Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for 31.05.2010


Днес отбелязваме 80-годишнината на един от най-големите холивудски актьори и режисьори, успяващ по удивителен начин да обединява в своите филми развлекателното и проблемното начало.
Клинт Истууд е безспорна световна киноикона, знакова фигура в съвременното кино – символ, любимец, идол – каквито и суперлативи да употребим – няма да сбъркаме. Но при внимателно вглеждане в неговата биография, ще открием че колкото и да е зашеметяваща, тя все пак съдържа и някои много любопитни противоречия.
Първо, този блестящ киноактьор, който е кумир за милиони зрители в продължение на десетилетия, все още не е  удостояван с „Оскар” за някое от многобройните си превъплъщения на екрана. Получил е четири от престижните статуетки – по две като режисьор и като продуцент – но нито една (засега!) като актьор, въпреки че е бил номиниран два пъти.
Второ, макар че е признат за един от най-впечатляващите интерпретатори на каубойски роли в американското кино, най-популярните уестърни, в които е участвал са заснети далече от Америка – при това от един италианец – Серджо Леоне.
И трето – най-прочутият персонаж на Истууд – детективът с прякор „Мръсния” Хари се превърна в икона за повечето консервативно настроени американци, въпреки че самият Истууд винаги е отстоявал либералните ценности и последните му филми красноречиво го потвърждават.
Клин Истууд (Clint Eastwood) е роден на 31 май 1930г. в Сан Франциско в семейство на обикновен работник. Завършва техническо училище в Окланд, след което смятал да учи музика, но е призован в армията. Участва във войната в Корея, след което постъпва в икономическия факултет на университета в Лос Анджелис. Докато следва се увлича по актьорството и играе в постановки на самодейни театрални трупи. Редовно посещава кастинги с надеждата да подпише договор с някоя филмова компания. Впечатляващите му физически данни не остават незабелязани и още през 1955г. холивудската студия „Юнивърсъл” го наема за 7 години при условие да се снима във всяка роля, която му бъде предложена. За негов късмет, този заробващ договор е прекратен година и половина по-късно от самите му работодатели. След време Клинт Истууд ще сподели, че мечтата му винаги е била да бъде независим от студийната система на Холивуд и по тази причина е създал своя собствена компания, наречена Малпасо.
Междувременно младият актьор продължава да се бори за място под слънцето, участвайки във второстепенни роли и филми. Докато един ден получава предложение да се снима в многосериен уестърн , продуциран от телевизията. И много скоро неговият персонаж Руди Ятс печели популярност, а Клинт Истууд се докосва за пръв път до славата.
Той обаче търсел нещо по-различно от лесна слава в телевизионни продукции и затова през 1964 година не се поколебава да приеме предложението на неизвестен италиански режисьор да се снима в Европа. Този неизвестен (тогава!) италианец се оказва Серджо Леоне, който до този момент бил направил само един филм. Истууд изпълнил главната роля в неговия уестърн „ЗА ШЕПА ДОЛАРИ”, пренасящ в Дивия Запад историята, разказана от знаменития Акира Куросава в неговия филм „Телохранителят” (Yojimbo). Главният герой – „човекът без име” – се подвизава в малко градче, раздирано от кървавата вражда между местните кланове. Съгласявайки се да служи ту на едните, ту на другите, циничният каубой всъщност преследва свои, собствени цели. Филмът имал голям успех не само в Европа, но дори и в САЩ, където първочанално събрал $3.5 млн., а впоследствие приходите му достигат $11 млн. А бюджетът, с който бил заснет, е повече от скромен – едва $200 хиляди. След време Клинт Истууд ще сподели, че за изпълнението си в него е получил едва 15 хиляди долара. Но по-важното е, че майсторската режисура на Леоне дава възможност за открояване на актьорския му талант. И неслучайно още в последвалите две продължения – „ЗА НЯКОЛКО ДОЛАРА ПОВЕЧЕ” (1965) и „ДОБРИЯТ, ЛОШИЯТ И ЗЛИЯТ” (1966) неговият герой става изключително популярен, а трилогията заема челно място в историята на уестърна.
Освен със Серджо Леоне, в ранните си години Клинт Истууд завързва плодотворно приятелство с американския режисьор Дон Сийгъл, увенчано с поредица от чудесни полицейски екшъни за подвизите на безскрупулното ченге Хари Калахан, наричан «Мръсния» Хари. През 1971г. излиза и едноименният филм «МРЪСНИЯТ ХАРИ».
Впоследствие Клинт Истууд неведнъж говори с възхищение за Дон Сийгъл като за човек, който винаги знае какво точно иска да прави в киното. «Неговото влияние върху мен се оказа решаващо в смисъл, че ми помогна да си изясня в какви филми искам да участвам и какви – да режисирам сам», споделя той.
