Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for 22.02.2010


„Неумолимата забрана – много пъти съм го повтарял – поражда чувство за грях, което може да бъде много сладостно“
Луис Бунюел

Днес имам много специален повод за поредната си публикация и бързам да ви уверя, че пристъпвам към нейното написване с голямо удоволствие и респект към личността на режисьора, за когото ще стане дума. Но преди това ми се иска да изкажа благодарност към Българската национална филмотека, която отбеляза кръглата годишнина от неговото рождение с чудесна ретроспективна програма на най-известните му филми в кино „Одеон”.

Луис Бунюел се е родил точно преди 110 години в испанското градче Каланда, намиращо се близо до Сарагоса. През 1917г. постъпил в Мадридския университет. Кариерата му в киното започнала още през 20-те години на миналия век. През 1925г. пристигнал в Париж, където след четири години съвместно със Салвадор Дали заснел филмите „Андалузкото куче” (Un Chien Andalou, 1929) и „Златният век” (L“Age d“Or, 1930), които са смятани и до днес за класика на сюрреалистичното кино.
В края на 30-те години, спасявайки се от преследващия го франкистки режим, Бунюел емигрирал в САЩ.
Любопитно е, че през периода от 1932 до 1947 година той не е заснел нито един филм. Малцина кинематографисти са си позволявали лукса да се откъснат за толкова дълго време от киното.
Едва през 1947г. след установяването му в Мексико започнал нов етап в творчеството на Бунюел.
Международното признание дошло след филма „Забравените” (Los olvidados, 1950) – трогателен и в същото време жесток разказ за младежката престъпност, заснет в маниера на италианския неореализъм.
В Мексико великият испанец създал още няколко забележителни филма, при това без да разполага с необходимите средства и желаните актьори. Най-ярките му творби от този период са „Робинзон Крузо” (Robinson Crusoe, 1952), „Той” (El, 1953), „Престъпният живот на Арчибалдо де ла Круз” (The Criminal Life of Archibaldo de la Cruz, 1955), „Насарин” (Nazarin, 1959), „Виридиана” (Viridiana, 1961), Ангелът-унищожител” (The Exterminating Angel, 1962).
От средата на 60-те години датира сътрудничеството му с френския продуцент Серж Силберман, което продължило до края на живота му. През този последен период от своето творчество Бунюел създава още няколко незабравими филма, като „Дневникът на една камериерка” (The Diary of a Chambermaid, 1964), Дневна красавица (Belle de Jour, 1966), Млечният път” (The Milky Way, 1969), „Тристана” (Tristana, 1970), „Дискретният чар на булжоазията” (The Discreet Charm of the Bourgeoisie, 1972), „Призракът на свободата” (Fantome de la liberte, 1974) и “Този неясен обект на желанието” (That Obscure Object of Desire, 1977).
Луис Бунюел почина на 20 юли в Мексико, където прекара повече от 40 години от живота си. Но малко преди да си отиде от този свят той написа превъзходната автобиографична книга „Моят последен дъх”, която препоръчвам горещо на всичко любители на киното.

А сега нека се спрем по-подробно на някои от неговите гениални филми.
За „Андалуското куче”, който мнозина наричат манифест на сюрреализма в киното, се е изказал най-добре неговият автор:
“Този филм се роди от срещата на два съня. ..Сценарият бе написан за по-малко от седмица по едно много просто, единодушно прието от двама ни (Бунюел има предвид Салвадор Дали) правило: да отхвърляме всяко хрумване, всеки образ, които биха могли да породят някакво рационално, психологическо или познавателно обяснение. Да отворим всички врати за ирационалното. Да запазваме само образите, които ни стъписват, без да се опитваме да разберем защо. Сюрреалистите, които не се смятаха за терористи, за въоръжени активисти, се бореха срещу едно омразно за тях общество, използвайки като главно оръжие скандал.”
Луис Бунюел

В книгата, за която ви споменах, Бунюел се е изказвал накратко за почти всички свои филми. Той не крие своето пристрастие към заснетия в Мексико с Франсиско Рабал в главната роля „Насарин”.
“Много обичам героя на “Насарин”. Той е свещеник, но какво от това? Би могъл да бъде също така бръснар или прислужник в кафене. Това, което ме интересува у него е , че той отстоява своите идеи, че тези идеи са неприемливи за обществото и че след приключенията му с проститутки, крадци и прочие, те му навличат безпрекословно осъждане от страна на “пазителите на реда”.”
Луис Бунюел

“Най-хубавият филм на Бунюел според мен. Едно от главните му качества е простотата. По драматургическата си конструкция той прилича на притча.”
Андрей Тарковски

Виридиана”, който е заснет по изключение в Испания и впоследствие забранен за разпространение от Франко, е безспорен киношесьовър, отличен със „Златна палма” в Кан през 1961г. Този филми съдържа основните теми и мотиви в творчеството на Бунюел – сарказъм, богохулство, поезия и болка, завихрили един от най-шумните скандали в историята на киното, защото чрез своята героиня Бунюел нанася съкрушителен удар върху католическия идеал за добродетел. Добрите намерения на почти всички персонажи от този филми, начело със самата Виридиана, задължително водят до чудовищни последствия.
Творческата дързост на режисьора, позволил си да есе усъмни в тъждеството на религиозния екстаз и вярата в Бога, вбесили франкистската власт в Испания. Разкривайки господстващото лицемерие, Бунюел показа смъртоносната язва на тогавашното общество с невероятна реалистична убедителност.

