Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for 03.02.2010


На 2 февруари навърши 76 години Отар Йоселиани , който е един от моите любими кинорежисьори.
За правото да го наричат „свой режисьор” днес претендират едновременно три държави: Грузия, Русия и Франция, но това е нелепо, защото Отар Йоселиани винаги е твърдял, че за творчеството няма и не може да има граници. Неговата лична съдба го доказа най-добре. Защото този гениален грузинец продължава да прави с невероятен финес своето тотално различно от конвенционалното кино, оставайки верен на себе си и своите теми, като че ли не са се случвали никога в живота му радикални обществени преобразования и смяна на местожителството. Независимо че след епохата на съветското кино, през която направи своя шедьовър „Птица безгрижна” (1970) му се наложи да работи в коренно различна среда във Франция, той все пак успя да намери начин да си остане напълно свободен художник и продължи да отстоява своето виждане без ни най-малко да разпилее уникалното си умение да открива красотата във всекидневието…
Всички филми на Йоселиани се открояват с необикновена правдивост, достоверност, дълбочина, както и с умението емоционално да внуши на зрителите своите идеи, разкривайки сложните характери на героите си.
Неотдавна Отар Йоселиани завърши своя 20-ти филм, озаглавен „Шантрапа“, заснет в Украйна, Грузия и Франция. Една от централните роли в него изпълнява големият украински актьор Богдан Ступка, който се превъплъщава във високопоставен чиновник от Госкино, от чиито решения зависи съдбата на главния герой на филма – младия грузински режисьор Николас (акт. Дато Тариелашвили).


Богдан Ступка (вляво) и Дато Тариелашвили в кадър от новия филм на Йоселиани „Шантрапа“

„Да се бориш сам срещу системата е невъзможно. Имаше и навремето сред чиновниците такива, които съчувстваха на творците. И даже Андрей Тарковски имаше високопоставени покровители, които го „прикриваха“, благодарение на което успя да направи въпреки всичко своя „Андрей Рубльов”! – спомня си Отар Йоселиани. „В края на краищата винаги са се намирали хора, на които е било ясно, че не може да се живее без изкуство и че трябва да се казва истината, въпреки всичко. И тези хора са помагали на талантливите младоци да се наложат“.

Вижте откъс от портрета на Отар Йоселиани, включен в моето тв-предаване „Другото кино“, излъчено през февруари 2009г. по VTV.


Read Full Post »



