статуетки, сред които за Най-добър филм и за Най-добър режисьор.

 

 

 

От най-новите филми, поне аз не бих си позволил да пропусна следните заглавия:

ВОЙ” (Howl), който проследява съдебната драма последвала непристойния случай с поемата “Вой” на един от най-големите съвременни американски поети Алън Гинсбърг;

 

 

 

ПОЛОВА СРЯДА” (Humpday) – eдин от най-добре приетите от публиката нискобюджетни филми, отличен с Наградата „Джон Касавитис” на Independent Spirit Awards 2010,
Специалната награда на журито за независим дух – „Сънданс” 2009 и с награди за най-добър актьор (Марк Дюплас и Джошуа Ленърд) и за най-добър режисьор на Международния филмов фестивал в Хихон 2009;

 
СЕРИОЗЕН ЧОВЕК” (A Serious Man) на братя Коен и

СТРЪКЧЕТА ТРЕВА” (Leaves of Grass) с Едуард Нортън, Ричард Драйфус и Сюзан Сарандън.

От документалното кино ми се иска да видя на голям екран прекрасния филм „ПЪТЕШЕСТВИЕ С МАРТИН СКОРСЕЗЕ ПРЕЗ АМЕРИКАНСКОТО КИНО” (A Personal Journey with Martin Scorsese trough the American Movies), който съм гледал отдавна благодарение на Интернет,


а също и „ПИАНО БЛУС” (Piano Blues) на Клинт Истууд, в който големият актьор и режисьор се изповядва в любов към пиано блуса и неговите безсмъртни интерпретатори Рей Чарлз, Дейв Брубек, Оскар Питърсън и др.

 

 

 

Не бих си позволил да пропусна и двете късометражни подборки, озаглавени „СИЛАТА НА КИНОТО” и „ЗВЕЗДНА СИЛА”.

Впрочем, най-добре би било ако успея да гледам всички филми, което препоръчвам и на всеки искрен почитател на ДРУГОТО КИНО. Повече информация за отделните заглавия може да получите от чудесния сайт на фестивала на този адрес: http://soindependentfilmfest.com/2010/bg/films.php

Read Full Post »


 
В Лондон бяха връчени наградите на 54-ия международен кинофестивал, който се проведе от 13 до 28 октомври.
Информация за представените филми може да прочетете тук.


Отличието за най-добър филм спечели руската продукция „Как прекарах това лято” на режисьора Алексей Попогребски.

Връчвайки му наградата американската актриса Патриция Кларксън, председател на муждународното жури, заяви, че Попогребски е успял да съвмести потресаващо заснетите природни картини от далечния Север със задълбочено разработените характери на персонажите от филма, пресъздадени блестящо от актьорите Григорий Добригин и Сергей Пускепалис.


Алексей Попогребски, режисьор на филма „Как прекарах това лято“ поздравява публиката, присъстваща на церемонията по награждаването.

Филмът разказва за сложните взаимоотношения между двама мъже – представители на различни поколения. По-възрастният е началник на руска метеорологична полярна станция някъде в Северния ледовит океан, а по-младият – стажант.
По-рано тази година „Как прекарах това лято” спечели три „Сребърни мечки“ на Берлинале — за най-добри актьорски изпълнения в лицето на Григорий Добригин и Сергей Пускепалис, а така също и за най-добър оператор – Павел Костомаров.
С наградата „Sutherland Trophy“ за режисьорски дебют Лондонският фестивал отличи Клио Барнард за нейния филм „The Arbor”. Журито,  аргументира решението си по следния начин: „Филмът, който докосна всички ни, отправя предизвикателство към традиционното кино и в същото време е пряко свързан с истински човешки съдби. Потресаващ дебют!”
Със специално отбелязване бе отличен и филмът „Архипелаг” (реж. ДжоанаХог), както и виетнамският „Не се страхувай, Би!” (реж. Фан Дан Ди) и „Високосна година” (реж. Майкъл Роу) за увлекателния им сюжет и запомнящи се актьорски изпълнения.
Наградата Грирсън за най-добър пълнометражен документален филм ле връчена на датския режисьор Янус Метц за „Армадильо” (Armadillo). Членът на журито – известният британски режисьор Кевин Макдоналд заяви, че „Армадильо” със сигурност ще се превърне във филм-жалон, който ще бъде гледан в продължение на много години.


Датският режисьор Янус Метц бе удостоен с наградата за най-добър документален филм за „Армадильо“ (Armadillo).

Според вестник „The Telegraph” най-запомнящите се игрални филми, представени на 54-ия Лондонски кинофестивал са: „Never let me go”, „Овсянки” (Silent Souls); „Някъде” (Somewhere); „Извън закона” (Hors-la-loi); „127 часа” (127 hours); „Портрет на бореца като млад” (Portrait of the Fighter as a Young Man“); „Подводница” (Submarine); „Чичо Бунми, който може да почни своите предишни животи” (Loong Boonmee raleuk chat), „Черният лебед” (Black Swan) и др.
За последните десет години Лондонският кинофестивал се е превърнал в едно от най-значимите събития в света на киното, по мнението на специалистите. А тазгодишната му програма е оценена като най-силна и разнообразна в цялата досегашна история.

Тази вечер фестивалът ще бъде официално закрит с европейска премиера на новия филм на прочутия британски режисьор Дани Бойл „127 часа” (127 Hours).

Read Full Post »


Тия дни гледах „Уолстрийт: Парите никога не спят” – продължението на знаменития „Уолстрийт” от 1987г. Според мен, Оливър Стоун се е справил нелошо и този път, макар че новият му филм e много по-близо до мелодрамата от предишния. Липсва му разобличителната сила на оригинала, която усещаме още по-силно днес, когато не сме вече чак такива лаици по отношение природата на капитализма и ролята на парите в тази система, както навремето.
Не случайно „Уолстрийт” оглавява класацията на списание „Forbes” за най-добър филм, посветен на темата за парите. Впрочем, вижте как изглежда тази десятка:

  • 10. „Американски психар” (American Psycho) – реж. Мери Харон, 2000;
  • 09. „Съкровищата на Сиера Мадре”(The Treasure of the Sierra Madre) – реж. Джон Хюстън, 1948;
  • 08. „Гленгъри Глен Рос” (Glengarry Glen Ross)- реж. Джеймс Фоли, 1992;
  • 07. „Казино” (Casino) – реж. Мартин Скорсезе, 1995;
  • 06. „Този луд, луд, луд, луд свят” (It’s a Mad Mad Mad Mad World) – реж. Стенли Крамер, 1963;
  • 05. „Луди глави” (Ocean’s Eleven) – реж. Луис Милстоун, 1960;
  • 04. „Брокери” (Boiler Room) – реж. Бен Йънгър, 2000;
  • 03. „Ужилването” (The Sting) – реж. Джордж Рой Хил, 1973;
  • 02. „Смяна на местата” (Trading Places) – реж. Джон Ландис, 1983;
  • 01. „УОЛСТРИЙТ” (Wall Street) – реж. Оливър Стоун, 1987.