АНГЕЛЪТ УНИЩОЖИТЕЛ
“Филмът може да ви се стори загадъчен или алогичен, но нали такъв е и самият живот. Във филма има повторeния, както и в самия живот и също като него той може да се тълкува най-различно. Вероятно най-доброто разяснение за “Ангелът унищожител” ще бъде това, че няма никакво рационално разяснение.” Луис Бунюел

ДНЕВНА КРАСАВИЦА
Филмът е отличен със “Златен лъв” на кинофестивала във Венеция през 1967г. За него критиката казва следното: «Неудовлетворена буржоазка в плен на морални и сексуални табута се изживява като луксозна проститутка. Насън или наяве? “Историята на «Дневна красавица» е историята на постепенното изгубване на нравствения ориентир.”

ТРИСТАНА
„С този разказ, съставен от безброй малки ежедневни детайли – Бунюел още веднъж показва многозначността на нашите стойности и относителността на преценките ни. Той показва също, че никой истински бунт не търпи компромиси, че никоя страст не може да оцелее без постоянно подхранване – тя трябва да ни поглъща непрескъснато.” Фреди Бюаш

В „Тристана” Бунюел за пореден път демонстрира невероятното си умение да избягва всякакво морализаторство и да излага по двусмислен начин мотивите и действията на героите си. Всеки образ може да бъде тълкуван двояко. Това важи особено за Тристана. Някои я възприемат като ангел на отмъщението, модел на адекватен отговор срещу мъжкото насилие, но за други – нейният образ е поредно предизвикателство на Бюнюел към „здравия” морал. Във възхитителното изпълнение на Катрин Деньов Тристана преживява невъобразима трансформация от кротка госпожица до злобна вещица, което се забелязва дори в нейното външно излъчване.

ДИСКРЕТНИЯТ ЧАР НА БУРЖОАЗИЯТА
“Вместо да се притъпят, ноктите на стария лъв са станали още по-остри и страшни. Един железен юмрук, облечен в кадифена ръкавица, смачква безмилостно жертвите си. Много от младите лъвове биха могли да се поучат от неговата хапливост, жизненост, пламенност и дързост.
Първото предупреждение идва още със заглавието, където иронията коварно ни дебне. Но ако говорим за ирония по-правилно е да кажем, че в целия филм именно жестокостта тъче мрежата си. В нея като мухи попадат пресветите митове, обредите, утвърдените ценности на установения ред на обществото, с което Бунюел не е преставал да урежда сметките си, вземайки за прицелна точка неговите най-омразни страни: лицемерието като нравствена цензура, почтеността като фасада и техните вечни пазачи – институциите, църквата, армията и полицията.”
Мишел Капденак

«ПРИЗРАКЪТ НА СВОБОДАТА»
„Това заглавие вече присъстваше в една реплика от „Млечният път” – „вашата свобода е само призрак”. Свободата, която в първия епизод на филма е политическа и обществена, тази свобода скоро приема друг смисъл – свобода на артиста и твореца, също тъй илюзорна като другата. Струва ми се, че „Млечният път”, „Дискретният чар на буржоазията” и „Призракът на свободата”, родени от три оригинални сценария, образуват нещо като трилогия, или по-скоро триптих, както в Средните векове. Същите теми, понякога същите фрази се срещат и в трите филма. Те говорят за търсенето на истината, от която трябва да избягаш в мига, когато ти се стори, че си я открил, за неумолимия обществен ритуал. Те говорят за необходимото дирене, за случайността, за личния морал, за тайната, която трябва да уважаваме.”
Луис Бунюел

ТОЗИ НЕЯСЕН ОБЕКТ НА ЖЕЛАНИЕТО
“Този неясен обект на желанието” е нов шедьовър на остроумието и хумора. Филмът иронизира комплексите за импотентност на един мъж от едрата буржоазия, който търси своето алиби във фантазии на тема “нищожеството на жената” (въплътена от две различни актриси – типично бюнуеловска находка). Около героя избухват взривове и пламтят пожари, символизиращи онази страст, на която самият той не е способен…” Марсел Мартен

Тези дни прочетох отново автобиографичната книга на Бунюел и тъй като съм още под нейното влияние ми се иска да цитирам няколко изречения, чрез които гениалният испанец изразява отношението си към сюрреализма и своето чистосърдечно признание в неговия провал.
„Често ме питат какво стана със сюрреализма. Не знам какво да отговоря. Казвам понякога, че сюрреализмът е възтържествувал във второстепенното и се е провалил в главното. Андре Брьотон, Елюар, Арагон са сред най-добрите френски писатели на ХХ век, на почетно място във всички библиотеки. Макс Ернст, Магрит, Дали са сред най-скъпите, най-признатите художници, на почетно място в музеите. Художествена сполука, културен успех, тъкмо нещата с най-малко значение за повечето от нас.


Портрет на Бунюел, рисуван от Салвадор Дали

Сюрреалистичното движение не се стремеше да влезе славно в историята на литературата и на живописта. Онова, което желаеше преди всичко, желание настоятелно и неосъществимо, бе да преустрои света и да промени живота. По този въпрос – главния – само един поглед наоколо ясно сочи провала ни”.
Съгласен съм с Бунюел, но не съвсем. Не бих могъл да се произнасям за книгите и картините на гореизброените велики сюрреалисти, но лично аз съм убеден, че ако човек гледа внимателно неговите филми, няма как да не се промени. А от това би започнало и преустройството на света. Не е ли така?

Read Full Post »