Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for юли, 2010


Още не е отшумяло вълнението, предизвикано от впечатляващия фантастичен екшън „Генезис”, а ето че имаме нова възможност да се вгледаме по-внимателно в творчеството на неговия създател, поради факта, че днес той навършва 40 години. На тази все още крехка възраст за един режисьор Кристофър Нолан е успял да заснеме 10 филма и да се наложи не само като един от най-успешните създатели на блокбастъри (общите им приходи са над два милиарда), но и да си спечели име на един от умните експериментатори в съвременното кино.
Нолан е роден на 30 юли 1970г. в Лондон в семейството на англичанин и американка. Баща му се занимавал с рекламен бизнес, а майка му била стюардеса. Кристофър, който живее като малък и в Англия, и в Америка, днес има двойно гражданство. Увлича се по киното едва 7-годишен, след като гледа за пръв път „Междузвездни войни”. Но изненадващо решава да следва английска литература. Впрочем това не му пречи като студент да снима първите си късометражни филми.
Още през 1997г. привлича вниманието с триминутния  филм „Doodlebug”. Преди да създаде своя първи „голям филм” основава продуцентската компания Syncopy Films, ръководството на която поема неговата съпруга Ема Томас.
През 1998 по екраните излиза първият пълнометражен филм на Нолан „Following” (Преследване), заснет само за $6000. В него той разказва в стил film noir от 50-те (филмът е черно бял) историята на млад писател, който прекарва дните си в преследване на хора по улиците. Но попада на опитен крадец, който го въвлича в неочаквана и опасна игра. Филмът привлича вниманието не само на зрителите, но и на големите босове в киноиндустрията. И само след две години студията Newmarket Capital Group помага на Кристофър Нолан да реализира невероятно оригиналния си филм „Мементо”, в който действието върви буквално отзад напред. Героят е млад детектив (Гай Пиърс), който се опитва да издири убиеца на жена си. Той обаче страда от рядка форма на амнезия, характеризираща се със загуба на краткосрочната памет. Филмът имаше невероятен успех и днес се нарежда сред филмите с култов статут. При бюджет от едва $9 млн. той донесе общо $39,7 млн. приходи.
През 2002г. Нолан направи следващия си филм „Опасно безсъние” с Ал Пачино в главната роля. Режисьор е трябвало да бъде създателят на „Мълчанието на агнетата” Джонатан Деми, но впоследствие поверяват филма на Кристофър Нолан.
През 2005г. от Warner Bros. Pictures пък гласуват на Нолан още по-голямо доверие, възлагайки му да режисира новия Батман. И той се справя чудесно – „Батман в началото” не само че възвърна двойно разходите си ($150 млн. ), но и направи впечатление с оригиналния си режисьорски почерк. От Warner Bros. не сбъркаха и когато решиха да му поверят продължението на филма, озаглавено „Черният рицар” (2008), което донесе рекордни приходи от $1,01 млрд. Филмът ще се запомни и с чудесното превъплъщение на рано починалия Хийт Леджър в ролята на Джокера. Сега се очаква отново Кристофър Нолан да заснеме и третата част на тази поредица. Снимките на следващия Батман започват догодина, а премиерата му е насрочена за 2012г.
Между двата „батмански” филма Нолан направи още един много успешен филм, озаглавен „Престиж” (2006), в който участва цяло актьорско съзвездие (Хю Джакмън, Крисчън Бейл, Майкъл Кейн, Дейвид Бауи, Скарлет Йохансон, Ребека Хол и др.).
А съвсем наскоро излезе и последният му филм (засега!) – чудесният фантастичен екшън „Генезис”, с който Нолан разчупва каноните на жанра и доказва, че и летните блокбастъри могат да бъдат хубаво кино. Някои обаче прибързаха да го обявят едва ли не за шедьовър, което е пресилено, според мен. Други пък прогнозират, че ще бъде удостоен най-малко с два или три „Оскар”-а, което е напълно възможно. Но по-важно е как ще се развие занапред като режисьор Кристофър Нолан? Ще оправдае ли огромните надежди, които му се възлагат или подобно на Филип Нойс ще се полакоми за големите печалби и ще започне да прави карикатури на собствените си успешни филми. Както се казва – ще поживеем и ще видим…

Read Full Post »


Днес по eкраните у нас тръгва новият филм с Анджелина Джоли „Агент Солт“. Гледах го на една от предприерните прожекции и се почувствах задължен да споделя своите впечатления.
След приятната изненада, която ми поднесе Кристофър Нолан с неговия нестандартен блокбастър „Генезис”, бях истински разочарован от Филип Нойс и неговия нов шпионски екшън „Агент Солт”. Досега смятах този режисьор за един от малкото майстори в жанра, чиито по-ранни филми се нареждат сред най-доброто, което е правено от съвременното кино на тема шпионаж, тероризъм и политика. За съжаление неговият „Агент Солт” ми предостави възможността да видя накуп повечето от онова, заради което толкова ненавиждам фабриката за сънища, наречена Холивуд.
Главните достойнства на „Агент Солт” се свеждат само до майсторски заснетите екшън сцени, в които както казват повечето от триковете Анджелина Джоли изпълнила сама. Именно тя играе ролята на агент Солт, обвинен за това, че тайно обслужва интересите на руското разузнаване. През цялото време тя не само бяга от цяла армия преследвачи, но и предприема невероятни по своята дързост опити да открие истинския предател и да докаже своята невинност, спасявайки Америка и света от гибел.

Любопитното е, че ролята на агент Солт е била първоначално предназначена за Том Круз, но след неговия отказ преработили сценария така, че да пасне на Анджелина Джоли, която отдавна мечтае да се превъплъти в „джеймсбондовски” персонаж.
Трудно ми е да обвинявам в каквото и да е американската звезда, просто защото примитивният сценарий не й е предоставил възможност да покаже освен своята нелоша спортна форма и поне малко от истинските си актьорски способности.