От руския сайт Аrthouse.ru днес научих една любопитна и малко тъжна история, свързана с един от любимите ми режисьори и с предстоящата премиера на френския анимационен филм „Илюзионистът” на кинофестивала в Берлин, който започва от 11 февруари.
Неговият създател Силвен Шоме, носител на „Оскар” за „Триото от Белвил” (2003) e адаптирал сценарий, написан от легендарния Жак Тати преди 54 години. Това е приказка, в която се разказва за застаряващ и вече излязъл от мода фокусник, чийто живот се променя след като среща прекрасна девойка. Според някои от изследователите на творчеството на Тати с тази тъжна история великият комик изповядал своето чувство за вина пред незаконородената си по-голяма дъщеря.
През 2000-ата година – само две години преди да почине – по-малката дъщеря на Тати дала въпросния сценарий на Силвен Шоме. А сега семейството на по-голямата, но отхвърлена от Тати негова дъщеря – Хелга, което живее в Англия, настоява, че Шоме е изопачил истината в сценария и се е опитал да замаже тъжната истина.
„Да преиначиш оригиналния сценарий на „Илюзионистът“, без да се потрудиш да разбереш истинските мотиви за неговото написване и в резултат да отдадеш носталгичен почит към покойния автор – това, на практика, е акт на неуважение към него“, – заявява в писмо до английския вестник „Observer” Ричард Макдоналд – внукът на Жак Тати.
Хелга и нейните три деца – Кенет, Греъм и Ричард са единствените живи потомци на знаменития режисьор, заснел шедьоври като „Ваканцията на Г-н Юло”, „Моят чичо” и „Play Time”.
Историята на Хелга била пазена в тайна от самата нея през цялото й детство и впоследствие от широката общественост, за да не бъде опетнена репутацията на знаменития й баща. Но в крайна сметка изплувала на бял свят, след като Силвен Шоме оповестил своите планове да заснеме анимационен филм по нереализирания сценарий на Тати.
Претенциите на Макдоналд и другите роднини на Тати към създателя на филма били изучени и потвърдени от биографа на Тати Дейвид Белос, към когото семейството се обърнало след излизането на неговата книга за творчеството на великия френски кинематографист.
Тати, който е роден през 1907г. и носел първочанално името Жак Татишчев, срещнал австрийската емигрантка Херта Шил и бъдеща майка на Хелга в парижския музикхол, където работела заедно със сестра си по време на германската окупация на френската столица. Когато Херта забременяла, Тати се вслушал в съвета на сестра си да не се жени за бедната австрийка. И тогава уговорили Херта срещу солидна сума да се подпише под документ, съгласно който освобождава Тати от бъдещи претенции към него за бащинство. Впоследствие младата жена с бебе на ръце се прибрала в родината си.
Постъпката на Тати скандализирала театралните кръгове, сред които тогава се движел бъдещият режисьор и много негови колеги от музикхола започнали да го отбягват.
„Всички заели страната на момичето, а Тати останал неразбран”, – разказва в своята книга Белос.
Хелга – дъщерята на Тати – израснала обградена с плакатите за филмите на знаменития й баща. В един момент попаднала в приют в Мароко. Вече като тинейджър в тази североафриканска страна Хелга опитвала на няколко пъти да се свърже с баща си – писала му писма, молела за помощ. Според Ричард Макдоналд това се е случило точно по времето, когато Тати написал сценария си за „Илюзионистът“. Според днешните изследователи, причината, поради която Тати не потърсил контакт с дъщеря си най-вероятно е свързана със срама, който изпитвал, заради малодушието си на младини.
По-късно младата Хелга успяла да си намери работа като гувернантка в Париж, но така и не й се удало да се срещне с баща си, който вече снимал своите киношедьоври. Скоро се омъжила за англичанина Норман Макдоналд. Днес нейният син твърди, че неговата майка заслужава признание като дъщеря на Тати. „На моя дядо му се е наложило да плати твърде висока цена в името на изкуството, но човекът, който пострадал най-много от неговото поведение е моята майка – негова непризната по-голяма дъщеря“.
Жалко е наистина, когато научаваме подобни истории за своите любимци. За мен филмите на Жак Тати винаги са били много повече от обикновени комедии. Подобно на шедьоврите на Чаплин и неговият тъжен хумор е само средство за разкриване безпомощността на обикновения човек пред агресивното настъпление на технизирания, бездушен свят.

Жак Тати в кадър от филма „Play Time“ (1967)

Разбира се, нелицеприятните факти от живота на този обичан от мен кинематографист не са в състояние да притъпят възхищението ми от неговото художествено майсторство. Така както и научаването за тъмните страни в биографиите на велики творци като Оскар Уайлд, Фьодор Достоевски, Чарли Чаплин и много други не може да ме накара да обичам по-малко създаденото от тях. Защото винаги съм бил убеден в едно – че те самите са били най-строги свои съдници и са страдали силно, заради своите прегрешения. Напоследък обаче бях силно разколебан в преклонението си пред Никита Михалков, научавайки подробности за някои от грозните му постъпки. Дълбоко ме смущава неговото самодоволство и особено верноподаничеството му към Путин. Но най-отблъскващ е начинът, по-който се отнася към своите противници. Съмнението ми, че този човек едва ли съжалява за постъпките си, се отразява върху отношението ми към неговото творчество. Но това е друга тема, нека да не задълбаваме сега в нея…

Източник: Аrthouse.ru

Read Full Post »


