Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for 13.08.2010


Днес е петък 13-ти (август) – подходяща дата, за да поговорим за Негово Величество Краля на съспенса – сър Алфред Хичкок, когото много критици нареждат дори пред Орсън Уелс в класацията на най-великите в историята на киното. А в списъка на 250-те най-хубави филма на всички времена, съставен от посетителите на сайта IMDB, три творби на Хичкок – „Прозорец към двора” „Психо” и „Шемет” са намерили място в топ 50 – съответно на 21, 23 и 43-та позиция!
Но самият Хичкок, въпреки че е бил номиниран петкратно, никога не е получавал „Оскар” за най-добър режисьор.
При това този човек е оставил невероятно разнообразно творчество, в което има няколко истински шедьоври на седмото изкуство (вижте клипа ми тук).
„Ако наблюдаваме внимателно кариерата на Хичкокот английските неми филми до цветните холивудски, – можем да открием отговора на някои въпроси, които всеки режисьор трябва да си зададе и сред които този не е най-незначителният: как да се изразиш по чисто визуален начин?”

Това е цитат от великолепната книга „Хичкок&Трюфо”, в която Франсоа Трюфо разкрива много от режисьорските тайни на знаменития си съвременник. Той отбелязва, че му е направил впечатление „контраста между публичната личност, сигурна в себе си, цинична и онова, което ми се стори, че беше истинската му природа – уязвим мъж, впечатлителен и емоционален, усещайки дълбоко, почти физически чувствата, които иска да сподели с публиката си.”
Едва ли е случайно, че Хичкок е заснел по-добре от всеки друг усещането за страх. Защото на колко деца се е случвало, когато са били едва 4-5-годишни, баща им да ги изпрати в полицейския участък, за да бъдат наказани за някакво провинение. Малкият Алфред е преживял този ужас, което със сигурност му е повлияло за цял живот. Това неминуемо го е отвело към съспенса, който – някои без да оспорват, че Хичкок го е създал – считат за вътрешна форма на спектакъла, докато той всъщност е самият спектакъл, – казва Трюфо в своята книга. „Съспенсът е най-напред драматизация на сюжетния материал в един филм или, казано по друг начин, възможно най-интензивното представяне на драматичните ситуации. Един пример. Човек излиза от дома си, качва се на такси и се отправя към гарата, за да хване влака. Това е нормална сцена от средностатистически филм. Но ако преди да се качи в таксито, човекът погледне часовника си и каже: ”Господи, това е ужасно, никога няма да хвана влака си”, пътуването му се превръща в чист съспенс, защото всяка червена светлина на светофар, всяко кръстовище, полицай или пътен знак, всяко натискане на спирачките и смяна на скоростите, повишават емоционалната стойност на сцената”.
Франсоа Трюфо уточнява, че това свирепо желание да задържиш на всяка цена вниманието и да създадеш, а след това да запазиш емоцията с цел да поддържаш напрежението, прави неговите филми много особени и неподдаващи се на имитация, защото Хичкок упражнява своето въздействие и властта си не само върху силните моменти от историята, но също и върху встъпителните, преходните и всички останали сцени, които обикновено се считат за неблагодарни в един филм. Защото, както много добре са го определили Ерик Ромер и Клод Шаброл в своята книга за него, излязла още през 1957г., „Алфред Хичкок не е нито разказвач на истории, нито естет, а „един от най-големите създатели на форми в цялата история на киното. Може би само Мурнау и Айзенщайн могат да се мерят с него в това отношение…Формата тук не украсява съдържанието, тя го създава”.
Несравнимият майстор на напрежението винаги е бил твърде боязлив и самотен човек. От малък си формирал нагласата, че хората няма да се отнасят към него като с равен и затова се опитал да се предпази зад непроницаемата стена на пословичния си перфекционизъм. Неговите фобии, които се задълбочили още повече след доброволното усамотяване в детските години, допринесли за формирането му като първокласен кинорежисьор. Страхувайки се от случайностите, които правят света толкова непредсказуем и опасен, Хичкок се заловил с всички сили да изучава живота и в най-малките му подробности. И докато снимал своите филми, скрупульозно разработвал биографията на всеки герой, опитвайки се да си представи детайлите на неговото обкръжение. Известно е също, че Хичкок бил голям маниак на тема планиране на маршрути. Обичал да си коллекционира различни автобусни и морски маршрути, разписания на