В общи линия тази класация не е лоша, но моята би изглеждала малко по-различно. Предлагам я и нея на вашето внимание:

ТОП 10 НА ФИЛМИТЕ,
ПОСВЕТЕНИ НА
ПАРИТЕ И АЛЧНОСТТА

10. „Парите на другите” (Other People’s Money) – реж. Норман Джуисън, 1991;

 

09. „Ще се лее кръв” (There Will Be Blood) – реж. Пол Томас Андерсън, 2007;

 

 

 

 

 

08. „Долари” (Dollars) – реж. Ричард Брукс, 1971;

 

 

 

 

07. „Фарго” (Fargo) – реж. Джоел и Итън Коен, 1996;

 

 

 

06. „Парите” (L’argent) – реж. Робер Бресон, 1983;

 

 

 

 

 

05. „Треска за злато” (The Gold Rush) – реж. Чарлз Чаплин, 1925;

 

 

 

 

04. „Съкровищата на Сиера Мадре” (The Treasure of the Sierra Madre) – реж. Джон Хюстън, 1948;

 

 

 

 

03. „Уолстрийт” (Wall Street) – реж. Оливър Стоун, 1987;

 

 

 

 

02. „Гражданинът Кейн” (Citizen Kane) – реж. Орсън Уелс, 1941;

 

 

 

 

 

01. „АЛЧНОСТ” (Greed) – реж. Ерих Фон Щрохайм, 1924.

Read Full Post »


90-годишнината от рождението на Сергей Бондарчук, отбелязана в Русия на 25 септември, послужи като повод за реабилитация на този забравен гений на киното. След низвергването му от историческия V конгрес на съветските кинематографисти през 1986г., за създателя на „Съдбата на човека”, „Война и мир” и „Те се сражаваха за родината” престана да се говори.
Изстрадалата през социализма интелигенция не искаше да се примири с факта, че той бе сред най-облагодетелстваните от тоталитарния режим.

Омразата (и завистта!) към него води началото си още след удостояването му (скандално рано!) със званието „народен артист на СССР” по личното разпореждане на Сталин, който харесва превъплъщението на едва 32-годишния Бондарчук в Тарас Шевченко от едноименния филм.
Но онова, което вероятно знаят малцина, е че младият актьор тогава отказва да влезе в редовете на КПСС.
Сергей Бондарчук е
УКРАИНЕЦ С БЪЛГАРСКИ КОРЕНИ.
Роден е на 25 септември 1920г. в село Белозерка, Одеска област, в семейството на председател на местния колхоз. По бащина линия произходът му е български, сръбски и украински, а майка му е чиста украинка. Едва 17-годишен започва да играе в Ейския драматичен театър, а година по-късно, въпреки волята на баща си, който настоява да се изучи за инженер, постъпва в театралното училище в Ростов на Дон. Там среща първата си голяма любов – Евгения – дъщеря на местен прокурор. Разделя ги войната, в която се включва като доброволец.
Години по-късно Бондарчук научава, че има незаконороден син – Алексей.
След войната завършва актьорския факултет на ВГИК в Москва – класа на знаменития Сергей Герасимов, в чийто филм „Млада гвардия” (1948) изпълнява една от първите си екранни роли. Още по време на снимките се оженва за актрисата Ина Макарова (Любов Шевцова от филма). По време на брака им, просъществувал само 10 години, се ражда дъщеря му Наталия, която впоследствие става известна артистка и кинорежисьор.

През 1955г. Бондарчук се запознава с красивата актриса Ирина Скобцева. За първата им среща се разказват легенди. Според тях, бъдещият знаменит режисьор изпаднал в захлас от портрета на девойка, нарисуван от Василий Ефанов. Художникът, който използвал за модел Ирина Скобцева, поканил красавицата на откриването на изложбата. Още с влизането си в залата тя забелязва закования пред портрета й Сергей Бондарчук. Той се обръща и с изненада среща погледа на момичето, което сякаш току-що е слязло от платното…
Започва любовен роман, който се задълбочава докато се снимат в „Отело” (реж. Сергей Юткевич, 1956), в който Бондарчук играе ревнивия мавър, а Скобцева е Дездемона. Скоро двамата узаконяват връзката си и остават неразделни до смъртта на режисьора през 1994г. Децата им, родени по време на 6-годишната изтощителна работа на Бондарчук над гигантската киноепопея „Война и мир”, продължават семейната традиция. Дъщерята Альона Сергеевна става театрална актриса (тя почина от рак миналата година), а синът – Фьодор Бондарчук – днес е сред най-прочутите руски кинорежисьори и продуценти.
БЛЕСТЯЩИЯТ СТАРТ КАТО АКТЬОР

не удовлетворява младия Сергей Бондарчук.
„Народният артист” мечтае за режисьорска кариера, която започва с летящ старт през 1959г. с филма му „Съдбата на човека” по Михаил Шолохов, в който изпълнява и главната роля. Разтърсващият разказ за живота на редови руски войник, който попада в плен, изгубва цялото си семейство, но съхранява човешкото си достойнство и доброта, получава под режисурата на Бондарчук такъв епичен размах, какъвто малко филми за войната успяват да достигнат.

Независимо от скромния си бюджет от 72 хиляди рубли, филмът носи на държавата няколко милиона долара от разпространението по целия свят. Западните вестници пишат, че „Съветският Съюз за пръв път предлага на международния пазар интелектуален продукт, вместо традиционните диаманти от Якутия и кожи от Сибир”,

а Уинстън Чърчил заявява в характерния си стил: „Ако искате да разберете защо Хитлер не успя да покори Русия, гледайте филма „Съдбата на човека”.