Независимо от многобройните й преобличания и преображения от блондинка в брюнетка и обратно, стремителният ход на действието не ни предлага нито миг, в който да можем да преценим – дали тази богиня на екшъна умее или не умее да изобрази на екрана повече от две изражения на лицето си. Но за безбройната кохорта на нейните почитатели и това навярно ще е достатъчно, за да обявят поредното й екранно превъплъщение за небивал успех.
Само дето нещо с касовите резултати не се получи така, както са се надявали създателите на филма. Дори и съвпадението с разразилия се истински шпионски скандал между Русия и САЩ, в който се оказа замесена руска агентка на име Ана Чапман, не успя да допринесе за увеличаване на очакваните приходи.
През първия си уикенд в киносалоните на САЩ и Канада „Агент Солт” донесе едва $36 млн. и не успя да измести от първото място „Генезис”, който прибави още $42,7 млн. към спечелените сто милиона досега. Така новият филм с Анджелина Джоли се оказа по-малко успешен дори и на фона на предишните блокбастъри с нейно участие („Мистър и и мисис Смит” и „Неуловим”), всеки от които стартира с над $50 млн. приходи.
Разбира се, разпространителите ще разчитат и на печалбите от чужбина, особено от Русия. Неслучайно бяха осигурили личното присъствие на Анджелина Джоли за московската премиера на филма на 24 юли. Тя пристигна в руската столица без Брад Пит, но с четири от шестте си невръстни деца. От интервютата, които даде за местната преса, станаха ясни няколко неща: първо, че действително сама е изпълнила голяма част от трудните екшън сцени, но в рамките на разумното, защото „не исках да оставям децата си без майка, а съпруга си – без жена”; второ, че би играла с удоволствие в евентуалното продължение на „Агент Солт” (филмът предвидливо завършва по начин, който предоставя такава възможност) и трето, че се надява много да изпълни ролята на спящата красавица от екранизацията на прочутата едноименна приказка, която подготвя обожавания от нея режисьор Тим Бъртън.
И накрая отново ми се иска да изразя разочарованието си от Филип Нойс. Признавам си, че не очаквах толкова карикатурен шпионски екшън от този безспорен майстор, доказал се с отлични филми в жанра, като „Патриотични игри” (1992), „Реална опасност” (1994) и особено „Тихият американец” (2002). И дори по темата за „лошите руснаци” той има един филм („Светецът”, 1997) с Вал Килмър, който е далеч по-добър от сегашната му изцепка с „Агент Солт”. Но какво да се прави – никога не е късно човек да се орезили, дори и когато се казва Филип Нойс.

Read Full Post »


Днес Стенли Кубрик би навършил 82 години. За съжаление той не е сред нас още от 7 март 1999г., но затова пък филмите му продължават да ни напомнят за неговата необикновена последователност и задълбоченост в третирането на най-сложните философски теми със специфичните средства на киното.
Премиерата на последния му филм „Широко затворени очи“ (1999) бе съпътствана от доста неадекватна на съдържанието му рекламна кампания, основана върху „скандалното разголване“ на семейната двойка Том Круз – Никол Кидман. Но ако трябва да използваме определението „скандално“, прекалено изтъркано от употреба през последните години, ще трябва да кажем, че пасва повече за липсата на усет за стойностното у повечето киноразпространители и „тълкуватели” на творчеството на Кубрик. Нежеланието им да отворят очи за тревогата на Кубрик относно оцеляването на любовта в този свят, отдаден на нравствен упадък, доказва само, че иронията в заглавието на филма „Широко затворени очи” е съвсем основателна. Впрочем неразбирането, а понякога дори превратното възприемане, е съпътствало повечето от филмите на този велик режисьор. Това обяснява и неговата емиграция през 1961г. от родната Америка в Лондон. Искало му се е да избяга от конфликтите с холивудската система на филмопроизводство, която просто го задушавала.
Още първият филм („Пътеките на славата„, 1957 г.), който го прави известен, срещнал трудности при разпространението, заради необичайната острота и сарказъм, проявени от младия Кубрик към сюжета от Първата световна война. Дори ако погледнем само заглавията на филмите му, заснети преди това („Денят на боя“, „Страх и желание“, „Целувката на убиеца“, „Убийство„), ще открием несъмнения интерес у все още младия режисьор към темата за насилието. Английският критик Ейдриън Търнър отбелязва например, че неговите филми са посветени на темата за „универсалното зло“. А самият режисьор подхвърля по време на снимането на „Сиянието“ (1980) следната многозначителна фраза: „Човешката личност крие нещо порочно в своята природа. Тя има своя тъмна страна. Всички ужасни истории събуждат архетиповете на безсъзнателното, предоставяйки ни възможност да видим тази тъмна страна, без да се сблъскваме с нея непосредствено.“
През 1964 г. Стенли Кубрик се обръща към темата за възможния ядрен Армагедон с гениалния си трагикомичен фарс, озаглавен „Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба“, който и до днес не е загубил своята сила на въздействие. Знае се, че филмите бързо остаряват и това важи особено за научната фантастика в киното. Обаче Кубрик ни е оставил филма „2001: космическа одисея“ (1968 г.), който остава ненадминат в жанра и до днес. Техническото му съвършенство – смайващо за времето си (неслучайно заради специалните си ефекти и комбинираните снимки получава „Оскар“), впечатлява и сега. За Кубрик представянето на грандиозното зрелище на техническия прогрес никога не е било самоцел, а средство, за да се открои на неговия фона пълната липса на нравствен напредък. Така например той представя във филма си прехода от праисторическата епоха към ерата на космонавтиката само чрез един великолепен кадър, в който подхвърлената кост от умряло животно се превръща в космическа ракета от бъдещето. Тази блестяща метафора е ключова за разбирането на режисьорския възглед относно аморалната същност на човешкия прогрес, отбелязал качествен скок точно в мига, в който човекоподобните ни праотци са използвали оръжие за покоряване на себеподобните си. Дали ще си служим с кости на животни, за да надвием в борбата за оцеляване, или ще използваме ракети за покоряване на космоса – разлика няма: в основата си е все същият ни стремеж към надмощие. Цивилизацията и науката не могат да ни направят по-добри, нито пък могат да разгадаят смисъла на човешкия живот. Затова в края на „Одисеята…“ героят се взира в тайнствения черен монумент със същото неразбиране, с каквото го гледаха и праисторическите хора от зората на човешката история. Идеята, че сме марионетки, подвластни на импулси, които не само че не можем да овладеем, но и все още не проумяваме, е развита перфектно в шедьовъра на Кубрик „Портокал с часовников механизъм„, заснет през 1971 г. по романа на Антъни Бърджес. Философските прозрения в този филм са въплътени в прекрасни кинематографични образи. Кубрик не отдава голямо значение на оригиналността на сюжета на своите филми, но виртуозността му като режисьор се проявява винаги в изобразителната им форма. Концепцията за неизтребимостта на заложеното в човека зло, което става все по-изобретателно в рамките на високоразвитото технически, но духовно сакато общество, получава в „Портокала…“ блестяща и плашеща реализация. Ироничната констатация на Кубрик, че цивилизацията е безсилна да смекчи агресивността на нашата природа намира израз и в музикалното оформление на сцените (с откъси от творби на Бетовен, Росини и мюзикъла „Да пееш под дъжда“), в които героят от филма се отдава на най-жестоките си буйства. Големият въпрос за правото на свободен избор е интерпретиран в смисъл, че когато човек получи възможността да действа без забрани, неизбежно постъпва агресивно под въздействие на заложената в природата му воля за властване над другите. Паралелът с Ницше е неизбежен и обяснява е било немислимо филм като „Портокал с часовников механизъм“ да бъде разпространяван в комунистическа България навремето. Любопитното е обаче, че и на Запад той предизвикал противоречиви и дори някои силно отрицателни оценки. Обвинявали го в цинизъм и аморалност. „Британската преса и съд възприемат филма като стимул за младежкото улично насилие, макар доказателствата за това, че той вдъхновявал тийнейджърите за престъпления, да не са убедителни“, пише например Джон Бакстър в книгата си, посветена на Стенли Кубрик. Кинематографичните достойнства на тази етапна в историята на киното творба, все пак получават признание, макар че Американската академия за киноизкуство не се решава да му даде заслужените „Оскар“-и в четирите основни категории (най-добър филм, режисура, сценарий и монтаж), в които е номиниран. Статуетките получава Уилям Фридкин за своя филм „Френска връзка“ и веднага споделя пред журналистите: „Според мен най-добрият режисьор на годината е Стенли Кубрик. И не само тази година, но цяла епоха.“
В екранизацията по Стивън Кинг „Сиянието“ (1977) с Джак Никълсън легендарният режисьор продължава да задълбава в най-тъмните страни на човешката природа. Предмет на анализ този път е състоянието на вбесеност, обладаността от свръхагресивност. Кое поражда внезапната агресия в човешките взаимоотношения? – това е мъчителният въпрос, който си задава Кубрик. Отговорът е малко мъгляв, защото според него човешкото съзнание е енигма, мистичен лабиринт, в който властват енергии, тласкащи ни към необясними прояви на насилие.
В „Широко затворени очи“ (1999) той дава воля на терзанията си за бъдещето на семейството след краха на „старомодни” чувства като верността и любовта, върху които винаги се е крепяла „основната клетка на обществото”. Самият Кубрик е баща на две дъщери и третият му брак с Кристиан просъществувал до края на живота му (над 37 години). Веднъж при прожекция на ранния му филм „Страх и желание“ Кубрик се просълзил (нещо крайно необичайно за него) и отронил: „Ако се позамислиш сериозно, всъщност семейството е главното нещо в този живот.“
И в последната си творба той остава верен на идеята-фикс за агресивната същност на човешката природа, проявление на която, според него, е не само насилието, но и сексът. Мотивът за завладяването господства и в сферата на интимните отношения, доста наивно определяна от мнозина за деликатна. В действителност тя също е полесражение, на което нерядко си служим с каквито ни попаднат оръжия. „Широко затворени очи“ ни тласка закономерно към печалния извод, че сексуалните отношения между хората са се превърнали в основен фетиш на нашето езическо време. Неслучайно във филмите си Кубрик никога не показва секс между хора, които наистина се обичат. Джон Бакстър отбелязва: „Кубрик, подобно на Мики Спилейн, използва скритите и яростни прояви на сексуалния опит: воайорство, властност, робска зависимост, насилие.“
Разбира се, щеше да бъде невероятно, ако от вниманието му бе убегнал романът на Набоков „Лолита”. Той го е екранизирал още през 1960 г. Но една негова идея така и не намира своята реализация. Въпреки огромното си желание, той не успява направи филм за Наполеон, който е посветил целия си живот на завоевателството. Джак Никълсън неведнъж е споделял, че се надява силно Кубрик да му повери главната роля в този си филм. Тук е мястото да отбележа, че работата с актьорите е сред най-забележителните страни на неговия режисьорски талант. Александър Уокър пише, че Кубрик сякаш добавял на актьора кислород, за да може въображението му да се разгори още повече. Питър Селърс изигра една от най-хубавите си роли в „Доктор Стрейнджлав“. „Този актьор, – пише за него Джон Бакстър – има много общи неща с Кубрик. И двамата рано напускат училище, участват в джазови състави, боготворят фотографията и в детството си повече време прекарват на тъмно, проявявайки снимки, отколкото на въздух. Малколм Макдауел също достигна зенита си именно в роля от филм на Кубрик. Неговият Алекс в „Портокал с часовников механизъм“ ще остане като пример на гениално демонично актьорско превъплъщение. Кърк Дъглас, Лорънс Оливие и Тони Къртис в „Спартак“, Джеймс Мейсън като Хумберт в „Лолита“, Джак Никълсън като полуделия писател в „Сиянието“ и разбира се Том Круз и Никол Кидман като семейната двойка в „Широко затворени очи“. Благодарение на Стенли Кубрик тези актьори са създали незабравима галерия от образи, обогатила историята на киното.