влакове, имена на портиери, ресторантски менюта и какво ли не още. Може да се каже, че главата му била препълнена с обширни и на пръв поглед безполезни знания, което се проявявало в неговия досаден маниер да говори с часове на теми, които били абсолютно непонятни за околните. Тяхната реакция обаче силно го забавлявала. Имал навика да си прави жестоки шеги с приятели и познати. Известно е например как веднъж заповядал да разтоварят два тона въглища пред дома на една актриса, която живеела в сграда с централно отопление. Друга пък поканил на обед, по време на който всички ястия – включително супата и десертът – били оцветени в синьо. Злорадото му чувство за хумор може да се усети в повечето от най-добрите му филми. Хичкок не щадял никого. Случвало се е да подарява на свои колеги, живеещи в тесни апартаменти, гардероби и кревати с гигантски размери или пък да настанява благовъзпитаните си гости върху специални възглавници, издаващи силен, неприличен звук. Веднъж поканил един известен актьор на бал-маскарад. Можете да си представите какъв бил ужасът на поканения, след като се озовал в своя костюм на турски султан сред облечени само в смокинги мъже.
За правото да наричат Хичкок свой сънародник днес спорят две нации – американците и англичаните. Безспорно Великобритания е неговата родина – той е роден на 13 август 1899г. в лондонското предградие Лейтънстоун в семейство на търговец, но в САЩ е успял да реализира повечето от зрелите си проекти – при това най-популярните.
В средата на 60-те години на миналия век, когато кариерата му в киното започнала да запада, Хичкок става водещ на телевизионната програма „Алфред Хичкок представя”, излъчвана с огромен успех почти цяло десетилетие в САЩ.
Преоткриват го френските кинокритици и режисьори от „Новата вълна” начело с Франсоа Трюфо, който му посвещава няколко задълбочени изследвания.
През 60-те и 70-те години на миналия век филмите на Хичкок са познати на повечето изкушени от киното зрители. Но днес, за съжаление, като че ли са малко позабравени. А е несправедливо, защото едва ли се е родил друг – по-голям виртуоз на съспенса от него. Имам предвид необикновеното му умение да създава атмосфера на напрегнато очакване за нещо ужасно, което неминуемо предстои да се случи.
Неслучайно в книгата си Трюфо уточнява, че не става дума лицемерно да се възхищаваме от творчеството на Алфред Хичкок, нито да го обявяваме за идеално, безукорно и без никаква пукнатина. „Мисля само – казва той – че това творчество е било до сега толкова сериозно подценявано, че е важно най-напред да му дадем истинското място сред първите.”
Алфред Хичкок е заснел общо 53 филма. И във всеки от тях се опитвал да изобрети нови кинематографски прийоми, експериментирайки със звука, цветовете, пространството, ретроспективното повествование и пр. „Идеалният хичкоковски образ е този на невинен мъж, когото сбъркват с друг, преследват го и той се озовава висящ от един покрив, вкопчен във водосточна тръба, която всеки момент ще се откъсне.” (Хичкок&Трюфо”, Франсоа Трюфо).
„Киното на Алфред Хичкок не винаги е екзалтиращо – пише Трюфо, – но винаги е обогатяващо с ужасната яснота, с която той изважда наяве обидите, които хората нанасят над красотата и чистотата. Показателен е начинът, по който Хичкок отговаря на една морализаторска атака срещу филма му „Прозорец към двора” (1954): “Нищо не би могло да ми попречи да заснема този филм, защото любовта ми към киното е по-силна от какъвто и да било морал”.
Според Трюфо Хичкок принадлежи към кръга режисьори от ранга на Чаплин, Щрохайм, Любич и „също като тях той не се задоволи да практикува едно изкуство, а се зае да го задълбочи, да изведе неговите закони – по-стриктни от тези, които управляват романа.”
От друга страна, както самият Хичкок винаги е казвал: „Някои режисьори снимат парчета живот, а аз снимам парчета торта”
–––––––-

Избрани филми на Хичкок:

ШАНТАЖ (BLACKMAIL)- 1929
39 СТЪПАЛА (39 STEPS, THE) – 1935
ДАМАТА ИЗЧЕЗВА (LADY VANISHES, THE) – 1938
РЕБЕКА (REBECCA) – 1940
СЯНКА НА СЪМНЕНИЕ (SHADOW OF A DOUBT) – 1943
ЛОША СЛАВА (NOTORIOUS) – 1946
ВЪЖЕТО (ROPE) – 1948
НЕПОЗНАТИ ВЪВ ВЛАКА (STRANGERS ON A TRAIN) – 1951
ПРОЗОРЕЦ КЪМ ДВОРА (REAR WINDOW) – 1954
НЕПРИЯТНОСТИ С ХАРИ (TROUBLE WITH HARRY, THE) – 1955
ШЕМЕТ (VERTIGO) – 1958
СЕВЕР-СЕВЕРОЗАПАД (NORTH BY NORTHWEST) – 1959
ПСИХО (PSYCHO) – 1960
ПТИЦИТЕ (BIRDS, THE) – 1963
МАРНИ (МARNIE) – 1964
ПОЛУДА (FRENZY) – 1972

Read Full Post »