След невероятния режисьорски дебют, пред Бондарчук се откриват необятни възможности за реализиране на грандиозните му проекти със средствата, отпуснати щедро от държавата. Съмнително е обаче дали би ги получил, ако се бе насочил към парливи съвременни теми, а не към екранизацията на „Война и мир”. По онова време шефовете на съветската кинематография изпитват болезнена ревност към американците, екранизирали шедьовъра на Толстой с участието на цяла плеяда звезди (Одри Хепбърн, Хенри Фонда, Мел Ферер, Виторио Гасман). Ето защо „Мосфилм” не се поколебава да предостави рекордните 58 млн. рубли на Сергей Бондарчук, задължавайки го да завърши епопеята за 100-годишнината от излизането на великия роман. Като се има предвид тогавашният официален курс на рублата спрямо долара, може да се изчисли, че четирисерийната продукция реално е струвала на държавата около $100 млн., което я прави

НАЙ-СКЪПИЯТ ФИЛМ В ИСТОРИЯТА

на съветското кино. По време на снимките, продължили точно 4 г., са задействани 120 хиляди статисти – рекорд, регистриран в книгата на Гинес!
Но огромният зрителски успех на „Война и мир” оправдава изразходваните средства. Само в бившия Съветски съюз го гледат 135 млн. зрители, а с парите от разпространението в Латинска Америка и Япония си възвръща двукратно производствените разходи.


Сергей Бондарчук в ролята на Пиер Безухов в режисирания от него четирисериен филм „Война и мир“ (1967).

За истинските размери на приходите още тогава много се спекулира. Плъзват слухове, че Бондарчук не е дал своята валута на държавата, внасяйки я в чуждестранни банки.
След удостояването на филма с „Оскар” създателят на „Война и мир“ е буквално засипан с предложения за работа от чужбина.

През 1970-та с пари на Дино де Лаурентис той заснема суперпродукцията „Ватерло” и получава хонорар не само като режисьор, но и като сценарист.

А това в никакъв случай не са по-малки суми от дадените на участващите първокласни звезди – Род Стайгер, Кристофър Плъмър, Орсън Уелс и др.
Руският контраразузнавач Игор Атаманенко сверява с архивите на КГБ слуховете за богатството на Бондарчук и не подлага на съмнение факта, че по онова време той е

ПЪРВИЯТ СЪВЕТСКИ МИЛИОНЕР.

Бондарчук забогатява благодарение на своя огромен талант и упорития си труд – казва той. – Само премиите, получени в родината, достигат фантастични размери. Сталинската премия за „Тарас Шевченко” му носи 100 хиляди рубли, а после и Ленинската премия за „Съдбата на човека” – още толкова. За „Война и мир” получава Държавна премия, равняваща се на около 50 хиляди рубли и авторски хонорари в размер на 42 хиляди за режисурата и ролята на Пиер Безухов. Освен това притежава просторен апартамент в центъра на Москва, вили в Крим и в Подмосковието. Бондарчук е сред първите в Съветския съюз, които си купуват „Мерцедес”.
Доходите му, според Атаманенко, са напълно съизмерими с тези на режисьорите от неговото равнище на Запад.

Но едва би може да бъде изчислена

ИСТИНСКАТА ЦЕНА НА ДУХОВНАТА ЕНЕРГИЯ,

изразходвана от Бондарчук по време на неистовата му работа над „Война и мир”. За разлика от американската екранизация на Кинг Видор от 1956г., той обхваща целия калейдоскоп от теми, засегнати в романа на Лев Толстой – не само войната, любовта и духовните лутания на човека, попаднал във вихъра на историята, но и вечните терзания на руската душа, търсенето на истината за смисъла на живота и величавите прозрения на смъртния одър.
Всички актьори, като се почне от Людмила Савелиева (Наташа Ростова), Вячеслав Тихонов (княз Андрей), самият Бондарчук (Пиер Безухов) и се стигне до изпълнителите на епизодични роли, влагат във филма цялата си енергия и душа, вдъхновявайки се не само от идеите на Толстой, но и от грандиозните режисьорски находки на Сергей Бондарчук.
Създателят на филма за малко не умира по време на снимките, когато в резултат на преумората и свръхнапрежението сърцето му спира да бие за повече от минута. След възстановяването си от клиничната смърт успява да завърши филма в срок.

Преди да настъпи перестройката, превърнала го в изкупителна жертва за прегрешенията на тоталитаризма в сферата на културата, Бондарчук заснема третия си шедьовър – „Те се сражаваха за родината” (1975) с участието на Василий Шукшин, Вячеслав Тихонов, Юрий Никулин, Георгий Бурков и др.


С Вячеслав Тихонов в кадър от филма „Те се сражаваха за родината“ (1975).

Последното десетилетие от живота на големия майстор рязко контрастира със стремителния възход в ранните години от кариерата му. Никой в Русия вече не желае да финансира поредния му грандиозен проект – екранизацията на „Тихият Дон”.
Накрая средствата осигурява италиански продуцент, но налага за главните роли западните актьори Рупърт Еверет, Ф.Мъри Ейбрахам, Бен Газара, Делфин Форест и др. Бондарчук приключва снимките само за 11 месеца, обаче междувременно продуцентът фалира и банката, отпуснала кредита за проекта, запорира заснетия филмов материал. Бондарчук е напълно съкрушен. Умира на 20 октомври 1994г. без да успее да завърши не само „Тихият Дон”, но и „Тарас Булба” по Гогол и „Божествената комедия” по Данте, за които е мечтал през целия си живот.


Рупърт Еверет в кадър от филма „Тихият Дон“.

12 години по-късно – през 2006-та Русия най-накрая успява да откупи „Тихият Дон”, който е завършен от Фьодор Бондарчук – синът на знаменития режисьор.
За тежката драма, която изживява Сергей Бондарчук в края на живота си, отдаден на киното, говорят редовете, написани от него върху полето на сценария за последния му филм:
„Аз не видях как пораснаха децата ми, не погребах баща, майка, не познавам внуците си. Всичко положих върху олтара на това илюзорно изкуство. Правилно ли живях?”

Източник: моята статия за Бондарчук, излязла във в. „ТВ Сага“ на 7.10. т.г.

