Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for 09.02.2010


Замисляли ли сте се някога върху значението на музиката в киното? Едва ли може да има спор по въпроса, че филмовата музика е едно от неговите най-важни изразни средства. Опитайте се да си припомните най-хубавите моменти от филмите, които сте гледали и ще се уверите, че най-често в тях звучи прекрасна музика.
Дори и в периода на нямото кино, когато музиката още не е била неотменна част от филмите, тя пак играела важна роля при възприемането им. Само че се включвала не в процеса на тяхното създаване, а по време на представянето им в киносалоните, когато всяка прожекция била съпроводена от музикален съпровод на пиано, а не рядко и на цели оркестри. Това недвусмислено доказва звукозрителната природа на киното. Така например немите мелодрами най-често се съпровождали от прочувствени романтични музикални пиеси, а комедиите – по-динамични композиции – скерцо и пр. Първите опити за създаване на оригинална музика към филмите датират още от зората на историята на киното. През 1908г. Сен-Сан съчинил сюита за струнни инструменти за премиерата на филма „Убийството на херцог Гиз”. Подобни опити били правени също в Германия, САЩ и Съветска Русия, където Д. Шостакович написал специално музикално съчинение за филма „Новият Вавилон” (1929). Година по-рано германският композитор Е. Майзел написал музика, която да съпровожда киносеансите в Берлин на знаменития филм на Сергей Айзенщайн „Броненосецът Потьомкин”. В своите музикални съчинения композиторите се стремели да намерят най-правилните музикални решения в зависимост от драматургията на кинематографичните творби и от тяхната вътрешна структура. След изобретяването на звукозаписващата апаратура всеки филм вече притежавал своя собствена уникална фонограма, съставена както от думи и звуци, така и от специално записана музика. От момента на раждането на звуковото кино настъпило разделение във филмовата музика на вътрешнокадрова – конкретна, мотивирована, оправдана от звученето на показан в кадъра музикален инструмент, радио или пеещ човек. и задкадрова – „авторска”, „условна” музика. Макар и да е отстранена от филмовото действие вторият тип музика играе важна роля за характеризиране на събитията на екрана и за изразяване на скритото съдържание на сюжета.
Началото на 30-те години на миналия век се характеризира с опити за смислово включване на музиката във филмите като съдържателен и много важен кинематографичен компонент.
Още в тези първи години от съществуването на киното имало композитори, които насочвали своите усилия не просто към музикално илюстриране на киноизображението, но и към неговото обогатяване и задълбочаване посредством музиката.
Някои от най-изтъкнатите композитори работели съвместно с кинорежисьорите за намирането на новаторски музикални решения във филмите, ръководейки се от принципното разбиране за важното значение на музиката в киното. Такъв прочут тандем бил този между великият композитор Сергей Прокофиев и великият режисьор Сергей Айзенщайн, които се опитвали да решават сложни проблеми, произтичащи от теоретичната постановка на Айзенщайн за звукозрителната структура на филма. Музиката на Прокофиев към филмите „Александър Невски” (1938) и „Иван Грозни” (1-ва серия – 1945) се отличава с лаконичност и много точно съвпадение с вътрешния ритъм и динамика на сложните изобразителни режисьорски решения. Новаторското използване на звукозрителния контрапункт достигнало своя връх в сцената с прочутата бойна сцена върху леда от филма „Александър Невски”.
След войната много режисьори в западното кино работят със свои постоянни композитори, благодарение на чиято музика успяват да придадат желаната сила на своите шедьоври. Такъв незабравим тандем в киното е този между Федерико Фелини и Нино Рота, създали заедно незабравими шесьоври като „Пътят”, „Нощите на Кабирия”, „Сладък живот”, „Осем и половина, „Рим” „Амаркорд”, които едва ли биха били това, което са, без музиката на Рота. Същото важи и за филмите на Дейвид Лийн и Морис Жар („Доктор Живаго”, Лорънс Арабски, Пътуване до Индия и др.), Серджо Леоне и Енио Мориконе („Имало едно време на Запад, ), Дейвид Линч и Анжело Бадаламенти („Туин Пикс”, „Синьо кадифе”, „Мълхоланд драйв” и) и др.

Енио Мориконе (вляво) и Серджо Леоне

Отдавна се опитвам да систематизирам своите спомени на любимите ми музикални моменти от филми, които са ми направили особено силно впечатление. Списъкът сигурно би бил огромен, но все пак ще се огранича до 10-те незабравими музикални моменти в киното, според мен. Държа да уточня, че съм се ръководил най-вече от това – доколко музиката е допринесла за цялостното философско звучене на един филм или пък за хумористичното значение – на друг.
Затова предложените откъси може да изненадат мнозина, но подобни класации са крайно субективно нещо, нали!?

Във филма „Сталкер“ (1979, реж. на Андрей Тарковски) има много незабравими сцени, които едва ли биха въздействали толкова силно без чудесната музика.
Вижте откъс от филма тук.

Във филма на Стенли Кубрик „2001: космическа одисея“ (1968) музиката има огромно значение, но може би най-силна сцената, в която звучи валсът на Йохан Щраус „Синият Дунав“. Вижте я и преценете сами:

Във филма на Уон Карвай „В настроение за любов“ () има много прекрасни музикални моменти, включително и един с чудесното изпълнение на Нат Кинг Кол. Но аз лично харесвам най-много тази сцена и затова предлагам да я видите и вие.

Още един филм на Стенли Кубрик – „Портокал с часовников механизъм“ (1971) изобилства от прекрасни музикални сцени, в които са използвани откъси от класически произведения, които подсилват ироничния подтекст на разказа. Убедете се сами от този епизод.

Във филма на Джон Бурман „Избавление“ (1972) има една ключова сцена, за неговото разбиране, в която на пръв поглед става въпрос просто за надсвирване с банджо. Спопред мен, тя е прекрасна. Вихте я тук.


В „Мостът на река Куай“ (1957, реж. Дейвид Лийн) също музикалните сцени са много на място и с важно значение за възприемане на съдържанието. Ето една от тях.

Филмът „Убий Бил“ (2003, реж. Куентин Тарантино) също започва с прекрасна музикална сцена, в която мелодията също се свири с уста, както в предходния епизод от „Мостът на река Куай“. Трябва да отдадем дължимото на Тарантино, който умее чудесно да използва музиката в своите филми и затова сигурно всички си спомняте и много други подобни моменти.


В чудесната ранна комедия на Тим Бъртън „Бийтълджус“ има великолепни музикални моменти. Ето един от тях:

Когато говорим за прекрасни музикални моменти в киното, просто няма как да подминем началото на „Шофьор на такси“ (1976, реж. Мартин Скорсезе), в което звучи чудесната музика на един от най-великите композитори – Бърнард Хърман.Вижте за какво става въпрос.


Ето още един пример, в който още в началото на филма звучи прекрасно музикално изпълнение, което създава нагласата за онова, което предстои да изпитаме, гледайки филма. Този път става въпрос за музиката на Вангелис, а филмът е „Огнени колесници“ (1981, реж. Хю Хъдзън).

И накрая едно уточнение – в тази класация съм включил само музикални моменти с инструментални изпълнения. Отделно ще представя друга с любимите ми сцени с вокални изпълнения, както и такива с танци. Но, по нататък…
Впрочем вижте една от най-великите музикални сцени в историята на киното, според мен, в която звучи песен на „The Doors“:

Read Full Post »