Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for 23.06.2010


Вчера (22 юни) навърши 61 години Мерил Стрийп – безспорно номер едно сред живите киноактриси и една от най-великите в историята на киното заедно с Катрин Хепбърн и Джина Роуландс, според мен. Използвам като повод нейната, макар и не кръгла годишнина, за да напомня отново на любителите на киното за нейния път в драматичното изкуство и за гениалните й превъплъщения на екрана, особено във филм като „Изборът на Софи”.
Наричат я „жената с хилядата лица”, „актрисата-хамелеон”, „най-интелигентната и сериозна” представителка на актьорската гилдия в Холивуд, която обаче се отличава драстично от типичните звезди на американската „фабрика за сънища”.
Знаменитата актриса Мерил Стрийп бе в центъра на вниманието на последния международен кинофестивал в Рим миналата есен. Неговите организатори й връчиха престижната фестивална награда Марк Аврелий за изключителния й принос в развитието на киното.

По-рано миналата година името на Мерил Стрийп бе включено в американската Зала на актьорската слава във връзка с отбелязването на нейната 60-годишнина на 22 юни.
Мерил Стрийп е родена в Съмит, Ню Джърси през 1949 г. Като малка мечтае да стане оперна певица. Завършва школата по драматично майсторство към Йелския университет. Дипломната й работа е в пиеса, наречена „Жабите”, в която играе заедно със Сигурни Уивър. Представлението се състояло в плувния басейн на колежа.
Първата роля в киното на бъдещата филмова богиня е във филма на Фред Цинеман „Джулия” (1977 г.), в който блестят Джейн Фонда и Ванеса Редгрейв.
Две години по-рано Мерил изпълнила главната роля в театралната постановка на Джоузеф Пап „Око за око”. Именно тази пиеса поставила началото на нейния тъжен роман с актьора Джон Казале, изиграл Фредо Корлеоне в първите две части на „Кръстникът”. Независимо, че по това време вече бил женен, той не устоял на чара на младата актриса. Двамата се влюбили и дори заживели заедно. И точно, когато научили, че са одобрени за участие в „Ловецът на елени”, (1978) станало ясно, че Джон е болен от рак на костите. Участието му във филма на Майкъл Чимино можело и да пропадне, ако не било застъпничеството на Робърт Де Ниро. Това била единствената лента, в която Мерил Стрийп и Джон Казале се снимали заедно. После тя изпълнила главната роля в прочутия тв-сериал „Холокост” (1978), който бил отличен с 8 награди „Еми”, в това число и за най-добра женска роля на Мерил Стрийп.


Мерил Стрийп в кадър от „Ловецът на елени“ (реж. Майкъл Чимино, 1978)

Актрисата обаче не се появила на церемонията по награждаването, защото била край леглото на своя любим, на когото оставали броени дни живот.
В едно интервю след неговата смърт Мерил Стрийп споделя, че каквото и да прави занапред, винаги ще усеща болката от тази загуба…
Тя се омъжила за скулптора Дон Гъмър и има от него 4 деца. Бракът й се оказал един от най-здравите в Холивуд. Двамата и до днес са заедно.


Мерил Стрийп със съпруга си Дон Гъмър

Независимо от безупречната „семейна биография”, жълтата преса обаче не пропуска да припише на Мерил романтични забежки с някои от многобройните й екранни партньори. На първо място с Клинт Истууд, с когото се снима във филма „Мостовете на Медисън” (1995). Под неговата режисура Мерил Стрийп се превъплъщава в провинциална домакиня, която се влюбва в преминаващ столичен фотограф (Кл. Истууд).
За изпълнението си в „Мостовете на Медисън“ Мерил Стрийп получава поредната номинация за „Оскар”. Впрочем, още след след участието й в семейната драма на Робърт Бентън „Крамер срещу Крамер”, което е отличено с „Оскар” за поддържаща роля, става традиция почти ежегодното включване на Мерил Стрийп в списъка на актрисите, претендиращи за най-престижната награда. Номинирана е общо 16 пъти – повече дори от легендарната Катрин Хепбърн, която обаче е получавала статуетката 4 пъти. А Стрийп е триумфирала досега два пъти.
Освен за участието си в „Крамер срещу Крамер” тя е отличена с „Оскар” и за гениалното си превъплъщение във филма на Алън Пакула „Изборът на Софи” (1982). Лично за мен нейното изпълнение в този филм е сред най-силните женски роли, които съм виждал някога на екрана. По силата на своето въздействие то е сравнимо само с превъплъщението на Джина Роуландс от филма на Джон Касаветис „Жена под влияние“ (1974).
Мерил оценява доста скептично възможностите за изява, които й предлага съвременната киноиндустрия. „Получавам годишно до три интересни сценария – само три! При това в два от тях ролите съвсем не са подходящи за мен. Затова ако ми се удаде да се снимам поне в един филм годишно, считам че ми е провървяло.” – споделя тя. Въпреки това, в момента са в процес на завършване няколко нови филма с нейно участие.
Миналата есен излезе „Джули и Джулия” – адаптация по книгата на Джули Пауъл, която е известен кулинар-любител. Мерил Стрийп изигра блестящо ролята на знаменитата специалистка и популяризаторка на френската кухня Джулия Чайлд и бе номинирана за пореден път за наградата „Оскар”.
Вижте откъс от портрета на Мерил Стрийп, който включих в един от епизодите на моето предаване „Другото кино“, излъчен през юни 2009г. по VTV по случай нейната 60-годишнина.