Read Full Post »


Тя е съблазнителна като греха и неподкупна, като самата добродетел.
Луис Бунюел

Катрин Фабиен Дорлеак, по-известна на целия свят като Катрин Деньов, е родена на 22 октомври 1943г. в Париж. Тя е третата от четирите дъщери на Морис Дорлеак и Рeне Деньов, които били известни театрални актьори. Дебютира едва 14-годишна в киното и продължава с малки участия до момента, в който Роже Вадим й поверява главната роля във филма си „Грехът и добродетелта” (1963). Оттогава до днес се е превъплъщавала на екрана 109 пъти. За най-успешни са смятани изпълненията й в „Шербургските чадъри” (1964) и „Индокитай” (1992), но според нея самата – най-добрата й роля е във филма на Луис Бунюел „Дневна красавица” (1967).
Деньов е била любимка на дизайнера Ив Сен-Лоран, който е създал костюмите за нейните героини в няколко филма. Освен френски, Катрин говори перфектно още три езика – италиански, английски и немски. Любимата й актриса е Мерилин Монро. Но винаги се е възхищавала на Марлен Дитрих и Грета Гарбо, на които неволно подражава в личния си живот.
Деньов се е изявявала и като певица в дуети с Бернадет Лафон, Жерар Депардийо, Малкълм Макларън, Джо Кокър и Ален Сушон, а през 1981г. пуска албум с песни на Серж Генсбург.
Дизайнер е на очила, обувки, бижута и поздравителни картички.
Неотдавна написа автобиографична книга, озаглавена „В своята собствена сянка” („A l’ombre de moi-meme“). В нея разказва напълно откровено за дългогодишната си кариера в киното, като се почне от участието й в знаменития филм на Луис Бунюел „Тристана” и се стигне до отличения със „Златна палма” в Кан филм на Ларс фон Триер „Танцьорка в мрака”, в който играе малка, но запомняща се роля.
Един от последните филми с нейно участие е „Potiche“ на режисьора Франсоа Озон, в който играе и Жерар Депардийо, участвал също и в един от най-хубавите филми с Катрин Деньов – „Последното метро„. 


Кадър от филма „Дневна красавица“ на Луис Бунюел, в който Деньов изигра
една от най-добрите си роли в киното.


Катрин Деньов никога не е обичала празниците, шумните банкети и огромните букети. „Празниците са измислени от продавачите на цветя”, твърди тя, което не означава, че е по-снизходителна към продавачите на брилянти, например. Казват, че единственото цвете, което може да разтопи леденото й сърце е розовата орхидея. Но колкото и да не са й по вкуса тържествените чествания, само след два месеца тя отново ще бъде във фокуса на вниманието. Защото ще стане на 67 години, което със сигурност ще даде повод за ново вглеждане не само в блестящата й артистична кариера, но и в нейния личен живот.
Катрин Деньов 

ИЗГРЯВА НА НЕБОСКЛОНА

на френското кино преди 46 години – на премиерата на „Шербургските чадъри”. Зрителите тогава били запленени от нейното ледено очарование. Малко по-късно Хичкок ще я сравни с „огън под леда”.


Катрин Деньов в кадър от филма „Шербургските чадъри“ (1964)

Успехите си като актриса Деньов дължи не толкова на своите външни данни, колкото на неповторимото си умение да разкрива зад външната студенина ярката индивидуалност на героините си. Но животът й винаги е оставал в сянка не само за многобройните й поклонници, но дори и за най-ловките репортери. Малко са пикантните подробности в него, които са станали известни на широката публика. Може би само отношенията й с режисьора Роже Вадим, който преди това открива за киното Бриджит Бардо, са давали повод за не дотам лицеприятни коментари. Когато се запознали, Катрин била едва 17-годишна и се наричала още Дорлеак, а не Деньов (девическата фамилия на нейната майка). Роже Вадим като един истински Пигмалион, превръща стеснителното момиче в уверена в себе си жена. От него тя научава не само тайните на актьорското майсторство, но и на „сладкия живот”, който води артистичната парижка бохема по онова време. Именно този французин от руски произход превръща незабележимата брюнетка Катрин Дорлеак в пленителната блондинка Катрин Деньов.


Катрин Деньов и Роже Вадим скоро след запознанството им през 1960г.

Роже Вадим обичал страстно втората си муза след Бардо, но до брак така и не се стига, въпреки раждането на сина им Кристиан през 1963г. А Катрин така и не успява да блесне в някой от неговите филми.

РАЗКРИВА СВОЯ НЕОБИКНОВЕН ТАЛАНТ

в мюзикъла „Шербургските чадъри” (1964), режисиран от Жак Деми. Невероятно успешен се оказва и следващият филм на този режисьор с нейно участие – „Госпожиците от Рошфор” (1967). В него Катрин се снима заедно със своята не по-малко известна сестра Франсоаз Дорлеак, която загива при автомобилна катастрофа през същата година.
Деми мечтаел да екранизира „Анна Каренина” с Деньов в главната роля, но проектът му не се реализира. По това време младата и вече прочута актриса се обвързва с модния британски фотограф Дейвид Бейли. Този първи и единствен брак в нейния живот просъществувал формално 7 години.

Но още преди официалния си развод Катрин се запознава с Марчело Мастрояни. Двамата участвали във филма „Това се случва само с другите” (1971, реж. Надин Трентинян). Отначало италианският чаровник не бил особено впечатлен от новата си екранна партньорка. „Професионална красавица“, била резервираната му оценка за 27-годишната звезда. Той все още преживявал скорошната си раздяла с американката Фей Дънауей. Деньов също била потисната, заради края на връзката й с Франсоа Трюфо, възникнала докато се снимала във филма му „Сирената на Мисисипи” (1969). 

ВРЪЗКАТА Й С МАРЧЕЛО МАСТРОЯНИ

бързо се задълбочава, превръщайки се в бурен роман, продължил няколко години. През това време големият италиански актьор, който бил женен, сновял като луд между Рим и Париж, за да предлага на Катрин да се съберат. Тя обаче била непреклонна. Дори и раждането на дъщеря им Киара през 1972г. не променя нищо. Деньов продължавала да се дърпа, въпреки че Мастрояни най-после измолил от жена си обещанието, че ще му даде развод. Но след поредния категоричен отказ на французойката, той се завръща посрамен в италианското си семейство.


Катрин Деньов с дъщеря си Киара Мастрояни по време на кинофестивала в Кан през 2008г.

Дъщеря им Киара днес също е прочута актриса. Започнала е да се снима още от 8-годишна заедно с майка си във филма на Клод Льолуш „Ние двете”.
На 6 август тази година Киара Мастрояни получи престижна награда за майсторство (еxcellence award) по време на 63-ия международен кинофестивал в Локарно.

