Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for 14.05.2010


Вчера (13 май) навърши  71 години един от моите любими американски актьори – Харви Кайтел (Harvey Johannes Keitel), прославил името си с незабравимите си роли във филми-шедьоври като „Шофьор на такси”, „Глутница кучета”, „Пианото”, „Криминале”, „Последното изкушение на Христос”, „Лошият лейтенант” и др.
Той е роден в Бруклин, Ню Йорк, в семейство на полски евреи, които държали малък павилион за освежаващи напитки в Брайтън Бийч. На16 години Харви постъпва в морската пехота. Службата в армията го отвежда в Ливан. След завръщането си в Америка работи каквото му попадне, включително и като съдебен репортер.
Продължава образованието си в Нюйоркския университет и в прочутото Актьорско студио под наставничеството на Лий Страсбърг и Стела Адлер.
Дебютира на сцената в пиесата на Едуард Олби „Американска мечта”, след което цели осем години играе в малки театри извън Бродуей в авангардни некомерсиални постановки.
Става известен благодарение на участието си в ранните филми на Мартин Скорсезе. Първият от тях е „Кой чука на вратата ми?“ (Who’s That Knocking at My Door, 1967).
Но истинският пробив не само за него като актьор, но и за самия Скорсезе като режисьор е филмът „Зли улици” (Mean Streets, 1973), в който участва и Робърт Де Ниро.
В края на 70-те години във филмовата кариера на Харви Кайтел настъпва спад, въпреки че продължава да се снима доста често.
Името му отново приковава вниманието на критиката и зрителите след излизането на „Последното изкушение на Христос” (1988, реж. Мартин Скорсезе), в който Харви Кайтел изпълнява блестящо ролята на Юда.

Харви Кайтел в ролята на Юда от филма на Мартин Скорсезе „Последното изкушение на Христос“ (1988)

От началото на 90-те години Кайтел се превръща в безспорна, макар и нетипична холивудска звезда, защото продължава да бъде търсен от американските независими режисьори.
В личен триумф за Кайтел се превръща участието му в Берлинския кинофестивал през 1995г., когато е отличен със „Сребърна мечка” за чудесното си превъплъщение в ролята на самобитния бруклински философ Оги от филма на Уейн Уонг „Дим”. Персонажът на Харви Кайтел от този филм е чудесен символ на характерното нюйоркско светоусещане – сдържано, насмешливо, остроумно и търпеливо.


Харви Кайтел в ролята на необикновения нюйоркчанин Оги, чието хоби е да снима кръстовището на своя квартал („Дим“, реж. У. Уонг, 1994)

Харви Кайтел продължава и до днес да е един от любимците на най-интелектуалните режисьори и киномани. Той наистина е съвсем различна от повечето кинозвезди – даже външно: със своя нисък ръст и неособено красиво лице. Обаче неговата груба, почти брутална външност може в миг да промени злобно-агресивното си изражение и да придобие най-проникновения и нежен поглед, който можете да си представите.
Предлагам да видите откъс от неговия портрет, излъчен от VTV по случай неговата 70-годишнина в моето тв-предаване „Другото кино“.


Read Full Post »