Read Full Post »


Вчера (22 юни) бе рождената дата на Били Уайлдър – режисьорът, оставил една от най-ярките следи в историята на световното кино с поне три свои шедьовъра: „ИЗГУБЕНИЯТ УИКЕНД“, „БУЛЕВАРДЪТ НА ЗАЛЕЗА“ и „АПАРТАМЕНТЪТ“.
Той е от еврейски произход. Родил се в австро-унгарското градче Сухи, днешна Полша. Баща му бил собственик на хотел във Виена. Били (впрочем истинското му име било Самуел) учил отначало право, но после решил да се посвети на журналистиката и станал репортер. След преместването си в Берлин сътрудничил на редица популярни списания. В Германия четири години се препитавал като сценарист на филми. Сериозния си пробив в киното направил със сценариите на два от най-важните немски филми от онова време – “Хора в неделя” (1929) и “Емил и детективите” (1931) на бъдещия холивудски майстор на черния филм Робърт Сиодмак.
След идването на власт на Хитлер избягал във Франция, а оттам в Мексико и после в САЩ. Но неговата майка, заедно с част от семейството му, което останало в Германия, загинала в нацистки концлагер.
Когато пристигнал в Америка, Уайлдър не знаел въобще английски език. Според неговите спомени, отбягвал всякакви контакти със своите съотечественици, които си общували на немски и седял по цял ден в своята малка квартира в Лос Анджелис, слушал радио и научавал средно по 20 английски думи на ден.
За неговата кариера в киното голяма заслуга имало сътрудничеството му със сценариста Чарлз Брекет и успехът на заснетите по техни съвместни сценарии комедии, като „Полунощ” (1939), „Ниночка” (1939) и др.). Това дало възможност на Уайлдър да дебютира като самостоятелен режисьор през 1942г. с филма „ The Major and the Minor”, в който главната роля изпълнила Джинджър Роджърс.
Става известен благодарение на психологическия трилър „Двойна осигуровка” (Double Indemnity, 1944), сценарият за който написал съвместно с Реймънд Чандлър, но най-вече с превъзходната драма „Изгубеният уикенд“ (1946), за която бил удостоен с „Оскар” за режисура, а също и с Голямата награда от кинофестивала в Кан.
В своя знаменит филм „Булевардът на залеза” (1950), за който получил „Оскар” за сценарий, Уайлдър разкрива в иронична светлина обратната страна на мита за Холивуд и прословутата американска мечта.
Впоследствие се наложил като един от най-големите майстори на кинокомедии, най-прекрасната, сред които е според мен „Някои го предпочитат горещо” (1959). В нея блеснал с пълна сила талантът на Джак Лемън. Впрочем този невероятен актьор, изиграл в киното множество превъзходни комедийни и драматични роли, дължи много на Били Уайлдър, който успял да оцени по достойнство истинската сила (и дълбочина!) на таланта му. За ролята си в „Някои го предпочитат горещо” Лемън бил номиниран за „Оскар”, а филмът и до днес оглавява класациите на най-добрите комедии на всички времена.
Впоследствие Лемън се е снимал много често под режисурата на Били Уайлдър, включително и в последния му филм „Приятелю, приятелю” (Buddy Buddy, 1981).
Специално място в творчеството и на двамата обаче заема филмът „Апартаментът” (1960), в който играта на Джак Лемън, а също и на неговата партньорка Шърли Маклейн, блести с необикновена сила, а режисурата на Били Уайлдър просто няма равна на себе си. Неслучайно за този си филм Уайлдър е удостоен с три „Оскар”-а – за най-добър филм, най-добър режисьор и най-добър сценарий.
Впрочем на 15 юни се навършиха точно 50 години от премиерата на „Апартаментът”. Вече половин век този филм продължава да впечатлява с очарованието си и вероятно ще запази завинаги своето челно място сред филмовата класика на ХХ век.
С високото си майсторство се открояват почти всичките 27 заглавия от филмографията на Уайлдър като режисьор. Но лично аз съм запомнил с много добри чувства, например съдебната драма „Свидетел на обвинението” (1957), комедията “Сабрина” (1954), „Личният живот на Шерлок Холмс” (1970), „Аванти!“ (1972), „Федора“ (1978).
Не очаквам филмите ми да реформират хората или света. Ще съм доволен, ако накарат зрителя да забрави за малко пуканките, с които е влязъл в салона” – така отговарял Били Уайлдър на задаваните му въпроси за мисията на киноизкуството. Този титан от златната ера на американското кино си отиде от този свят на 27 март 2002г. на 95-годишна възраст.

Read Full Post »