Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for 23.07.2010


От 22 до 29 юли в Ню Йорк се провежда Международен фестивал на независимото кино – съкратено NYIFF. В неговата програма са включени над 200 филма от 33 страни. Но сред тях няма да откриете нито едно нашумяло заглавие с участието на звезди от първа величина, които са във фокуса на вниманието по време на другите два ежегодни нюйоркски кинофестивала, провеждащи се всяка есен в Линкълн център и всяка пролет в Трайбека.
Филмите от Нюйоркския фестивал на независимото кино, прожектирани в две скромни кинозали в Ийст-Вилидж, нямат нищо общо с господстващото днес масово кино. Те са ДРУГО КИНО, различно от скъпоструващите продукции, разчитащи основно на касовия успех. Но те са много по-близко до изкуството от филмите, правени с много пари за … много пари, поради което се открояват с актуална социална проблематика, с маргинални герои и най-вече с новаторски интелектуални търсения.
Нюйоркският фестивал на незавиcимото кино е основан през 1993г. от импресариото Стюарт Елсън. Възходящото му развитие през годините дава основание да бъде сочен днес за един от най-значимите конкурсни филмови фестивали в света на независимото кино, опитващо се да оцелее в борба с могъщия Холивуд. Сред най-сериозните му конкуренти е фестивалът „Сандънс” в Парк Сити, а също така и кинофестивалите в Локарно и Ротердам.
Вероятно тук му е мястото да разясня какво се разбира под понятието „независимо кино”, защото очаквам напълно резонната реплика, че всъщност такова нещо едва ли би могло въобще да съществува под слънцето. Така е наистина и затова както всяко друго и понятието „независимо кино” е относително. То се използва за обозначаване на филмите, произведени с минимални бюджети, което пък дава повече свобода на техните създатели да експериментират с формата и съдържанието. Защото зависимостта на кинотворците винаги е била правопропорционална на средствата, влагани за производството на филми. Колкото са повече привлечените пари за реализирането на дадена продукция, толкова по-голям е натискът върху създателите на филми да направят всичко възможно не само за възвръщане на вложените средства, но и за реализиране на съответни печалби. Това обяснява наличието на конфузни естетически компромиси (дори и от големи майстори на киното), които просто вадят очите ни, когато гледаме поредните широко рекламирани холивудски блокбастъри.

Програмата на Нюйоркския фестивал на независимото кино включва няколко много любопитни премиерни заглавия: Така например култовият режисьор Абел Ферара представя пълнометражния си документален филм    Mulberry Street”, който е посветен на колоритния италиански район от Манхатън, където самият той живее през последните три години, а също и на актьорите от италиански произход, споделящи неговата привързаност към Little Italy в Ню Йорк и живописния празник Сан Дженаро, провеждащ се ежегодно там.
Германският режисьор Уве Бол е заснел драмата „Дарфур” (Attack on Darfur), в която разказва за премеждията на група западни журналисти в Судан. Героите от филма, пресъздадени от известни актьори като Били Зейн, Едуард Фърлонг, Кристана Локен и др., са изправени пред дилемата: да бягат, спасявайки живота си или да останат, за да се опитат да спасят жертвите на геноцида.
Военната тема, но вече във футурулогичен ракурс, е също в центъра на вниманието на мрачната антиутопия „Завоеватели: генезис” (The Invaders: Genesis) на режисьорите Марк Паглиароли и Антонио Йенко. В нея един миротворец с многозначителната фамилия Оруел се опитва да защити малко градче от нападението на група терористи.
Документалната част от филмовата програма на фестивала, както винаги досега, е много голяма и представителна. Най-ярките филми, включени в нея, ако се съди по материалите в сайта на фестивала, се докосват до актуални теми, като наркоманията, шоу бизнеса, музиката и др.
С подчертан интерес е очакван едночасовият американски филм на Даниел Рамос „Папараци” (Paparazzi: Full Throttle LA), изследващ живота на хората с една от най-скандалните професии на света – фотографите, опитващи се да запечатат и най-интимните мигове от живота на съвременните звезди на киното и музиката. Те, разбира се, са подтиквани за това от материален интерес, защото съвременните жълти издания се надпреварват да плащат луди пари за всяка сензационна снимка, без оглед да се съобразяват с каквито и да било етични съображения.
Филмът „Dirty: One Word Can Change the World“ (2009)) пък е посветен на легендарния рапър Ръсел Тайрън Джонс, основател на прочутата група Wu-Tang Clan. Този корифей на хип-хопа, който е по- известен на почитателите на тази музика със сценичния си псевдоним Ol’ Dirty Bastard, почина едва 35-годишен от свръхдоза наркотици. Във филма за него разказват култови рапъри, като Rza, Gza, Method Man, Ghostface Killa, U-God и др.
На друго модно навремето течение в поп музиката – пънка – е посветен ретро филмът „Punk Strut – The Movie”. Кевин Шорт, който бе лидер на една от британските пънк-групи през 80-те години на миналия век, се е опитал в своя 90-минутен филм да отдаде почит към своите вече остарели съратници на алтернативната музикална сцена. Разбира се, много от тях вече не са между живите, защото е добре известно, че стилът на живот на екстремните музиканти, към които принадлежат пънкарите, рядко води до дълголетие.
Източници: официалният сайт на Нюйоркския фестивал на независимото кино, „Гласът на Америка“ (издание на руски език).

Read Full Post »