Read Full Post »


Днес се навършват точно 30 години от смъртта на легендарния руски поет, музикант и актьор. Той починал в съня си на 25 юли 1980г. в своя московски апартамент. Все още не се знае каква е истинската причина за тази преждевременна кончина. Съвременниците на Висоцки предполагат, че сърцето му е спряло да бие в резултат на силно алкохолно отравяне на организма.
Внезапната смърт на човека, превърнал се в легенда приживе, дълбоко разтърси навремето не само жителите на бившия Съветски съюз, но и хиляди негови почитатели по целия свят, включително и в България. Това неочаквано събитие нарушило щателно планирания ход на 22-те летни олимпийски игри, открити няколко дни по-рано в Москва. Преди да настъпи утрото на 25 юли 1980г. столицата на СССР била необикновено тиха и почти безлюдна. Но скръбната вест мигновено променила всичко. Независимо от информационното затъмнение, наложено от официалните власти, стотици хиляди развълнувани хора започнали да прииждат в Москва, за да се простят с любимия си бард. Въпреки официалните спънки, Владимир Висоцки е изпратен като национален герой. Невиждано множество от скърбящи мъже и жени участвало в неофициалната церемония по прощаването, което снимали само чуждестранни телевизионни компании.
Днес по главните руски тв-канали ще бъдат показани няколко уникални документални филма, в които са включени за пръв път някои от кадрите от погребението на Висоцки, заснети преди 30 години от френски и германски оператори.

Например тези:


Последно сбогом от Марина Влади и майката на Висоцки

Руските зрители ще могат да видят също за пръв път уникални снимки, запечатали изпълнението на Висоцки в спектакъла „Хамлет”, които били включени в сръбски телевизионен филм от 1976г., направен по време на провеждането на Международния театрален фестивал (БИТЕФ) в Югославия. Архивните кадри били открити през 2008г. 30-годишнината от смъртта на Висоцки ще послужи и като повод на много жълти издания да извадят неизвестни досега сензационни факти за взаимоотношенията на поета с актрисата Марина Влади.  