Клинт Истууд дебютира като режисьор точно когато е на върха на славата си като актьор. Първият му филм «PLAY MISTY FOR ME” (1971) е направен с малък бюджет, но веднага подсказва потенциала на своя създател. А не след дълго постига и първия си успех като постановчик с приключенския филм “ДЖОЗИ УОЛИС – ЧОВЕК ИЗВЪН ЗАКОНА” (1976). Впоследствие продължава да снима уестърни, полицейски драми, трилъри и дори комедии. Затова с право е определян като многостранен режисьор. Но на практика нито един от неговите филми не се вмества в точно определена жанрова категория.
„ПТИЦАТА” (1988) и „НЕПРОСТИМО” (1992) са едни от най-силните и лични кинотворби на Клинт Истууд. Във филма, посветен на знаменития саксофонист Чарли Паркър, той отдава дан на пристрастието си към музиката и по-специално към джаза. Впрочем навярно малцина знаят, че самият Истууд е много добър пианист и дори автор на музиката в някои от своите филми, а също така и на един документален филм, посветен на историята на блуса, в който участват легендарни джаз пианисти, като Рей Чарлс, Дейв Брубек и Оскар Питърсън.
„ПТИЦАТА” нямал толкова голям зрителски успех, колкото очаквал Истууд. Но режисьорът, който е смятан за непоправим работохолик, съвсем не бил склонен да унива от първия неуспех.
„Не обичам песимистите – казва той. – Ако нещо не става така, както на теб ти се иска, не се предавай!” – обича да повтаря Клинт и го доказва на практика. Само 4 години след „Птицата” излиза „НЕПРОСТИМО” (1992), който е номиниран за „Оскар” в девет категории! Това е филмът, за който Истууд получава първите си оскари като режисьор и продуцент. В образа на главния персонаж той обединява характерни черти от двамата си най-известни екранни герои – Човека без име и Хари Калахан. Неслучайно от финалните титри научаваме, че го посвещава на Серджо Леоне и Дон Сийгъл.
След последвалите заглавия се откроява „МОСТОВЕТЕ НА МЕДИСЪН” (1995). Този път за всеобща изненада Истууд пробва силите си в любовна драма, клоняща към мелодрама. Благодарение на изключителното му режисьорско и актьорско майсторство, както и на партньорката му във филма Мерил Стрийп, Истууд за пореден път успява да създаде силно вълнуваща творба, разказваща без сянка на сантименталност тъжната и възвишена история на една истинска любов, дошла за съжаление твърде късно.
Умението на Клинт Истууд да пресъздава на екрана разтърсващи драматични сюжети се разкрива най-пълно в кричиналната драма „РЕКАТА НА ТАЙНИТЕ”, която даде възможност на Шон Пен да блесне в главната роля и да получи първия си „Оскар”.
През 2004 година Истууд спечели повторно два „Оскар”-а като режисьор и продуцент с филма си „МОМИЧЕ ЗА МИЛИОНИ” и на 74-години стана най-възрастният американски режисьор, удостоен с престижното отличие.
Кой би могъл да очаква, че след покоряването на този връх, Клинт Истууд ще смае света с нова серия от впечатляващи постижения не само на режисьорското, но и на актьорското поприще?!
Само две години по-късно той направи великолепната си дилогия – „ЗНАМЕНАТА НА НАШИТЕ БАЩИ” и „ПИСМА ОТ ИВО ДЖИМА”, която е посветена на Втората световна война.
Клинт Истууд от десетилетия олицетворява благоприличието и благородството на духа, съдържащи се в неговите филми”, заяви президентът на американската филмова асоциация Дан Гликмън по повод награждаването на актьора с наградата на името на Джак Валънти.
През 1988г. излязоха още два превъзходни филма на Истууд. За чудесното си изпълнение в „ПОДМЯНАТА” Анджелина Джоли бе номинирана за „Оскар”, а самият Клинт Истууд на свой ред също получи номинация като актьор за блестящото си превъплъщение в „ГРАН ТОРИНО”.
Миналата година пък излезе биографичната драма „Непобедимият” (Invictus), посветена на Нелсън Мандела. За ролите си в нея, изпълнителните на главните роли Морган Фриймън и Мат Деймън, също получиха номинации за „Оскар“. Впрочем Мат Деймън играе и в най-новия, все още незавършен филм на 80-годишния вече Истууд, който е озаглавен „Бъдеще“ (Hereafter).
Неуморният кинематографист обаче не възнамерява да спира и вече разработва следващия си проект за филм, който ще бъде посветен на Джей Едгар Хувър – дългогодишният шеф на ФБР. Сред спряганите имена за главната роля е това на Леонардо ди Каприо.
Като искрен почитател на таланта на Клинт Истууд не се съмнявам, че ще видим още филми на този режисьор, на когото сякаш е дошло някакво «второ дихание», позволяващо му да продължава да работи с темпове, за които могат да му завидят далеч по-млади кинотворци. Не се обезсърчават и милионите почитатели на актьорския му талант, че един ден Клинт Истууд ще грабне „Оскар“ и за някое от бъдещите си актьорски си превъплъщения. Пожелавам му го от сърце и дано е жив и здрав още много години!

Read Full Post »