Катрин Деньов винаги е обичала да демонстрира своята пълна независимост и не без гордост заявява многократно, че родила и отгледала двете си деца, без да й се е налага да се омъжва, нито пък да прекъсва любимата си работа. Освен това всичките й любовни романи приключват по нейно желание, освен един-единствен – този с киното, който продължава и до днес. Деньов не може да се оплаче от липсата на интересни предложения за нови филми от прочути режисьори. Мнозинството французи пък не престават да я смятат за най-перфектната Мариана – националният символ на Франция. Според тях

ТЯ ОЛИЦЕТВОРЯВА ВЕЧНАТА ЖЕНСТВЕНОСТ

много по-добре от други икони на киното, като Мерилин Монро и София Лорен, например.
На въпроса дали е щастлива, Катрин отговаря, че е изпитвала щастие, когато се снимала в „Шербургските чадъри”, а сега просто обича живота. „Щастието все пак е привилегия на младостта”, уточнява тя.
Деньов все още е харесвана и обичана от мъжете. Поредният й обожател е италианският бизнесмен Виторио, който също многократно й е предлагал да се оженят. Не е трудно да се досетим, какво му е отговорила актрисата.


Кадър от „Коледна приказка“ (2008, реж. Арно Деплешен) – един от най-новите филми

с участието на Катрин Деньов. 

Красотата и обаянието на тази жена дори и на сегашната й възраст е загадка не само за околните, но и за нейните партньори. Защото тя винаги е предпочитала да се гримира сама, не допускайки чужди ръце да се докосват до лицето й. Разбира се, полагала е усилия да съхрани онова, което й е дадено от природата, но никога не е правила жертви в името на красотата, нито пък се е лишавала от малките житейски удоволствия. Продължава да пуши (вижте клипа), обожава сладките неща и въпреки това не се подлага на никакви диети. Не допуска дори мисълта за евентуална хирургическа намеса за разкрасяване.
И въпреки че знае добре цената си, Катрин Деньов никога не е демонстрирала самодоволство от постигнатото. „Обичам съвършенството във всичко – в киното и в живота” – казва тя. – „Затова постоянно ми се иска да променям нещата. Дори в последния си ден бих възкликнала: Не, почакайте! Още не съм готова. Всичко, което ми се е случило, е било само генерална репетиция”.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Източник: моята статия за Катрин Деньов, излязла във в. „ТВ Сага” на 5 август 2010г.

Read Full Post »


Световно известният режисьор и актьор Никита Михалков навършва днес 65 години.
„Никита Михалков е мощна фигура, чиято значимост става очевидна с времето, – заяви по този повод в интервю за „РИА Новости“ големият руски режисьор Глеб Панфилов.
Действително едва ли някой би се наел да оспорва значимостта на тази личност не само за руската, но и за световната култура. Михалков снима и продуцира филми, пише сценарии, изпълнява интересни роли – не само на екрана, но и в обществения живот на Русия. Той например оглавява Съюза на руските кинематографисти от 14 години, ръководи Московския международен кинофестивал, кинокомпанията „Трите”, благотворителен фонд, помага реално на киноветераните. И в навечерието на своя 65-годишен юбилей отново е потънал до гуша в работа. Подготвя се за новия си филм, който ще бъде екранизация по произведение на Бунин.
Междувременнно завършва монтажа на втората част от продължението на своя прочут филм от 1994-та „Изпепелени от слънцето”, която ще се казва „Цитаделата”. Първата част излезе по-рано тази година под заглавието „Предстояние”.


За „Изпепелени от слънцето” Никита Михалков бе удостоен с награда „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм през 1994г. На церемонията по награждаването в Лос Анджелис знаменитият режисьор излиза със своята малка дъщеричка Анна, която също играе във филма му.

Никита Михалков е в киното много отдавна – повече от половин век.
За пръв път се появява на екрана едва 14-годишен, а на 18 изпълнява една от главните роли в легендарния филм на Георгий Данелия „Аз крача из Москва”, която го прославя в рамките на бившия Съветски съюз. И както показва неговият по-нататъшен път в киното, този толкова ранен успех не е случаен.
Актьорските превъплъщения на Никита Михалков във филмите на неговия брат Андрей Михалков-Кончаловски („Сибириада”, „Дворянско гнездо”), Елдар Рязанов („Жесток романс”, „Гара за двама”) и разбира се в много от собствените му филми („Свой сред чужди, чужд сред свои”, „Незавършена пиеса за механично пиано„, „Изпепелени от слънцето”) подтвърждават, че е превъзходен актьор.


Никита Михалков играе чудесно в много от собствените си филми. Например „Незавършена пиеса за механично пиано“ (вляво), „Свой сред чужди и чужд сред свои“ (в средата) и „Изпепелени от слънцето“ (вдясно).

Актьорското си образование получава в Шчукинското театрално училище в Москва, откъдето обаче е изключен в четвърти курс, заради участията му в киното. Впоследствие завършва кинорежисура във ВГИК (класа на Михаил Ром, който е учител и на по-големия му брат Андрей Кончаловски).
Още дебютният режисьорски филм на Михалков „Свой сред чужди и чужд сред свои”, заснет през 1974г., се харесва не само на зрителите, но и на критиците, за които Никита Михалков става истински любимец – особено след излизането на следващите му режисьорски филми: „Робиня на любовта” (1976), „Незавършена пиеса за механично пиано” (1977), „Пет вечери” (1979), „Няколко дни от живота на Обломов” (1980), „Роднини” (1982), „Без свидетели” (1983), „Очи чорние” (1987), „Урга” (1991), „Изпепелени от слънцето” (1994).


Александър Калягин и Евгения Глушенко в кадър от „Незавършена пиеса за механично пиано“ – най-хубавият филм на Никита Михалков, според мен.

Благодарение на тези свои филми Михалков заслужено се превръща не само в един от най-големите руски, но и световни кинорежисьори, който при това става любимец на истински изкушените от киното хора навсякъде по света. В неговите филми изпълняват някои от най-добрите си роли знаменити актьори, като Табаков, Калягин, Петренко, Любшин, Меншиков, Мордюкова, Гурченко, Гафт и даже Мастрояни.

Никита Михалков е роден в Москва на 21 октомври 1945 – годината на победата на родината му във войната с нацистка Германия. И не случайно под знака на победата преминава целият му живот до момента. Даже самото му име –Никита – в превод от гръцки означава „победител”.

Израства в семейството на известния детски писател Сергей Михалков (три пъти автор на химна на Съветския съюз и на Русия – през 1942, през 1977 и през 2000) и поетесата Наталия Кончаловска, която произхожда от род на знаменити художници (внучка е на Василий Суриков и дъщеря на Пьотр Кончаловски).

Особено значим в творческата биография на Михалков е периодът от 1974 до 1994, когато излизат най-ярките му филми, оставили дълбока диря не само в руското, но и в световното кино. Но по мое мнение после настъпва творчески регрес, съвпадащ с възхода му като обществено-политическа фигура в Русия. Днес той е сред най-приближените хора на Путин.

