Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for 13.09.2010


Европейската киноакадемия публикува списък от 46 филма, предложени за номиниране за европейските филмови награди в края на годината, които са европейският еквивалент на наградите „Оскар”. В него са намерили място филми от 32 страни, включително и от България – „Зад кадър” (реж. Светослав Овчаров). Миналата година в списъка попадна филмът на Камен Калев „Източни пиеси”, но впоследствие не бе номиниран за награда.
Сега очакваме в скоро време 2300-те членове на Европейската киноакадемия да определят чрез гласуване номинациите в различните категории, които ще бъдат обявени на 6 ноември по време на Европейския кинофестивал в Севиля, Испания. А тазгодишната, 23-та церемония по връчване на европейските филмови награди (European Film Awards) ще се проведе в Талин (Естония) на 4 декември. Миналогодишният победител в категориите за най-добър филм и най-добър режисьор бе филмът „Бялата лента” на Михаел Ханеке.

ФИЛМИТЕ-ПРЕТЕНДЕНТИ ЗА НОМИНАЦИИ
ЗА ЕВРОПЕЙСКИ ФИЛМОВИ НАГРАДИ ПРЕЗ 2010г.

ТРИ СЕЗОНА В АДА /3 SEZONY V PEKLE/, реж. Томаш Машин, Чехия (Германия, Словакия);
ОЩЕ ЕДНА ГОДИНА /ANOTHER YEAR/, реж. Майк Ли (Великобритания);
МЕД / BAL/, реж. Семих Капланоглу (Турция, Германия);
КАРЛОС /CARLOS/, реж. Оливие Асаяс (Франция/Германия);
КИЛИЯ 211 /CELDA 211/, реж. Даниел Монсон (Испания);
• КОНЦЕРТ /LE CONCERT/, реж. Раду Михаеляну (Франция/Италия/Румыния);
ЗА БОГОВЕ И ХОРА /DES HOMES ET DES DIEUX/, реж. Ксавие Бовоа (Франция);
ИСКА МИ СЕ ДА СВИРЯ, СВИРКАМ СИ /EU CÂND VREAU SA FLUIER, FLUIER/ реж. Флорин Щербан (Румъния/Швеция);
ФИЛМ СОЦИАЛИЗЪМ /FILM SOCIALISME/, реж. Жан-Люк Годар (Швейцария)
ЧУЖБИНА /DIE FREMDE/, реж. Тео Аладаг (Германия);
ПИСАТЕЛ В СЯНКА /THE GHOST WRITER/, реж. Роман Полански (Франция, Германия, Великобритания);
ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ДЖУЛИЯ /GIULIAS VERSCHWINDEN/, реж. Кристоф Шауб (Швейцария);
МЕДЕН МЕСЕЦ /Medeni mesec/, реж. Горан Паскалевич (Албания/Сърбия);
АЗ, ДОН ЖУАН /IO, DON GIOVANNI/, реж. Карлос Саура (Италия/Испания);


Новата звезда на италианското кино Лоренцо Балдучи изпълнява главната роля в новия филм на Карлос Саура „Аз, Дон Жуан“

КАК ПРЕКАРАХ ТОВА ЛЯТО /Как я провел этим летом/, реж. Алексей Попогребский (Русия);
РОЗА КАВАЗАКИ /KAWASAKIHO RUZE/, реж. Ян Хребейк (Чехия);
• МАГАРЕ
/KENJAC/, реж. Антонио Нуич (Хърватия, Босна и Херцеговина, Великобритания, Сърбия);
ЛИВАН /LEBANON/, реж. Самуел Маоз (Израeл);
ЛУРД /Lourdes/, реж. Джесика Хауснер (Австрия, Франция, Германия);
МАМА ГОГО /MAMMA GÓGÓ/, реж. Фридрик Тор Фридриксон (Исландия);
ХАЛОСНИ ИЗСТРЕЛИ /MINE VAGANTI/, реж. Ферзан Озпетек (Италия);
МОЯТА КРАЛИЦА КАРО /MY QUEEN KARO/, реж. Дороте ван ден Берг (Холандия, Белгия);
НА ПЪТ /NA PUTU/, реж. Ясмила Жбанич (Босна и Херцеговина, Австрия, Германия);


