Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for 09.06.2010


Днес научих, че снощи е починал Пламен Масларов – режисьорът и директорът на Българската национална филмотека, когото аз дълбоко уважавах. Той си отиде едва на 60 години. Навърши ги неотдавна – на 1 януари т.г.
До последния си дъх бе отдаден на киното и издъхна докато снимаше поредния си филм. И като филмов, телевизионен и театрален режисьор, продуцент, актьор, и като директор на Българска национална филмотека той се раздаваше изцяло в опазването на филмовото ни наследство, създаването на филми и поддържането на топли отношения с многобройните си приятели.

Поклон пред паметта му!

Поклонението ще се извърши във фоайето на Народния театър в петък, 11 юни 2010, от 11 часа.


Пламен Масларов е изтъкнат филмов и театрален режисьор, актьор, сценарист и продуцент. Роден е през 1950 в Своге. Завършва театрална режисура във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) “Кр. Сарафов” в София през 1974 г. в класа на проф. Христо Христов. Още докато следва работи като асистент-режисьор и прави актьорски дебют в ролята на Мустафата в един от най-значителните за българското кино филми “…И дойде денят” (1973), на режисьора Георги Дюлгеров.
След няколко години работа като театрален режисьор в Пловдив и Бургас, Пламен Масларов специализира кинорежисура и драматургия в Париж (CRUS).
Дебютира като режисьор с късометражния филм “Ситуация”. Първият му дългометражен филм “Любовта на Мирон” (1980) спечели наградата за най-добра мъжка роля на фестивала в Сан Ремо, Италия.
През 1992/94 в Страсбург взема участие в програмата на Европейския съвет за култура за източноевропейските страни “Одисей”.
От 2001 до началото на 2003 година е директор на Народния театър “Иван Вазов”.
От 17 ноември 2004 е директор на Българска национална филмотека.
Автор е на около 50 документални филма, на телевизионната поредица „Българският ХХ век”, и на 10 игрални филма, сред които “Зелените поля…” (1984), “Съдията” (1986), “Забранено за възрастни” (1987), “Кмете, кмете…” (1990), “14-те целувки” (1997). Премиерата на последния му филма „Похищението“ бе неотдавна. Режисьор и съсценарист е на телевизионните сериали “Съдебни хроники” (1992), “Слово за ползата от четенето” (2000), “Не се навеждай навън” (2004). Продуцент е на “Граница” (1994). В сатиричния театър поставя пиесата „Маршрутка” на Елин Рахнев.
До последния си дъх беше на терен и работеше над телевизионния филм „Корави старчета”.

Read Full Post »