Мнозина например, се възхищават от филма „Сибирския бръснар” (1998), правейки се, че не забелязват очевидното залитане на Михалков по великоруските държавнически идеи и грандоманското му опиване от собствената персона. Тази пагубна линия бе продължена и в безспорно талантливия му филм „12” (2007).

Но с продължението на най-награждаваната досега своя творба „Изпепелени от слънцето”, Михалков се натъкна на мощния отпор – както от хората, които откриха във филма му многобройни недостатъци, така и от тези, които не могат да му простят заиграванията с властта в Русия.

В руското медийно пространство се завихри истинска буря от остро критични коментари по повод първата част на това продължение, излязла през тази пролет. И трябва да кажа, че повечето от тях са напълно основателни. (Повече по темата може да прочетете тук и тук.)


Никита Михалков в кадър от своя филм „Изпепелени от слънцето 2. Предстояние”.

Филмът „Изпепелени от слънцето 2. Предстояние” се провали с трясък в Русия. Не получи и никакви международни отличия. Някои са склонни да оправдават Михалков с това, че още не e излязъл целият филм и би било по-справедливо да съдим автора едва след като видим и „Изпепелени от слънцето 3. Цитаделата”. Както се казва, ще поживеем и ще видим. Но ако съдя по видяното в първата част, не съм голям оптимист…

Никита Михалков е автор и на няколко документални филма. През 1993г. заснема „Анна: от шест до осемнайсет”, който е посветен на неговата дъщеря. През 1995-та излиза „Реквием за Великата Победа” (сърежисьор Сергей Мирошниченко), а през 1996-та „Никита Михалков. Сантиментално пътешествие до моята Родина. Музиката на руската живопис”.

През 2003г. Никита Михалков се посвещава на документалната публицистика, пускайки съвместно с тв-канала „Русия” цикъл от програми, посветени на различни известни белогвардейци, озаглавен „Никита Михалков. Руският избор”. През същата година излизат още два негови документални филм: „Баща” и „Мама”, посветени на неговите родители.
През 2006г. Михалков заснема кратък документален филм, посветен на 55-годишнината на тогавашния президент на Русия Владимир Путин.


Никита Михалков е сред най-близките хора на най-силния човек в Русия – Владимир Путин.

Повечето от филмите на Никита Михалков са известни по целия свят. Много от тях са обсипани с национални и международни награди. Безспорно към момента той е най-прочутият и най-награждаваният руски кинорежисьор.
Самият Никита Михалков си пожелава във връзка с днешния юбилей следното: „Главното е да не мислиш за това как се чувстваш, а да правиш това, което искаш, което можеш и което си длъжен да правиш!”

Read Full Post »


Позор представя


САТОРИ В УТРОТО НА ЕСЕНТА

21.10.2010 – 04.11.2010

Дом на киното Евро синема Червената къща Dada Cultural Bar

За втора година почитателите на азиатското кино ще имат повод да празнуват – от 21 октомври до 4 ноември в София ще се    проведе фестивалът „Сатори в утрото на есента”. Форумът ще бъде открит с пищната продукция на Чън Кайгъ „Живот в грим”. Филм посветен на най-голямата звезда на Пекинската опера Мей Ланфан. Лентата е с награда „Златен петел” за най-добър азиатски филм за 2009-та.

Своята европейска премиера на фестивала ще има провокативния „Пънк от Пекин”. Австралиецът Шон Джефърд представя пекинския ъндърграунд така, както никой местен не би посмял – бръснати глави, татуировки, тонове алкохол и шумна музика.

В програмата силно са застъпени фаворитите на най-иновативния филмов фестивал в Европа – този в Ротердам. Сред тях са носителите на награда „Тигър” – „С цвете в джоба” и „Любовта побеждава всеки”, фаворитът на публиката „Ер Дон”, както и отличеният с наградата на ФИПРЕССИ „Сляпото прасе, което мечтаеше да полети”.

След като на миналогодишното издание на „Сатори в утрото на есента”  българските зрители за първи път са сблъскаха официално с носителя на „Златна палма” Апичатпонг Уирасетакул, тази година отново ще могат да гледат негов филм – ‘’Iron Pussy’’ – убийствена пародия на екшън филмите и мелодрамите от 70-те.

В програмата на фестивала е включен и един от най-успешните японски филми през последните години „Глътка чай” на режисьора Катсухито Иши. Задълбочен портрет на едно нетрадиционно японско семейство, в което майката съвместява домакинската работа със създаването на анимационни филми, дядото помага на майката с различни ексцентрични идеи относно филмите и в същото време се опитва да запише своето първо парче, а на внучката постоянно и се привижда уголемена версия на самата нея.

Специален акцент ще бъде поставен върху киното на Малайзия. Някои от най-известните имена на малайзийската нова вълна присъстват в афиша на фестивала. Зрителите ще могат да видят дебютния филм на Тан Чуй Муй „Любовта побеждава всеки”, предизвикал фурор както сред публиката, така и сред критиката на фестивала в Ротердам и отличен с престижната награда „Тигър”. Два от най-успешните филма на Джеймс Лий – „Незаменимата перална машина”и „Преди да заобичаме отново” също ще имат своята премиера пред българска публика. Джеймс Лий е един от най-любопитните творци на Малайзия, бивш графичен дизайнер, в момента той режисира театрални постановки, създава впечатляващи инсталации, с които е чест гост на Музея за модерно изкуство в Куала Лумпур и пише сценарии за филми, които сам режисира.

„Сатори в утрото на есента” продължава до 4 ноември в салоните на „Дома на киното”, „Евро синема”, „Червената къща” и Dada Cultural Bar.


ФИЛМИТЕ:


Живот в грим (Forever Enthralled, 2009)
Китай-ХонгКонг, реж. Чън Кайгъ, 142’

В ролите: Лай Леон, Джан Дзъи, Ю Шакун, Уан Ксю-ки

Филмът представя живота на най-известния изпълнител в „Пекинската опера” Мей Ланфан. За да бъде историята максимално достоверна, режисьорът се допитва до семейството на Ланфан, което следи отблизо процеса на снимките. Филмът спечели най-престижната азиатска награда „Златен петел” за най-добър филм на 2009-та. Главните роли са поверени на китайската звезда Лай Лион, познат от култовия “3 Extremes” и красивата Джан Дзъи, участвала в хитовете „Герой”, „Тигър и Дракон”, „2046” и „Мемоарите на една гейша”.

„Живот в грим” ще бъде представен в пълната си фестивална версия, за да могат зрителите максимално да се доближат до блясъка и пищността на китайското оперно изкуство през 20-ти век.