Двамата се запознали през 1967г. Владимир Висоцки тогава бил млад и надежден актьор от Театъра на Таганка. А Марина Влади – световноизвестна френска кинозвезда, позната на зрителите от целия Съветски съюз с ролята й във филма. „Вещицата” (The Blonde Witch, 1956).
Висоцки бил просто запленен от нейното очарование, след като гледал този филм. Не се сдържал и казал на режисьора Юрий Любимов: „Ще направя всичко, за да стане моя жена!
И по време на една вечер, посветена на гостите на Московския международен кинофестивал, Марина Влади, която също била сред тях, била поканена в Театъра на Таганка. Представяли спектакъла „Пугачов” с участието на Владимир Висоцки. Марина била потресена от неговата игра и на почерпката след представлението се оказала в една компания с Висоцки. В своите спомени Марина Влади пише за необикновеното им запознанство и за неочакваното признание в любов от мъжа, когото видяла за пръв път. „Но аз съм тук само за няколко дни. Имам три деца и Москва е толкова далече от Париж. Ти също имаш семейство и деца, работа и слава, но въпреки всичко твърдиш, че нищо няма, че искаш да бъда твоя жена”. Скоро след първата им среща Марина отново идва в Москва. Само че Висоцки по това време бил в Сибир, за участие в снимки. Марина също започва да се снима във филма на Сергей Юткевич „Сюжет за малък разказ”. И след завръщането на Висоцки в Москва двамата се срещат отново. Оженват се на 1 декември 1970г.

Но това са лични истории, подробности от които може да научи всеки, ако има време и желание да се рови в жълти издания.
Моята цел днес е да отдам дължимото на твореца Владимир Висоцки, оставил името си в историята не само на руската, но и на световната култура.
За последен път той се е снимал за филм на ленинградския режисьор Вячеслав Виноградов, който го поканил в Ленинград в средата на април 1980г. Имал намерение да запише неговото изпълнение на песента „Охота на волков” (Лов на вълци) на сцената на драматичния театър „Максим Горки”, след което да го включи в своя филм „Я помню чудное мгновение…” Никой тогава не е мислел, че този запис ще се окаже последният в живота на артиста. Снимали на 16 април. Висоцки трябвало да изпълни само една песен, но той не можел да изпълни точно тази песен просто така, от раз, по поръчка. И се получил чудесен мини-концерт от най-прочутите му песни. изпълнения. Цензорите обаче не разрешили на режисьора Виноградов да използва във филма си записа на „Лов на вълци”. Дори наредили той да бъде унищожен, както и останалите изпълнения на Висоцки в този паметен ден.

Кадрите от последния запис с участието на Владимир Висоцки за пръв път се появили в ефир през 1983г. в един друг филм, озаглавен „Я возвращаю Ваш портрет”.
А самият Вячеслав Виноградов монтирал тайно малък 16-минутен филм, озаглавен „Высоцкий: песни-монологи”. В телевизионния кинофонд на Петербург този филм се завърнал едва през годините на перестройката. И когато станало възможно е показан по случай една от годишнините на Владимир Висоцки. Предлагам ви да видите чудесното изпълнение на песента „Охота на волков”, записано в Ленинград на 16 април 1980 – само три месеца преди смъртта на Висоцки. Нека да го запомним именно такъв!

Read Full Post »


От 22 до 29 юли в Ню Йорк се провежда Международен фестивал на независимото кино – съкратено NYIFF. В неговата програма са включени над 200 филма от 33 страни. Но сред тях няма да откриете нито едно нашумяло заглавие с участието на звезди от първа величина, които са във фокуса на вниманието по време на другите два ежегодни нюйоркски кинофестивала, провеждащи се всяка есен в Линкълн център и всяка пролет в Трайбека.
Филмите от Нюйоркския фестивал на независимото кино, прожектирани в две скромни кинозали в Ийст-Вилидж, нямат нищо общо с господстващото днес масово кино. Те са ДРУГО КИНО, различно от скъпоструващите продукции, разчитащи основно на касовия успех. Но те са много по-близко до изкуството от филмите, правени с много пари за … много пари, поради което се открояват с актуална социална проблематика, с маргинални герои и най-вече с новаторски интелектуални търсения.
Нюйоркският фестивал на незавиcимото кино е основан през 1993г. от импресариото Стюарт Елсън. Възходящото му развитие през годините дава основание да бъде сочен днес за един от най-значимите конкурсни филмови фестивали в света на независимото кино, опитващо се да оцелее в борба с могъщия Холивуд. Сред най-сериозните му конкуренти е фестивалът „Сандънс” в Парк Сити, а също така и кинофестивалите в Локарно и Ротердам.
Вероятно тук му е мястото да разясня какво се разбира под понятието „независимо кино”, защото очаквам напълно резонната реплика, че всъщност такова нещо едва ли би могло въобще да съществува под слънцето. Така е наистина и затова както всяко друго и понятието „независимо кино” е относително. То се използва за обозначаване на филмите, произведени с минимални бюджети, което пък дава повече свобода на техните създатели да експериментират с формата и съдържанието. Защото зависимостта на кинотворците винаги е била правопропорционална на средствата, влагани за производството на филми. Колкото са повече привлечените пари за реализирането на дадена продукция, толкова по-голям е натискът върху създателите на филми да направят всичко възможно не само за възвръщане на вложените средства, но и за реализиране на съответни печалби. Това обяснява наличието на конфузни естетически компромиси (дори и от големи майстори на киното), които просто вадят очите ни, когато гледаме поредните широко рекламирани холивудски блокбастъри.

Програмата на Нюйоркския фестивал на независимото кино включва няколко много любопитни премиерни заглавия: Така например култовият режисьор Абел Ферара представя пълнометражния си документален филм    Mulberry Street”, който е посветен на колоритния италиански район от Манхатън, където самият той живее през последните три години, а също и на актьорите от италиански произход, споделящи неговата привързаност към Little Italy в Ню Йорк и живописния празник Сан Дженаро, провеждащ се ежегодно там.
Германският режисьор Уве Бол е заснел драмата „Дарфур” (Attack on Darfur), в която разказва за премеждията на група западни журналисти в Судан. Героите от филма, пресъздадени от известни актьори като Били Зейн, Едуард Фърлонг, Кристана Локен и др., са изправени пред дилемата: да бягат, спасявайки живота си или да останат, за да се опитат да спасят жертвите на геноцида.
Военната тема, но вече във футурулогичен ракурс, е също в центъра на вниманието на мрачната антиутопия „Завоеватели: генезис” (The Invaders: Genesis) на режисьорите Марк Паглиароли и Антонио Йенко. В нея един миротворец с многозначителната фамилия Оруел се опитва да защити малко градче от нападението на група терористи.
Документалната част от филмовата програма на фестивала, както винаги досега, е много голяма и представителна. Най-ярките филми, включени в нея, ако се съди по материалите в сайта на фестивала, се докосват до актуални теми, като наркоманията, шоу бизнеса, музиката и др.
С подчертан интерес е очакван едночасовият американски филм на Даниел Рамос „Папараци” (Paparazzi: Full Throttle LA), изследващ живота на хората с една от най-скандалните професии на света – фотографите, опитващи се да запечатат и най-интимните мигове от живота на съвременните звезди на киното и музиката. Те, разбира се, са подтиквани за това от материален интерес, защото съвременните жълти издания се надпреварват да плащат луди пари за всяка сензационна снимка, без оглед да се съобразяват с каквито и да било етични съображения.
Филмът „Dirty: One Word Can Change the World“ (2009)) пък е посветен на легендарния рапър Ръсел Тайрън Джонс, основател на прочутата група Wu-Tang Clan. Този корифей на хип-хопа, който е по- известен на почитателите на тази музика със сценичния си псевдоним Ol’ Dirty Bastard, почина едва 35-годишен от свръхдоза наркотици. Във филма за него разказват култови рапъри, като Rza, Gza, Method Man, Ghostface Killa, U-God и др.
На друго модно навремето течение в поп музиката – пънка – е посветен ретро филмът „Punk Strut – The Movie”. Кевин Шорт, който бе лидер на една от британските пънк-групи през 80-те години на миналия век, се е опитал в своя 90-минутен филм да отдаде почит към своите вече остарели съратници на алтернативната музикална сцена. Разбира се, много от тях вече не са между живите, защото е добре известно, че стилът на живот на екстремните музиканти, към които принадлежат пънкарите, рядко води до дълголетие.
Източници: официалният сайт на Нюйоркския фестивал на независимото кино, „Гласът на Америка“ (издание на руски език).