Кадър от филма „На път“ на босненската режисьорка Ясмила Жбанич

НАШИЯТ ЖИВОТ /LA NOSTRA VITA/, реж. Даниеле Лукети (Италия);
НИЩО ЛИЧНО /NOTHING PERSONAL/, реж. Урсула Антоняк (Холандия/Ирландия);
МЛАДИЯТ ДЖОН ЛЕНЪН /Nowhere Boy/, реж. Сам Тейлър-Ууд (Великобритания);
ОНДИН /ONDINE/, реж. Нийл Джордан (Ирландия/САЩ);
ЛОШО СЕМЕЙСТВО /PAHA PERHE/, реж. Алекси Салменперя (Финландия);
АДРИАН ПАЛ /ADRIENN PÁL/, реж. Агнес Кошис (Унгария, Франция, Австрия, Холандия);
НАЙ-ПРЕКРАСНИТЕ /LA PRIMA COSA BELLA/, реж. Паоло Вирци (Италия);
ИЗКУШЕНИЕТО НА СВЕТИ ТОНИ /PÜHA TÕNU KIUSAMINE/, реж. Вейко Оунпуу (Eстония, Швеция, Финландия);
ГРАБИТЕЛ /Der Räuber/, реж. Бенямин Хайзенберг (Австрия/Германия);
РЕВЕРС /REWERS/, реж. Борис Ланкош (Полша);
ЩАСТИЕ МОЕ /Счастье мое/, реж. Сергей Лозница (Украйна/Германия);
СЕББЕ /SEBBE/, реж. Бабак Наджафи (Швеция);
ТАЙНАТА В ТВОИТЕ ОЧИ /EL SECRETO DE SUS OJOS/, реж. Хуан Хосе Кампанела (Испания/Аржентина);
СЛОВЕНКА /SLOVENKA/, реж. Дамян Козоле (Германия, Босна и Херцеговина, Словения, Хърватия, Сърбия);
ХРАНА ЗА ДУШАТА /Soul Kitchen/, реж. Фатих Акин (Германия/Франция);
СУБМАРИНО /SUBMARINO/ реж. Томас Винтерберг (Дания);
НЕОТРАЗИМАТА ТАМАРА /TAMARA DREWE/, реж. Стивън Фриърс (Великобритания);
ЧЕТИРИ ЧЕРНИ КОСТЮМА /4 MAVRA KOSTOUMIA /, реж. Ренос Хараламбидис (Гърция);
ТУРНЕ /TOURNEE/, реж. Матьо Амалрик (Франция);


Кадър от френския филм „Турне“  (реж. М. Амалрик)

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ЩЕ ДОЙДЕ /L’UOMO CHE VERRA/, реж. Джорджо Дирити (Италия);
UPPERDOG, реж. Сара Джонсон (Норвегия);
АВИАТОРКАТА ОТ КАЗБЕК /DER VLIEGENIERSTER VAN KAZBEK/, реж. Инеке Смитс (Холандия/Белгия/Дания/Грузия/Германия);
ЗАД КАДЪР, реж. Светослав Овчаров (България).


Иван Бърнев изпълнява главната роля в българския филм „Зад кадър“

Източник: Официалният сайт на Европейската филмова академия


Read Full Post »


На 11 септември навърши 70 години американският режисьор Брайън Де Палма, чието име ще остане в историята на киното най-малко с три филма – „Белязаният”, „Недосегаемите” и „Пътят на Карлито”. Разбира се и в ранното му творчество има заглавия, които са придобили с времето почти култов статус. Имам предвид най-вече „Кери” (Carrie, 1976),” „Жажда за убийство” (Dressed to Kill , 1980) и „Body Double (1984).

Брайън Ръсел Де Палма (Brian Russell De Palma) е роден на 11 септември 1940г. в Нюарк (щата Ню Джърси, САЩ) в семейството на хирург. Като малък се увлича по физиката и астрономията и дори твърдо решава да се посвети сериозно на изучаването на тези науки. Завършва квакерското училище Friend’s Central School, след което започва да следва физика в Колумбийския университет, където много сериозно се занимава с астрофизика.
Животът му обаче коренно се променя, след като гледа на екрана два филма –„Шемет” на Хичкок и „Гражданинът Кейн” на Орсън Уелс. Те го разтърсват толкова силно, че младият Брайън решава да прекъсне следването и да се посвети на театъра и киното.
Започва да снима малки и евтини филми още в началото на 60-те години. С късометражката „Пробуждането на Вотан” (1962) печели няколко награди.

Пълнометражният му дебют в игралното кино е филмът „Сватба” (The Wedding Party), над който работи от 1962 до 1964г., но той излиза на екран чак през 1969г. В него участват неговите близки приятели Джил Клейбърг и Робърт Де Ниро.

Първият филм на Брайън Де Палма, разпространяван в САЩ през 1968г. е „Murder à la Mod”, а първата му творба, забелязана от критиката е „Приветствия” (Greetings, 1968), в който се снима Робърт Де Ниро. Филмът участва в конкурсната програма на Берлинале през 1969г. и е отличен със „Сребърна мечка”.