От режисьора на „Сбогом, спътнице моя” и „Обещанието”

Награди и номинации:

„Златен петел” – награда за най-добър филм и награда за поддържаща мъжка роля /Уан Ксю-ки/; „Златен кон” – награда за поддържаща мъжка роля /Уан Ксю-ки/ и награда за дебют /Ю Шакун/, номинации за най-добра поддържаща актриса /Джан Дзъи/, грим и костюми; МФФ Берлин – Номинация за „Златна мечка”; МФФ Сиатъл – Официална селекция; МФФ Гент – Официална селекция

Прожекции:

21.10 /чт./ – Дом на киното, 18.30ч.

23.10 /сб./ – Евро синема, 18.00ч.

02.11 /вт./– Червената къща, 18.00ч.


Глътка чай (The Taste of Tea, 2004) Япония, реж. Катсухито Иши, 143’

В ролите: Таданобу Асано, Мая Бано, Такахиро Сато, Кайжи Морияма, Ринко Кикучи

Задълбочен портрет на едно нетрадиционно японско семейство, в което майката съвместява домакинската работа със създаването на анимационни филми, дядото помага на майката с различни ексцентрични идеи относно филмите и в същото време се опитва да запише своето първо парче, а на внучката постоянно и се привижда уголемена версия на самата нея. Забавна история, представена с изтънчен източен маниер, много красиви кадри и впечатляващ актьорски състав включващ любимеца на Такеши Китано – Таданобу Асано, отличен с наградата за мъжка роля от фестивала във Венеция, номинираната за „Оскар” за ролята си във „Вавилон” Ринко Кикучи, най-популярния японски хореограф на модерни танци Кайжи Морияма и новите надежди на японското кино Такахиро Сато и Ана Тсучия.

Награди и номинации:

МФФ Белфор – „Гран При” за чуждестранен филм и Награда на публиката; МФФ Хавай – награда за най-добър филм; МФФ Ситжес – награда „Ориент Експрес”; МФФ Йокохама – награда за дебют /Ана Тсучия/; МФФ Кан – Официална програма; МФФ Карлови Вари – Официална селекция

Прожекции:

26.10 /вт./ – Дом на киното – 20.30ч.

30.10 /сб./– Евро синема, 18.00ч.

04.11 /чт./ – Червената къща, 18.00ч.

Ер Дон (Er Dong, 2008) Китай, реж. Джин Ян, 150’

В ролите: Ли Джун Бай, Мин Хуан Ян, Ксяо Ке Гуан

Ер Дон живее с майка си в малко селце в китайската провинция. Младежът постоянно се забърква в неприятности и затова майката решава да го изпрати в християнско училище, където синът й да се поправи. В училището Ер Дон среща красивата Чан и животът му наистина поема в нова посока.

Награди и номинации:

МФФ Пусан – номинация за наградата „Бъдещи таланти”;  МФФ Ротердам – Официална селекция; МФФ Гент – Официална селекция; МФФ Локарно – Официална селекция; МФФ Банкок – Официална селекция

Прожекции:

31.10 /нд./ – Евро синема, 18.00ч.

09.11 /вт./ – Червената къща, 18.00ч.


Сляпото прасе, което мечтаеше да полети (Blind Pig Who Wants to Fly, 2008) Индонезия, реж. Едуин, 75’

В ролите: Йоко Анвар, Кларин Бахаризки, Андхара Ърли

Филмът е забавна мозайка от истории със странни персонажи, които се опитват да направят живота си по-приятен – баща, който кандидатства за „Зелена карта”, за да може да семейството му да се премести в Щатите, бивша шампионка по бадминтон, която е изоставена от съпруга си, заради по-млада японка, индонезийско момче, което съучениците му постоянно пребиват, защото мислят, че е китаец и леко смахната девойка, която е убедена, че фойерверките, произведени в Китай предизвикват духовете.

Награди и номинации:

МФФ Ротердам – награда на ФИПРЕССИ и номинация за наградата „Тигър”;  МФФ Сингапур – награда на ФИПРЕССИ; МФФ Нант – „Сребърен балон” и награда на публиката; МФФ Пусан – Официална селекция; МФФ Карлови Вари – Официална селекция; МФФ Истанбул – Официална селекция; МФФ Солун – Официална селекция

Прожекции:

24.10 /нд./ – Dada Cultural Bar, 20.00ч.

25.10 /пн./ – Евро синема, 18.30ч.

02.11 /вт./ – Дом на киното, 21.00ч.

04.11 /чт./ – Червената къща, 20.30ч.


Пънк от Пекин (Beijing Punk, 2010) САЩ-Китай-Австралия-Великобритания, реж. Шон Джефърд, 83’

С : Лиу Бао, Невин Домер, Мис Пей, Брайън Хардгруув

ЕВРОПЕЙСКА ПРЕМИЕРА!

Представяте ли си какво е да си пънкар в Китай? Един таен дневник на пънк и рок сцената в страната. Автентични кадри от концерти на местни и гостуващи групи, разговори с ъндърграунд иконите на Пекин, посещение на места, за които обикновените китайци, дори не подозират, че съществуват.

Австралиецът Шон Джефърд представя пекинския ъндърграунд така, както никой местен не би посмял – бръснати глави, татуировки, тонове алкохол и шумна музика.

Прожекции:

31.10 /нд./ – Dada Cultural Bar

03.11 /ср./ – Евро синема, 18.30ч.

09.11 /вт./ – Червената къща, 20.45ч.


Iron Pussy (The Adventures of Iron Pussy, 2004) Тайланд, реж. Апичатпонг Уирасетакул, 89’

В ролите: Сириякорн Пукавеш, Майкъл Шаоуанасай, Крисада Терънс, Теварат Тонджити

Носителят на тазгодишната „Златна палма” от фестивала в Кан представя една убийствена пародия на екшън филмите и мелодрамите от 70-те.  Таен агент Iron Pussy може да се справи с всяка ситуация и да разреши всеки проблем, но какво се случва, когато се влюбва в неподходящия човек?

Награди и номинации:

МФФ Берлин – Официална програма; МФФ Токио – Официална селекция; МФФ Ротердам – Официална селекция; МФФ Ванкувър – Официална селекция

Прожекции:

28.10 /чт./ – Дом на киното, 21.00ч.

29.10 /пт./ – Евро синема, 18.30ч.

02.11 /вт./ – Червената къща, 20.30ч.