Read Full Post »


Утре се открива 16-ият международен кинофестивал в Сараево, който за трети път се провежда с подкрепата на Съвета на Европа. Благодарение на нея този значим форум на балканското и южноеврепейското кино, провел се за пръв по време на обсадата на столицата на Босна и Херцеговина през 1995г., може да си позволи сериозната парична премия от 25 000 евро за филма, носител на голямата награда – Сърцето на Сараево.
Миналата година тя беше връчена на сръбския режисьор Владимир Перешич за филма му „Обикновени хора”, а игралният дебют на Камен Калев „Източни пиеси” спечели наградата на CICAE (Международната федерация на киноклубовете).
Преди 6 години – на Десетия Сараевски кинофестивал Голямата награда получи Зорница София за нейния дебютен филм „Мила от Марс”.
За съжаление, в тазгодишната конкурсна програма за игрално кино няма да има български филм.

КОНКУРСНА ПРОГРАМА (ИГРАЛНИ ФИЛМИ)

BIBLIOTHEQUE PASCAL
Реж. Szabolcs Hajdu (Hungary, Germany, Romania, United Kingdom), 2010, 35 mm, 111 min; Участват: Orsolya Török-Illyés, Oana Pellea, Razvan Vasilescu, Andi Vasluianu



TUESDAY, AFTER CHRISTMAS

Реж. Radu Muntean (Romania), 2010, 35 mm, 99 min; Участват: Mimi Brănescu, Mirela Oprisor, Maria Popistasu, Sasa Paul-Szel

ADRIENN PÁL
Реж. Ágnes Kocsis (Hungary, Netherlands, Austria, France), 2010, 35 mm, 136 min; Участват: Éva Gábor, István Znamenák, Ákos Horváth, Lia Pokorny


INSIDE AMERICA

Реж. Barbara Eder (Austria), 2010, HD CAM (HDTV), 105 min; Участват: Raul Juarez, Aimeé Lizette Saldivar, Zuleyma Jaime

TENDER SON – THE FRANKENSTEIN PROJECT
Реж. Kornél Mundruczó (Hungary, Germany, Austria), 2010, 35 mm, 105 min; Участват: Rudolf Frecska, Kornél Mundruczó, Lili Monori, Kitty Csíkos

TILVA ROSH
реж. Nikola Ležaić (Serbia), 2010, 35 mm, 100 min; Участват: Marko Todorović, Stefan Djordjević, Dunja Kovačević

JASMINA
Реж. Nedžad Begović (Bosnia and Herzegovina), 2010, HD CAM (HDTV), 90 min; Участват: Zijah Sokolović, Nada Đurevska, Amila Đikoli, Mediha Musliović

SEVDAH FOR KARIM
Реж. Jasmin Duraković (Bosnia and Herzegovina, Hungary), 2010, 35 mm, 95 min; Участват: Amar Selimović, Marija Karan, Adnan Hasković, Mirvad Kurić

VAVIEN
Реж. Durul Taylan, Yagmur Taylan (Turkey), 2009, 35 mm, 100 min; Участват: Engin Gunaydin, Binnur Kaya, Settar Tanriogen, Serra Yilmaz

КОНКУРСНА ПРОГРАМА (ДОКУМЕНТАЛНИ ФИЛМИ)

MARRIED TO THE CAMERA
Реж. Doga Kilcioglu (Turkey), 2010, Mini DV, 52 min

TWELVE NEIGHBOURS
Реж. Marianna Economou (Greece), 2009, Beta Sp, 52 min

YEARS EATEN BY LIONS
Реж. Boro Kontić (Bosnia and Herzegovina), 2010, Beta Sp, 60 min


KICK OFF

Реж. Hüseyin Tabak (Austria), 2009, Beta Sp, 94 min

TOGETHER
Реж. Nenad Puhovski (Croatia), 2009, DigiBeta, 87 min

KAPITALISM: OUR IMPROVED FORMULA
Реж. Alexandru Solomon (Romania, France, Belgium), 2010, HD CAM (HDTV), 80 min

THE LONG ROAD THROUGH BALKAN HISTORY
Реж. Željko Mirković (Serbia), 2010, Beta Sp, 58 min


HARD LINES

Реж. Istvan Nagy (Hungary), 2009, HD CAM (HDTV), 54 min

THE WORLD ACCORDING TO ION B
Реж. Alexander Nanau (Romania), 2009, DigiBeta, 61 min

MILA SEEKING SENIDA
Реж. Robert Tomić Zuber (Croatia, Bosnia and Herzegovina, Serbia, Slovenia), 2010, DigiBeta, 83 min

MURID
Реж. Yeliz Shukri (Cyprus), 2010, Beta Sp, 52 min


CYCLES

Реж. Vladimir Gojun (Croatia), 2010, DigiBeta, 54 min

THE FLOOD
Реж. Goran Dević (Croatia), 2010, DigiBeta, 40 min


PARADISE HOTEL

Реж. Sophia Tzavella (Bulgaria), 2010, Beta Sp, 55 min

A STAR IS BORN
Реж. Vanja Kovačević (Serbia), 2009, HD CAM (HDTV), 75 min


MICA AND THE STORIES AROUND HER

Реж. Milan Nikodijević (Serbia), 2010, Mini DV, 37 min

THE SEAMSTRESSES
Реж. Biljana Garvanlieva (Macedonia, Germany), 2010, HD CAM (HDTV), 30 min


MY HOUSE STOOD IN SULUKULE

Реж. Astrid Heubrandtner (Austria), 2010, HD CAM (HDTV), 94 min

И с просто око се вижда, че българското кино е много, много слабо представено на 16-ия кинофестивал в Сараево. Един-единствен филм в конкурса – при това само за документално кино – не може да каже нищо или почти нищо. А ето колко широко застъпено е и в двете програми румънското кино, а също и сръбското, турското и пр. Ако Сараевският кинофестивал е показател за нещо, което се случва в киното на Балканите, то не е трудно да се направи следният извод – българското кино е на опашката, за съжаление.