Робърт Де Ниро в кадър от филма „Приветствия“

През 1970г. заснема още един филм („Hi, Mom!) с Робърт Де Ниро.
Междувременно Де Палма изпробва силите си и в документалното кино.
През 1966г. излиза „Чувствително око” (The Responsive Eye), посветен на нашумяла изложба в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк, последван от „Дионис” (1970), документиращ един от многобройните хепънинги на хипита по онова време.
От началото на 70-те години Брайън Де Палма се насочва към трилърите, отдавайки почит към един от своите учители в киното – Алфред Хичкок. В тази връзка е много показателен филмът му „Сестри” (1973), в който откриваме цитати от „Прозорец към двора“ (Rear Window, 1954). Не случайно за написването на музиката към филма той поканва знаменития Бърнард Хърман, композирал музика за много от филмите на Хичкок.
Във филма на Де Палма „Obsession” (1976) също звучи композиция на Хърман в една от сцените, имитиращи „Шемет” на Хичкок.
През същата година Де Палма снима за MGM филма на ужасите „Кери”, който е първа екранизация по произведение на все още начинаещия тогава писател Стивън Кинг. Приходите само от разпространението му в САЩ надхвърлят $33,8 млн. при производствени разходи от едва $1,8 млн.
Критиците също харесват филма и специално отбелязват режисьорската изобретателност на Де Палма при заснемане на екшън-сцените. Филмът е номиниран за „Оскар” в две категории – най-добра актриса в главна роля (Сиси Спейсък) и най-добро изпълнение на поддържаща роля (Piper Laurie).
През следващите 7 години Брайън Де Палма усилено снима трилъри, в които умело разработва редица хичкоковски теми и мотиви: „Ярост” (The Fury, 1978), „Home Movies” (1980), „Жажда за убийство” (Dressed To Kill, 1980), „Blow Out” (1981), в които играят прочути холивудски звезди като Кърк Дъглас, Майкъл Кейн, Джон Траволта.
През 1983 излиза ганстерската драма „Белязания” (Scarface), която е римейк на едноименния ганстерски филм от 1932 на легендарния Хауърд Хоукс. Първоначално зрителите не приемат с възторг версията на Де Палма, сравнявайки я постоянно с оригинала, в който главната роля изпълнява Пол Муни. Но с течение на времето филмът „Белязания”, както и изпълнението на Ал Пачино в него постепенно заемат своето заслужено място сред образците на жанра. Филмът е номиниран за три награди „Златен глобус” в категориите „най-добър актьор” (Ал Пачино), „най-добро изпълнение на второстепенна роля” (Ал Пачино) и „най-добра оригинална музикална композиция” (Джорджо Мородер). А Де Палма за малко не получава антинаградата „Златна малина”, той като е номиниран в категорията „най-лош режисьор”. Днес това звучи почти като анекдот, но е самата истина.
На подобно недоразумение става жертва и следващият филм „Body Double” (1984), който аз много харесвам, но за който критиците се нахвърлят върху режисьора с жестоки обвинения за това, че започва да се самоповтаря.
Де Палма опитва силите си, според мен успешно, и в комедията с филма „Wise Guys” (1986), а през 1987г. излиза по екраните един най-добрите му филми „Недосегаемите” (The Untouchables), който се нарежда сред най-ярките произведения на киното, посветени на ганстерска тема. Номинират го за „Оскар” в 4 категории, но печели само една статуетка в лицето на Шон Конъри, награден за най-добро изпълнение на поддържаща роля.
Филмът има голям зрителски успех и донася $76,2 млн. само от разпространението си в САЩ при бюджет от $25 млн.


Шон Конъри и Кевин Костнър в кадър от „Недосегаемите“ (1987)

През 1989г. Брайън Де Палма се обръща към болезнената за американското общество тема за войната във Виетнам чрез филма си „Жертви на Войната” (Casualties of War). Много ветерани обаче реагират отрицателно, почувствали се засегнати от разказаната жестока история за похищението и изнасилването на виетнамско момиче от американски войници. Филмът е демонстративно игнориран и претърпява пълен провал при разпространението си в САЩ и Канада.
Следващите два филма „Кладата на суетата” (The Bonfire Of The Vanities,1990) и „Възкресението на Каин” (1992) също нямат успех.
Затова Де Палма отново се връща към любимия си ганстерски жанр и заснема през 1993г. чудесния филм „Пътят на Карлито” отново с Ал Пачино в главната роля. Любопитно е, че номинация за „Златен глобус” за изпълнението си във филма получава неговият партньор Шон Пен.
През 1996г. Де Палма жъне отново касов успех с екшъна „Мисията невъзможна” с Том Круз и Джон Войт. Филмът влиза в тройката на касовите хитове на годината с приходи $457,6 млн. от разпространението си по света. Две години след това Де Палма прави отново трилър – „Змийски очи” с Никълъс Кейдж, който не блести с нищо особено. Напълно справедливи са и критиките, които получава за фантастичния си филм „Мисия до Марс” (2000).
През 2001 режисьорът посещава Европа, където най-напред прави трилъра „Фатална жена” (2002), а малко по-късно екранизира романа на Джеймс Елрой „Черната далия”. Този филм е заснет частично в България.

През 2007г. излиза последният засега игрален филм на Де Палма „Redacted”, за който получи „Сребърен лъв” за най-добър режисьор от кинофестивала във Венеция. Филмът посветен на темата за войната в Ирак.

Брайън Де Палма продължава да снима усилено, разработвайки няколко проекта едновременно, сред които се открояват римейкът на „Бостънският удушвач” от 1968 на Ричард Флейшър, а също и продължението на „Недосегаемите” с работно заглавие „Недосегаемите: възходът на Капоне” (The Untouchables: Capone Rising). Не бих се изненадал, ако Брайън Де Палма съумее да направи поне още един шедьовър.

Източник: Информацията е подбрана от различни открити за ползване източници, сред които е и IMDB.com

Read Full Post »