С цвете в джоба (Flower in the Pocket, 2007) Малайзия, реж. Лиу Сен Тат, 97’

В ролите: Джеймс Лий, Зи Джян Уон, Мин Уей Лим

Две неустоимо симпатични хлапета си търсят някой, който да ги обича и някой, който те да обичат. Баща им е работохолик, който не може да преживее липсата на любимата си жена и е отдаден изцяло на бизнеса си. Момчетата през цялото време се забъркват в ситуации, които предизвикват цялата гама от чувства, които един зрител може да преживее – смях през сълзи, докато гледаш как по-малкият вади тетрадките си от чантата, която е омазана с лайната на кучето, което той е решил да скрие и сърцато съчувствие, гледайки как по-големият брат успокоява по-малкия, когато същото това палаво куче изчезва.

Награди и номинации:

МФФ Ротердам – награда „Тигър”; МФФ Фрайбург – „Гран при”; МФФ Пусан – награда „Бъдещи таланти” и награда на публиката;  МФФ Довил – награда на журито; МФФ Берлин – Официална програма; МФФ Ванкувър – Официална селекция; МФФ Солун – Официална селекция; МФФ Токио – Официална селекция; МФФ Сингапур – Официална селекция; МФФ Белфор – Официална селекция

Прожекции:

26.10 /вт./ – Червената къща, 18.30ч.

27.10 /ср./ – Евро синема, 18.30ч.

04.11 /чт./ – Дом на киното, 21.00ч.


Преди да заобичаме отново (Before We Fall in Love Again, 2006) Малайзия, реж. Джеймс Лий, 99’

В ролите: Пит Тое, Лен Сю Ми

Жената на Чуан изчезва безследно, отива на работа и никога повече не се появява. Един ден Чуан среща непознат мъж, който се оказва таен любовник на съпругата му. Дали не е по-добре вместо да си отмъщава Чуан да потърси подкрепата на непознатия, за да открият изчезналата жена.

Награди и номинации:

МФФ Банкок – награда за най-добър азиатски филм; МФФ Маракеш – номинация за „Златна звезда”; МФФ Ротердам – Официална селекция; МФФ Пусан – Официална селекция; МФФ Токио – Официална селекция; МФФ Довил – Официална селекция

Прожекции:

22.10 /пт./ – Евро синема, 18.30ч.

26.10 /вт./ – Червената къща, 20.30ч.


Незаменимата перална машина (The Beautiful Washing Machine, 2004) Малайзия, реж. Джеймс Лий, 111’

В ролите: Ло Бок Лай, Юхан Хо, Бърг Лий, Дани Лим

Една стара перална машина променя живота на Тео. И не само неговия, а и на хората около него.  Когато поиска пералнята пере, когато прецени, че трябва да си почине, просто спира. И никой не може да се справи със своенравната машина.

Награди и номинации:

МФФ Банкок – награда на ФИПРЕССИ и награда за най-добър азиатски филм; МФФ Сингапур – Официална селекция; МФФ Монреал – Официална селекция; МФФ Пусан – Официална селекция; МФФ Токио – Официална селекция; МФФ Ротердам – Официална селекция

Прожекции:

28.10 /чт./ – Червената къща, 20.30ч.

01.11 /пн./ – Евро синема, 18.30ч.


Любовта побеждава всеки (Love Conquers All, 2006) Малайзия, реж. Тан Чуй Муй, 90’

В ролите: Корал Он Ли Уай, Стивън Чуа Шян, Хо Чи Лай

Пин отива по работа в Куала Лумпур. Там среща Джон, който любезно й предлага приятелството си. Само, че Пин вече е обвързана. Дали да се впусне в мимолетна авантюра или да остане верна? А дали Джон наистина иска тази връзка или има други намерения?

Награди и номинации:

МФФ Ротердам – награда „Тигър”; МФФ Пусан – награда „Бъдещи таланти”; МФФ Мар дел Плата – Официална селекция; МФФ Пусан – Официална селекция; МФФ Токио – Официална селекция; МФФ Карлови Вари – Официална селекция; МФФ Довил – Официална селекция; МФФ Ванкувър – Официална селекция

Прожекции:

24.10 /нд./ – Евро синема, 18.30ч.

28.10 /чт./ – Червената къща, 18.30ч.


ПРОГРАМАТА:


21.10 /чт./ – Живот в грим – Дом на киното, 18.30ч.

22.10 /пт./ – Преди да заобичаме отново – Евро синема, 18.30ч.

23.10 /сб./ – Живот в грим – Евро синема, 18.00ч.

24.10 /нд./ – Любовта побеждава всеки – Евро синема, 18.30ч.

24.10 /нд./ – Сляпото прасе, което мечтаеше да полети – Dada Cultural Bar, 20.00ч.

25.10 /пн./ – Сляпото прасе, което мечтаеше да полети – Евро синема, 18.30ч.

26.10 /вт./ – Глътка чай – Дом на киното, 20.30ч.

26.10 /вт./ – С цвете в джоба – Червената къща, 18.30ч.

26.10 /вт./ – Преди да заобичаме отново – Червената къща, 20.30ч.

27.10 /ср./ – С цвете в джоба – Евро синема, 18.30ч.

28.10 /чт./ – Iron Pussy – Дом на киното, 21.00ч.

28.10 /чт./ – Любовта побеждава всеки – Червената къща, 18.30ч.

28.10 /чт./ – Незаменимата перална машина – Червената къща, 20.30ч.

29.10 /пт./ – Iron Pussy – Евро синема, 18.30ч.

30.10 /сб./ – Глътка чай – Евро синема, 18.00ч.

31.10 /нд./ – Ер Дон – Евро синема, 18.00ч.

31.10 /нд./ – Пънк в Пекин – Dada Cultural Bar – 20.00ч.

01.11 /пн./ – Незаменимата перална машина – Евро синема, 18.30ч.

02.11 /вт./ – Сляпото прасе, което мечтаеше да полети – Дом на киното,  21.00ч.

02.11 /вт./ – Живот в грим – Червената къща, 18.00ч.

02.11 /вт./ – Iron Pussy – Червената къща, 20.30ч.

03.11 /ср./ – Пънк от Пекин, Евро синема, 18.30ч.

04.11 /чт./ – С цвете в джоба – Дом на киното, 21.00ч.

04.11 /чт./ – Глътка чай – Червената къща, 18.00ч.

04.11 /чт./ – Сляпото прасе, което мечтаеше да полети – Червената къща, 20.30ч.

09.11 /вт./ – Ер Дон – Червената къща, 18.00ч.

09.11 /вт./ – Пънк от Пекин – Червената къща, 20.45ч.

Източник: сайтът на Pozor


Read Full Post »

Older Posts »