Извън конкурсните програми ще бъдат показани няколко нашумели заглавия. В Сараево ще се състои балканската премиера на носителя на „Златна палма” „UNCLE BOONMEE WHO CAN RECALL HIS PAST LIVES” на тайванския провокатор Апичатпонг Уирасетакул. Четири от фаворитите на Берлинале също са част от програмата на фестивала – турският „HONEY” на Семих Капаноолу носител на „Златна мечка”, румънският „IF I WANT TO WHISTLE I WHISTLE” на Флорин Сербан, спечелил Наградата на журито, колумбийският „CRAB TRAP” на режисьора Оскар Руиз Навиа, носител на Наградата на ФИПРЕССИ, както и носителят на две награди „Сребърна мечка” – за мъжка роля и за операторско майсторство – „HOW I ENDED THIS SUMMER“ на младия руски режисьор Алексей Попогребски, който беше част от журито на 12-я „София Филм Фест”.
Един от най-успешните азиатски филми за 2009-та „CITY OF LIFE AND DEATH” също ще бъде прожектиран в Сараево. Творбата на Лу Чуан спечели „Златна раковина” от филмовия фестивал в Сан Себастиан. След като миналата година беше гост на фестивала, китаецът Джиа Джан Къ (или Цзя Джан Ке) ще присъства и тази година в програмата с документалния си филм „I WISH I KNEW”. Номинираният за „Златен лъв” филипински проект „GRANDMOTHER“ на Бриланте Мендоза ще обогати безспорно много силната далекоизточна програма тази година.
Близкият Изток ще бъде представен с иранския филм „A MAN WHO ATE HIS CHERRIES” на режисьора Пайман Хагани.
Носителят на Голямата награда от фестивала за документално кино в Амстердам „LAST TRAIN HOME” също ще бъде показан в Сараево, както и шокиращия „THE TEMPTATION OF ST. TONY” на естонеца Вейко Юнпуу, познат у нас с дебютния си филм „ЕСЕНЕН бал“ (AUTUMN BALL), с който миналата година бяха открити Дните на Нордското кино в София.
Фаворитът на филмовия фестивал в Братислава „NORTHLESS” на Ригоберто Перезкано, „PERPETUUM MOBILE” на Николас Переда и „PRESUMED GUILTY” на Роберто Хернандес ще представят мексиканското кино, което напоследък преживява изживява небивал подем.
Освен с качествени филми, фестивалът в Сараево изненадва и с знаменитостите, които обикновено гостуват, за да представят творбите си по време на събитието. Досега на фестивала са присъствали световноизвестни режисьори, като Майк Лий, Кевин Спейси, Боно, Жюлиет Бинош, Джеръми Айрънс, Стив Бушеми, Лукас Мудисон, Мики Рурк и стотици други.
Този път почетен гост на Сараевския кинофестивал ще бъде носителят на „Оскар” Морган Фрийман. Кинофорумът, който ще се проведе от 23 до 31 юли, ще бъде закрит с филма на Клинт Истууд „Invictus”, разказващ за събитията около провеждането на първенството за Световната купа по ръгби през 1995 г. в ЮАР и за ролята на тогавашния южноафрикански президент Нелсън Мандела за успеха на неговата страна не само в този шампионат. Във филма Морган Фрийман изпълнява ролята на Мандела и бе номиниран за „Оскар” за ролята си.
В Сараево американският актьор ще се срещне с представители на филмовата индустрия от региона на Балканите.
Сред гостите на Сараево ще бъде и големият френски режисьор Бруно Дюмон, като в негова чест се организира ретроспектива от неговите филми.

Източник: официалният сайт на 16-ия международен кинофестивал в Сараево


Read Full Post »


