Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for 19.02.2010


От днес (19 февруари) по екраните излиза „Злокобен остров”– първият игрален филм на Мартин Скорсезе след „От другата страна”, който му донесе преди 4 години дългоочаквания „Оскар” за режисура.
Впечатляващ актьорски състав (Леонардо Ди Каприо, Бен Кингсли, Марк Ръфало, Макс фон Сюдоф, Мишел Уилямс, Елиас Котеас), многопластова криминална интрига, сложен интелектуален пъзел, предизвикващ тръпки психотрилър, а на моменти и сцени по-подхождащи за филм на ужаса – всичко това ще откриете в „Злокобен остров”, който със сигурност няма да ви накара да скучаете. Друг е въпросът – дали след като го гледате, няма да се почувствате леко излъгани.
През 1954 федералният шериф Теди Даниълс в чудесното изпълнение на Леонардо Ди Каприо поема разследването на случай с изчезването на пациентка от лудница за особено опасни престъпници, намираща се на изолиран остров. Поредица от странни събития го навеждат на мисълта, че това зловещо място е всъщност полева база за непозволени медицински опити с пациенти. Теди започва да се съмнява във всичко – в собствените си спомени, в партньора си (акт. Марк Ръфало) и дори в разума си.
Повечето големи режисьори на определен етап от своята кариера изпитват потребност да направят филм, в който да дадат своята оценка на миналия век, с неговите войни, геноцид, насилие. До момента 68-годишният Скорсезе, американец от италиански произход, се обръщаше нерядко към миналото, но до главната трагедия на века – Втората световна война – не се бе докосвал.
Този път го е направил по един много оригинален начин, според мен. Героят му е един от милионите оцелели след войната, чиято душевност е безвъзвратно увредена от ужаса на преживяното. Подобно на героинята на Мерил Стрийп от „Изборът на Софи” той също не е в състояние да заживее нормално. Спомените за видяното го връхлитат внезапно, а чувството на вина, че не е могъл да помогне на жертвите от концентрационните лагери, не му дава покой.
Вероятно по тази причина е толкова подозрителен към случващото се на зловещия остров, където води своето разследване. Разнебитената му психика сякаш е благодатна почва за най-грандиозната теория на конспирацията. А може би не. Защото за никого не е тайна, че в нацистските концлагери, както и в съветската система ГУЛАГ, са се извършвали твърде опасни медицински експерименти с хора.
Мнозина няма да харесат филма тъкмо, заради неясния му финал, който не дава отговор на поставените опасни въпроси за истинското лице на най-демократичното общество. Но, според мен, именно в това е силата на този филм – че те кара да изпиташ кошмар, от който ще ти бъде трудно да се отърсиш, ако разбира се, си склонен да разсъждаваш върху видяното в киносалона. Според мен, филмът на Скорсезе е поредната плашеща метафора за безсилието на индивида да разгадае Злото, заложено в обществения механизъм. На мен ми допадна как в един момент детективското разследване по виртуозен начин прерасна в анализ на подсъзнанието на главния персонаж, смесващо постоянно образите от спомените и реалността. Ще съумее ли Теди Даниелс да разплете кълбото от злокобни загадки или подобно на героя на Ръсел Кроу от „Опасен ум” ще се превърне на свой ред в пациент, когото Системата ще опитоми? Дали ще му стигнат сили и интелект да се противопостави на могъщите кукловоди или ще го сполети участта на поредна тяхна покорна кукла? Това са някои от въпросите, които се загнездиха дълбоко в съзнанието ми, след като гледах „Злокобен остров”.
Определено този път Скорсезе силно ме изненада. Започвайки разказа си като в черен филм, продължавайки го като в готически хорор, той го завърши по начин, който, уверен съм, ще накара разпространителите да се молят на журналистите, да не разгласяват за нищо на света какво се случва на финала. Е, добре, няма да го правя и аз, но мога само да ви уверя, че това е най-увлекателният филм в зрелищно отношение, направен от Мартин Скорсезе след „Нос Страх”.

Read Full Post »