РОМАН ПОЛАНСКИ НА 80 ГОДИНИ!

Знаменитият френско-полски-американски режисьор Роман Полански навърши 80 години. Той е роден на 18 август 1933-та в Париж в еврейско семейство. По време на войната майка му загива в нацистки концлагер, а самият той дължи живота си на полско семейство, което го осиновява.
През 1977 г. срещу режисьора е повдигнато обвинение за сексуални отношения с непълнолетно момиче, което го принуждава да напусне Америка и да се завърне във Франция.
Повече за живота и филмите на Полански може да научите от ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »

ФИЛМИТЕ В ДВАТА ОСНОВНИ КОНКУРСА НА 66-ИЯ КИНОФЕСТИВАЛ В КАН

След по-малко от месец (от 15 до 26 май) ще се проведе 66-ият фестивал в Кан – най-престижният кинофорум в света. Преди няколко часа Тиери Фремо (програмен директор) и Жил Жакоб (президент на фестивала) обявиха списъка на тазгодишните участници в двете основни конкурсни програми.
Повече информация може да намерите в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »

АМЕРИКАНСКИ ФИЛМИ СПЕЧЕЛИХА ГЛАВНИТЕ НАГРАДИ НА 7-ия КИНОФЕСТИВАЛ В ЦЮРИХ

Завърши 7-ият Цюрихски кинофестивал, който се проведе от 22 септември до 2 октомври. Международното жури, ръководено от американския актьор Лорънс Фишбърн, присъди Главната награда на апокалиптичната драма на САЩ „В укритието“ (Take Shelter) с режисьор Джеф Никълс.

Подробности за всички награди, раздадени в Цюрих, може да научите от сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »

РОМАН ПОЛАНСКИ ПОЛУЧИ НАГРАДАТА СИ В ЦЮРИХ СЛЕД ДВЕ ГОДИНИ

Знаменитият кинорежисьор Роман Полански бе удостоен с награда за изключителния си принос в световното киноизкуство по време на 7-ия международен кинофестивал в Цюрих, провеждащ се от 22 септември до 2 октомври.

Повече информация за награждаването на Полански може да намерите в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »

„ЗА БОГОВЕ И ХОРА“ СПЕЧЕЛИ „СЕЗАР“ ЗА НАЙ-ДОБЪР ФИЛМ

На тържествена церемония, състояла се снощи в парижкия театър „Шатле“, бяха раздадени за 36-ти път филмовите награди „Сезар“ (френският еквивалент на американските „Оскар“-и).

Вижте всички подробности за наградените филми в сайта „Другото кино„.

Read Full Post »

„ПИСАТЕЛ В СЯНКА“ – НЕОЦЕНЕНИЯТ ЩЕДЬОВЪР ОТ БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИКА

Преди седмица излезе и у нас новият филм на Роман Полански „Писател в сянка”. Но въпреки безспорните си качества, засега няма особен зрителски успех. През първия уикенд са го гледали едва 2554 зрители, което е разочароващ резултат за филм, който е обявен за номер 1 на 2010 година от Международната федерация на филмовите критици – ФИПРЕССИ (International Federation of Film Critics – FIPRESCI). Общо 296 кинокритици от цял свят са участвали в гласуването, определило филма на Полански за най-добър сред филмите, излезли по световните екрани след 1 юли 2009г.
Според мен, тази висока оценка за „Писател в сянка” е напълно заслужена.

Забележително е, че въпреки премеждията, през които премина през последната година, Полански е запазил своето изтънчено чувство за хумор и убийствената си ирония. Новият му филм бе представен за пръв път на последния кинофестивал в Берлин и напълно заслужено бе отличен с наградата за режисура. В него Полански разобличава съвременните политици и особено американските специални служби. Но го прави много фино, с жестока, убийствена ирония! Напълно съм съгласен с руския критик Юрий Гладилшчиков, че той сякаш е предчувствал, че ще бъде арестуван по американско настояване и се е постарал предварително да подготви своят „отговор”. И наистина, гледайки филма му, човек няма как да не се замисли над въпроса колко зловещи престъпници, отговорни за съдбата на цели нации, никога не попападат в полезрението на американското правораздаване.

За какво все пак става въпрос във филма? Историята започва със загадъчната смърт на писател, нает да напише автобиографична книга от името на бившия британски премиер Адам Ланг. Издателството веднага възлага на друг писател (акт. Юън Макгрегър) да довърши работата на своя колега. Той се съгласява, без дори и да подозира доколко опасно за него ще бъде това начинание.
Накратко, това е завръзката, след която Полански разгръща действието на своя безупречен трилър така, че те кара да го следиш със затаен дъх и огромно удовоствие. Изобразителната страна (операторът е Павел Еделман) с чудесните мъгливи пейзажи и вечно пръскащия дъждец, тайнствените преследвачи, непрестанно ожесточаващата се ирония и напълно хичкоковския симфоничен саундтрак (композитор Александър Деспла) допринасят за създаването на неповторимата атмосфера във филма.