За трета поредна година сдружение „Позор” ще раздвижи културните пластове в столицата през лятото с фестивала за късометражно кино „Късо съединение”. В рамките на месец в Дома на киното, Евро синема и Dada Cultural Bar ще бъде представени няколко стойностни късометражни филми, отличени на престижни филмови фестивали. Фестивалът стартира на 29 юли в Дома на киното с прожекцията на хита от Берлинале „Германия 09”, включващ късометражни творби на най-изявените съвременни немски режисьори. Сред имената са носителят на „Сребърна мечка” от фестивала в Берлин Фатих Акин, носителят на награда „Независим дух” Том Тиквер, режисирал филмови класики като „Бягай, Лола” и „Парфюмът”, носителят на Европейска филмова награда за режисура за филма „Сбогом, Ленин!” Волфганг Бекер и номинираният за „Златна палма” за филма „Отминали години” Ханс Вайнгартнер. Един от акцентите на „Късо съединение 2010” е „Историите на изгубените души”. Проект от 7 кратки истории, в който се включват някои от най-нашумелите имена в Холивуд. Красавиците Кейт Бланшет, Кийра Найтли и Дарил Хана са в компанията на неустоимите Хю Джакман и Джош Хартнет. Към звездната компания се присъединяват и британските звезди Пол Бетани и Майкъл Гамбън, както и „г-н Сопрано” – Джеймс Гандолфини и Джеф Голдблум. „Историите на изгубените души“ (2005) Тазгодишният носител на „Златна палма” от фестивала в Кан Апичатпонг Уирасетакул (аз го наричам Вирасетакул, бел. моя) ще бъде представен с късометражната новела „Светли хора”, включена във филма „Състоянието на света”. Сред останалите режисьори на „Състоянието на света” са португалецът Педро Коста, номиниран за „Златна палма”, индийката Айша Ейбрахам и белгийката Шантал Акерман, номинирана за „Златна мечка” от фестивала в Берлин. „Светли хора“ (2007), реж. Апичатпонг Уирасетакул С филмовия експеримент „Пет, посветени на Одзу” иранецът Аббас Киаростами отдава почит към японската легенда Ясуджиро Одзу. В средата на миналия век Одзу е сред явленията в световното кино, а филмите му „Токийска история”, „Ранно лято” и „Краят на лятото” печелят награди на множество престижни фестивали. „Пет, посветени на Одзу” (2003), реж. Абас Киаростами Най-добрите режисьори на Малайзия ще бъдат представени в програмата „15 от Малайзия” – една от водещите източни кинематографии, съвсем непозната за родните киномани. Сред имената са отличената с „Кристална мечка” на „Берлинале” Ясмин Ахмад, носителите на наградата „Тигър” от фестивала в Ротердам Тан Чуй Муи и Юхан Хо, както и най-известният режисьор на страната Джеймс Лий. За ценителите на далекоизточното кино е и програмата „В страната на Великата стена и червените знамена”, в която ще бъдат показани късометражни филми представящи традициите и празничните карнавали в Китай. Ще бъде направен акцент върху представленията She Huo, посветени на боговете на земята и огъня, които са основна атракция по време на Големия пролетен фестивал. „В страната на Великата стена и червените знамена“ В специално селектирана за фестивала програма ще бъдат представени късометражни филми на класиците на френското кино Рене Клеман, Жак Тати, Ален Рене, Ерик Ромер и Аньес Варда. „Късо съединение 2010” продължава до 26-ти август в София, част от програмите ще бъдат прожектирани и в Пловдив, Варна и Бургас. ПРОГРАМА 29.07 – 26.08.2010 Дом на киното 29.07 /чт./ – Германия 09, 150 мин. – 18.30ч. 02.08 /пн./ – Историите на изгубените души, 90 мин. – 21.00ч. 05.08 /чт./ – Пет, посветени на Одзу, 74 мин. – 19.00ч. 09.08 /пн./ – Програма „Френска класика”, 73 мин. – 21.00ч. 12.08 /чт./ – Програма „Хлапета”, 79 мин. – 19.00ч. 16.08 /пн./ – 15 от Малайзия, 80 мин. – 21.00ч. 19.08 /чт./ – Програма „В страната на Великата стена и червените знамена” – 88 мин. – 19.00ч. 23.08 /пн./ – Състоянието на света, 105 мин. – 21.00ч. 26.08 /чт./ – Историите на изгубените души, 90 мин. – 19.00ч. Евро синема 29.07 /чт./ – Пет, посветени на Одзу, 74 мин. – 20.30ч. 31.07 /сб./ – Програма „Хлапета”, 79 мин. – 20.30ч. 01.08 /нд./ – Германия 09, 150 мин. – 19.30ч. 03.08 /вт./ – Програма „Френска класика”, 73 мин. – 20.30ч. 04.08/ср./ – Германия 09, 150 мин. – 19.30ч. 07.08 /сб./ – Историите на изгубените души, 90 мин. – 20.30ч. 08.08 /нд./ – Пет, посветени на Одзу, 74 мин. – 20.30ч. 10.08 /вт./ – Германия 09, 150 мин. – 19.30ч. 11.08 /ср./ – Програма „Хлапета”, 79 мин. – 20.30ч. 14.08 /сб./ – Програма „Френска класика”, 73 мин. – 20.30ч. 15.08 /нд./ – Германия 09, 150 мин. – 19.30ч. 17.08 /вт./ – Състоянието на света, 105 мин. – 20.30ч. 18.08 /ср./ – 15 от Малайзия, 80 мин. – 20.30ч. 21.08 /сб./ Програма „В страната на Великата стена и червените знамена” – 88 мин. – 20.30ч. 22.08 /нд./ 15 от Малайзия, 80 мин. – 20.30ч. 24.08 /вт./ – Германия 09, 150 мин. – 19.30ч. 25.08 /ср./ – Състоянието на света, 105 мин. – 20.30ч. Dada Cultural Bar 11.08 /ср./ – 15 от Малайзия, 80 мин. – 21.00ч. 18.08 /ср./ – Историите на изгубените души, 90 мин. – 21.00ч.

ПО-ПОДРОБНО ЗА ФИЛМИТЕ

Германия 09 – Deutschland 09 /2009/ – Германия, 151 мин. Режисьори: Фатих Акин, Волфганг Бекер, Том Тиквер, Зилке Ендерс, Доминик Граф, Мартин Гресман, Ромуалд Кармакер, Николет Кребиц, Дани Леви, Ханс Вайнгартнер Искате ли да живеете в Германия? Преди да отговорите на този въпрос вижте гледните точки за страната, в която живеят на 13 от най-изявените немски режисьори. Всеки един от тях има на разположение около 10 минути, за да представи случка, с която да ви накара да пожелаете да живеете в Германия или завинаги да се откажете от тази идея. „Германия 09”, включва късометражни филми на едни от най-популярните немски режисьори. Сред имената са носителят на „Сребърна мечка” от фестивала в Берлин Фатих Акин, носителят на награда „Независим дух” Том Тиквер, режисирал филмови класики като „Бягай, Лола” и „Парфюмът”, носителят на Европейска филмова награда за режисура за филма „Сбогом, Ленин!” Волфганг Бекер и номинираният за „Златна палма” за филма „Отминали години” Ханс Вайнгартнер. Историите на изгубените души – Stories of Lost Souls /2005/ – САЩ/ Великобритания, 90 мин. Режисьори: Илеана Дъглас, Дебора Лий-Фърнс, Уилям Гарсия, Пол Холмс, Марк Палански, Кол Спектор, Тоа Стапард, Андрю Ъптън В ролите: Кейт Бланшет, Кийра Найтли, Хю Джакман, Джош Хартнет, Дарил Хана, Пол Бетани, Джеймс Гандолфини, Майкъл Гамбън, Джеф Голдблум, Джоана Лъмли Как бихте реагирали, ако отидете в супермаркета и зад касата е любимата ви холивудска звезда? Седи си там и чака да ви обслужи. Или пък непознат ви предложи да спечелите луксозния му автомобил, ако успеете да отгатнете какво му се е случило преди минути? Проект от 7 кратки истории, в който се включват някои от най-нашумелите имена в Холивуд. Красавиците Кейт Бланшет, Кийра Найтли и Дарил Хана са в компанията на неустоимите Хю Джакман и Джош Хартнет. Към звездната компания се присъединяват и британските звезди Пол Бетани и Майкъл Гамбън, както и „г-н Сопрано” – Джеймс Гандолфини и Джеф Голдблум. Състоянието на света – State of the World /2007/ – Португалия, 105 мин. Режисьори: Апичатпонг Уирасетакул, Айша Ейбрахам, Шантал Акерман, Педро Коста, Висенте Ферас, Бин Уан Тазгодишният носител на „Златна палма” от фестивала в Кан Апичатпонг Уирасетакул представя късометражната новела „Светли хора”, включена във филма „Състоянието на света”. Сред останалите режисьори са португалецът Педро Коста, номиниран за „Златна палма”, индийката Айша Ейбрахам и белгийката Шантал Акерман, номинирана за „Златна мечка” от фестивала в Берлин. Едно околосветско пътешествие, по време на което ще преплувате с лодка от Тайланд до Лаос, ще попътувате от Непал до Индия, ще поговорите със симпатично семейство от Капо Верде, ще сравните живота в Китай с този във Франция и ще стискате палци на група бразилски рибари, чиято лодка аварира насред океана. Пет, посветени на Одзу – Five Dedicated to Ozu /2003/ – Иран-Япония-Франция, 74 мин. Режисьор: Аббас Киаростами Режисьорът Аббас Киаростами решава да заснеме предизвикателен филмов експеримент като монтира камери на различни места по плажовете на испанската провинция Астурия. Без да се намесва към случващото се пред камерата, той просто снима това, което е в обхвата на обектива. С „Пет, посветени на Одзу” Киаростами отдава почит към японската легенда Ясуджиро Одзу. В средата на миналия век Одзу е сред явленията в световното кино, а филмите му „Токийска история”, „Ранно лято” и „Краят на лятото” печелят награди на множество престижни фестивали. 15 от Малайзия -15 Malaysia /2009/ – Малайзия, 80 мин. Режисьори: Ясмин Ахмад, Хайрил Бахар, Тан Чуй Муй, Линъс Чан, Юхан Хо, Джеймс Лий, У Мин Джин, Амир Мухамад, Намрон, Камал Сабран, Лиу Сен Тат, Мусадик Сюлейман Добре дошли в Малайзия. В рамките на 80 минути ще се запознаете с обитателите на подземния свят, ще надникнете в тъмните стаички на красивите далекоизточни проститутки, ще станете свидетели на тайни подкупи, ще се позабавлявате на едно диво парти и ще се научите как да приготвите „халал” храна. Най-добрите режисьори на Малайзия са представени в програмата „15 от Малайзия” – една от водещите източни кинематографии, съвсем непозната за родните киномани. Сред имената са отличената с „Кристална мечка” на „Берлинале” Ясмин Ахмад, носителите на наградата „Тигър” от фестивала в Ротердам Тан Чуй Муи и Юхан Хо, както и най-известният режисьор на страната Джеймс Лий.