За огромно мое (а вярвам и ваше) съжаление „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” не попадна сред номинираните пет филма за наградата „Оскар” в категорията „най-добър неанглоезичен филм” на 2009г. Разбира се, това че бе включен в списъка от 9 заглавия, предхождащ окончателните номинации, бе вече успех. Но конкуренцията тази година се оказа особено силна. Затова напълно очаквано сред петте номинирани се наредиха европейските фаворити – германският „Бялата лента” („Златна палма” в Кан) и френският „Пророк” (Голямата награда на журито в Кан), а също и израелският „Ajami” („Златна камера” в Кан), перуанският „Млякото на скръбта” („Златна мечка” в Берлин) и аржентинският „El Secreto de Sus Ojos” (Специалната награда на журито от фестивала в Хавана). Очевидно е, че членовете на Американската киноакадемия са се съобразили с високите оценки на тези филми, дадени на най-големите европейски фестивали. В интерес на истината трябва да кажем, че въпреки немалкото му фестивални отличия, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” все пак не бе удостоен с толкова престижни награди през годината като тези, с които бяха отрупани номинираните филми.

Няма никакви изненади при номинациите в основната категория „най-добър филм на годината”. Тази година в нея се състезават не пет, а 10 заглавия, каквато е била традицията до 1944г. И в тази десетка попаднаха следните филми: „Аватар“ (Avatar), „Войната е опиат” (The Hurt Locker)), „Сектор 9” (District 9), „Прешъс“ (Precious: Based on the Novel ‘Push’ by Sapphire), „Сляпата страна” (The Blind Side), „Образование” (An Education), „Гадни копилета” (Inglourious Basterds), „Сериозен човек” (A Serious Man), „Високо в небето“ (Up in the Air) и анимацията „В небето” (Up).
Както се очакваше „Аватар” на Джеймс Камерън и „Войната е опиат” на неговата бивша съпруга Катрин Бигълоу се наредиха сред фаворитите, получавайки общо по девет номинации за „оскари” в различните категории.
В по-ранна своя публикация изказах мнението, че любителите на прогнозите тази година ще бъдат силно раздвоени на кого да заложат в крайна сметка – на Джеймс Камерън или на неговата бивша съпруга, на „Аватар” или на „Войната е опиат”?
Моята прогноза е следната: „Аватар” ще получи основният „Оскар” за най-добър филм, а „Войната е опиат” – този за най-добра режисура. Разбира се и двата филма ще получат и поне по още един-два „оскара” в други категории. Не е изключено Джеймс Камерън да триумфира с общо 5-6 статуетки.
Много съм любопитен дали Мерил Стрийп ще грабне за трети път ценното отличие, след като вече попада за 15-ти път сред номинираните. Лично аз мисля, че тя заслужава да получи „Оскар” още веднъж, защото изпълнението й във филма „Джули и Джулия” е наистина превъзходно. Не съм гледал още филма „Прешъс” и не знам дали чернокожата изпълнителка на главната роля в него има шансове да я изпревари. Мнозина ще стискат палци вероятно за Сандра Бълок, която за пръв е номинирана за „Оскар”, но аз не бих заложил на нея, заради това, че не винаги е на висота. Така например тази година тя е номинирана и за „Златна малинка” в категорията „най-лоша актриса” за изпълнението си във филма „Аll About Steve”. Би било куриозно да получи едновременно „Оскар” за „The Blind Side” и „Златна малинка” за „Аll About Steve”.
От номинираните в категорията „най-добър актьор” ще стискам палци за Джеф Бриджис („Crazy Heart“). Харесва ми също и Джордж Клуни във “Високо в небето“, Морган Фрийман, във „Непобедим“ и Джеръми Рънър във „Войната е опиат”, но мисля че не са на нивото на Бриджис. Не съм гледал още Колин Фърт в „A Single Man“ и смятам че не е изключено именно той да изпревари моя любимец Джеф.

Пълният списък на всички номинации можете да видите тук.

Накрая ми се иска да насоча вниманието към една любопитна класация за реализираните приходи от разпространението по американските екрани на всеки от филмите, попаднал в голямата десятка. Подробности може да намерите в сайта boxofficemojo.com. Начело в тази класация е „Аватар” с $595.8 млн., а на последно място е „Образование” донесъл засега едва $8.8 млн. Общите приходи от десетте заглавия, претендиращи за „Оскар” в категорията „най-добър филм на 2009 година” възлизат на $1.5 млрд. – средно по $151 млн. на всеки.

Read Full Post »