Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for 19.09.2009


Kazan2 a

Преди сто години се е родил един отнай-великите режисьори в историята на киното – Елия Казан. Той е получил няколко „Оскар”-а за своите филми и още един за цялостния си принос в киноизкуството, съосновател е на прочутото „Актърс студио” в Ню Йорк, където са шлифовани актьори- диаманти като Марлон Брандо, а режисьорският му стил повлиял силно на много големи кинотворци – от Джон Касавитис до Мартин Скорсезе. Стогодишнината на създателя на шедьоври като „Трамвай желание” и „На Изток от Рая” обаче ме подтиква да се замисля за пореден път над някои трудни въпроси. Например, как укоримото от морална гледна точка поведение се отразява върху творчеството на един блестящ режисьор? И дали творецът е свободен да постъпва както намери за добре в своето гражданско битие? Правилно ли е да оценяваме творчеството на великите кинематографисти откъснато от техните биографии?
В живота на Елия Казан, който бил син на гръцки емигранти в Америка, настъпил прелом през ужасната макартистка 1952 година, когато на едно заседание на Комитета за разследване на антиамериканските прояви прославеният режисьор назовал имената на 11 свои познати, които членували в комунистическата партия на САЩ или по някакъв начин й симпатизирали. Ако бе устоял на разпита, Казан вероятно би трябвало като много други да напусне Холивуд и да потърси реализация някъде в Европа или пък да се отдаде само на работата си в театъра. Но в решителния момент мъжеството му изневерило и той се поддал на моментна слабост, превръщайки се по този начин в най-известния информатор на скандалния Комитет за разследване на антиамериканските прояви на интелекуталците от тогавашна Америка. Тази постъпка довела и до скъсване на приятелските му отношения с прочутия драматург Артър Милър, който е сред тези, които отказали да назовават имена на хора, обвързани с комунистическата партия.
През 1999 година, когато много леви кинематографисти протестираха срещу връчването на почетния «Оскар» на Казан, бяха изречени и написани много горчиви думи за това, че със своята недостойна постъпка великият режисьор се е саморазрушил като творец, посвещавайки по-нататъшното си творчество и живот на опитите да намери оправдание за стореното. Именно в тази връзка обикновено се тълкува и незабравимия филм „На кея” (1954), в който героят на Марлон Брандо в нарушение на принципите на докерската солидарност издава на властите  корумпираните профсъюзни босове, сред които е и собственият му брат.

Read Full Post »


district-9-trailer-grab-1024x550

От вчера в киносалоните стартира завладяващият филм на Нийл Бломкамп „Сектор 9”. Това е неговият дебют в киното. Преди него този млад режисьор, навършил 30 години на 17 септември, се усъвършенства като художник по спецефектите и в заснемането на рекламни
клипове.
Невероятно! Тази дума си повтарях през цялото време, докато гледах неговия удивителен филм. Учудващо е как при този сравнително малък бюджет – 30 млн. долара, на толкова млад режисьор се е удало да вдъхне живот на своята впечатляваща антиутопия. Предисторията на филма е свързана с късометражката „Да оцелееш в Йобург” (съкратено от Йоханесбург), която Бломкамп заснел преди 4 години по сходен сценарий в предградията на южноафриканския мегаполис. Този едва 6-минутен филм също разказва за иноземни пришълци в мултинационалния Йоханесбург. (http://www.youtube.com/watch?v=le3y0QlLjJE)

Още от първата секунда „Сектор 9” те потапя в света на извънземни бегълци, намиращ се не на някоя далечна планета, а само на 3 км от Йоханесбург (ЮАР). Именно тяхното селище, което по нищо не се отличава от имигрантските бидонвили в предградията на всички големи градове по света, е наречено „сектор №9“. Местните хора вече са започнали да забравят как въобще огромният извънземен кораб е надвиснал над града им и защо пришълците са решили да се заселят именно тук. От момента на тяхното пристигане са изминали 28 години и властите решават да възложат на Викус Ван Де Мерве, сътрудник в службата за връзки с извънземните, ръководството на операцията по тяхното преселване в друг специално оборудван лагер.
Именно след тази завръзка, започва неочакваното и разтърсващо приключение, на което ни прави свидетели този невероятен филм, чиято сила произтича от твърде необичайния му стил за фантастично кино. Ако човек не знае предварително, че ще гледа фантастичен екшън, може да си помисли, че началните кадри са реално заснети събития в предградията на Йоханесбург.

NXT-FLICKIT MCT

Read Full Post »

Hello world!


Welcome to WordPress.com. This is your first post. Edit or delete it and start blogging!

Read Full Post »