Програма „Френска класика” – 73 мин.

Внимавай отляво – Soigne ton gauche (1936) – Франция,    12 мин., реж. Рене Клеман Свежа комедия за боксьор, който се готви за предстоящия си мач. Живеещият наблизо Роже започва с интерес да следи движенията на спортиста. Един ден боксьорът няма с кого да тренира и решава да се пробва с безпомощния Роже. Училище за пощальони – L’école des facteurs (1947) – Франция, 15 мин., реж. Жак Тати Мечтата на Франсоа, пощальон в дълбоката френска провинция, е да бъде толкова бърз, колкото пощальоните в Щатите, които са пример за него. Забавна комедия в традициите на ранните филми на Чарли Чаплин. Герника – Guernica /1950/ – Франция, 13 мин, реж. Ален Рене и Робер Есенс Филмът е посветен на картината на Пикасо „Герника”. Платното представлява виждането на Пикасо за бомбардировката от 26 април 1937 година на мирното баско селище Герника, което германските съюзници на Франко в Гражданската война сриват със земята. Картината е ярък представител на кубизма и е нарисувана в черно-бяло с маслени бои. Представянето – Presentation, or Charlotte and Her Steak /1960/ – Франция, 12 мин., реж.Ерик Ромер Уолтър и Шарлот се разхождат в живописно швейцарско селце. Той решава да запознае Шарлот с Клара, с тайната мисъл да я накара да ревнува. Класически любовен триъгълник с фина комедийна нотка и очарователния Жан-Люк Годар в главната роля. Одисей – Ulysse /1982/ – Франция, 22 мин., реж. Аньес Варда В средата на 60-те Варда заснема една от най-известните си фотографии – гол мъж стои на плажа, до него си играе малко момче, а зад тях е трупът на мъртва коза. Името на малкото хлапе е Одисей и в този филм, режисьорката разказва неговата история.

Програма „В страната на Великата стена и червените знамена” – 88 мин.

Мама и татко – My Mom, My Dad /2008/ – Китай, 31 мин., реж. Бо Джяо Майката и бащата на режисьора са от отдалечено китайско селце, в което модерните средства на цивилизацията не са познати. За тях е голямо предизвикателство да застанат пред камерата, защото никога не са виждали такава техника и не могат да си представят, че образите им ще бъдат запечатани от някаква кутия. Импресии от Пекин – Beijing Impressions /2008/ – Китай, 27 мин., реж. Ганг Джи Ако искате да посетите Пекин за четвърт час, това е вашата възможност. Красотата и тайните на големия град, представени през погледа на пътешественика Ганг Джи. Големият пролетен карнавал – Spring Festival She Huo Carnival /2008/ – Китай, 30 мин., реж. Джиа Пей Пан Стотици хиляди се стичат всяка пролет, за да присъстват на Големия пролетен карнавал. Пъстроцветни костюми, безкрайни редици от участници, впечатляващ синхрон между отделните трупи – гледка, която не може да си позволите да пропуснете. Режисьорът поставя акцент върху представленията She Huo, посветени на боговете на земята и огъня, които са основна атракция по време на Големия пролетен фестивал.

Програма „Хлапета” – 79 мин.

Моливите – Les crayons /2008/ – Франция, 3 мин., реж. Дидие Барсело Как се чувства един молив преди да го поставите в острилката? Майсторът – Le manie-tout /2008/ – Франция, 16 мин., реж. Жорж ле Пиуфле Всеки ден Мартин с любопитство наднича в приказната работилница на сръчен майстор. Един ден се престрашава да влезе вътре. Новите принцеси – Poteline /2007/ – Франция, 4 мин., реж. Клои Милър Съвременна интерпретация на приказката за „Рапунцел”, в която девойката предпочита да отреже дългите си плитки и да ги използва за въжета, за да може всеки ден да се спуска по тях и да се забавлява. Фон дьо тен – Fond de teint /2008/ – Франция, 10 мин., реж. Мари Луиз Менди Малкият Йоган е нещастен, защото не е сигурен, че майка му е неговата истинска майка. Тя е с много по-тъмна кожа от неговия. Но има начин и той да придобие този тъмен цвят на кожата. Лудории – Marottes /2009/ – Франция, 14 мин., реж. Беноа Рази Какво се случва в къща с хлапета, когато родителите заминат за няколко дни? Имаго – Imago /2006/ – Белгия, 12 мин, реж. Седрик Бабуш Отличената в Кан анимация представя кръговрата на живота. Малко момче се качва на въображаем самолет и започва да лети във времето. Щрак-щрак – Clik Clak /2009/ – Франция, 5 мин., реж. Орели Фрешино Всяко действие е продиктувано от въздействието на друго. Всеки шум – от намесата на друг шум. Лудница във влака – Bouts en train /2009/ – Франция, 4 мин., реж. Емили Сенгелин Представете си какво става, когато всички пътници във влака започнат да разказват историите си. 17 минути след полунощ – 00h17 /2008/ – Франция, 8 мин., реж. Ксавие де Шуденс Банда безделници са въвлечени в странна за тях игра, докато чакат късния влак.

–––––––––––––––––––––––––-

Фестивалът се осъществява с подкрепата на Гьоте институт, Френски културен институт и Посолството на Китайската народна република. Източник: сайтът на сдружение „Позор“

Read Full Post »

Older Posts »