Режисьорът успява в най-добрите традиции на жанра да запази напрежението и неизвестността до самия финал, в който неочаквано истината се разкрива, но със съответните непредотвратими последици.
Бихме могли до безкрайност да обсъждаме и политическата актуалност на историята или дори личните мотиви на самия Полански да разкрие своята огромна неприязън към Америка и нейните вездесъщи тайни служби. Снимките на филма бяха завършени преди неговото арестуване в Цюрих, но цялата работа по окончателния монтаж той ръководеше дистанционно от своя затвор. Обаче във филм като „Писател в сянка” всяка актуалност е вторична, както е вторичен и самият сюжет, защото за режисьор като Полански, който е истински гений на формата, винаги е било по-важно не за какво разказва, а как го разказва. И ние просто сме длъжни да признаем, че начинът по който го прави в този си филм е просто блестящ и на него се дължи цялостното усещане за истинския абсурд, в който живеем и който е не по-малко ужасяващ от представения в творчеството на Кафка.

Роман Полански повече от 10 години не бе снимал трилъри, но „Писател в сянка” е превъзходна демонстрация на това, че не само не е загубил своето майсторство, но и дори като че ли то е станало още по-голямо. Той успява със завидна лекота да ни накара да повярваме, че се намираме едва ли не зад кулисите на разиграващия се жесток фарс и можем да следим съвсем отблизо действията на отблъскващите персонажи, които въртят голямата политика в днешно време. Усещането за автентичност на случващото се е поразително и според мен в това е най-голямото постижение на Полански.

За основа на филма е послужила едноименната книга на британския автор на бестселъри и журналист Робърт Харис. Когато тя се появява на пазара, мнозина мислят, че това е завоалиран коментар върху управлението на предишния британски премиер Тони Блеър.
Но самият Харис пояснява следното: „Сюжетът на „Писател в сянка” ме занимава от години. Може би около 15 г. – много преди Тони Блеър да стане премиер. Бях заинтригуван от връзката между един световен лидер и човека, който пише мемоарите му. От самото начало си представях, че между писателя в сянка и съпругата на политика ще се зароди привличане. Виждах връзката им да се развива на някакво изолирано място, но така и не успявах да налучкам верния тон. Не можех да си представя кой е този световен лидер, къде живее… Година след година се връщах към идеята, а после я зарязвах. Така измина повече от десетилетие. Накрая през 2006 г. чух по радиото интервю с човек, който настояваше, че Тони Блеър трябва да бъде съден за военни престъпления и твърдеше, че единствения начин да избегне трибунала, би бил да се премести да живее в Америка, откъдето не може да бъде екстрадиран.
Останах като вцепенен, защото ми хрумна, че това може да е историята на главния герой. Представих си го в тази ситуация. След това веднага ме осени и идея за мястото – изгнаник в Съединените щати като Солженицин през 70-те. Тогава цялата идея кристализира.”
Въпреки че има очевидни сходства между Тони и Чери Блеър и героите от филма, Робърт Харис държи на това, че темата е универсална. „Отразяването на политиката винаги е било в основата на всичките ми романи. По един особен начин то е изследване на властта. Особено ме вълнуват лидерите, които са изгубили властта си, независимо дали става дума за Ричард Никсън или Маргарет Тачър. Как се приспособяват? Какво отвежда една личност до върха и какво е усещането да изгубиш влиянието си? Когато започнах да пиша, образа на Тони Блеър се изпари от съзнанието ми и създадох, надявам се, една универсална политическа фигура.”
Продуцентът на филма Робърт Бенмуса е работил и преди с режисьора върху по-ранния му филм „Горчива луна” (1992г.). Според него: „Всички филми на Полански са многопластови и една от повтарящите се теми във всички тях е борбата за изваждането на истината на бял свят, за разкриване на реалността зад фалшивата маска. Той взема каузата на справедливостта присърце, но във всичко влага ирония.”

Специално би трябвало да се изтъкне великолепното присъствие на Юън Макгрегър в главната роля. Неговият образ е още едно предизвикателство пред сценариста и режисьора, тъй като този неназован писател е в центъра на историята, но пък остава неизменно в сянка като страничен наблюдател, и въпреки това успява да разплете загадката, около която се върти сюжетът. Харис и Полански черпят вдъхновение от знаменития филм на Били Уайлдър „Булевардът на залеза” в търсенето на гласа на главния герой, който е мъртъв, преди да започне истинския екшън във филма. („Булевардът на залеза” е разказан от гледната точка на мъртвец.)
„Роман предложи да използваме глас зад кадър в по-голямата част от повествованието, както прави Уайлдър  – обяснява Харис. – Проблемът беше, че по-късно ни стана ясно, че историята се разкрива много добре в действията и диалога и гласът зад кадър на практика не допринася с нищо. Дори забавя темпото. Така че във втората версия на сценария зарязахме разказвача. Не искахме обаче да се изгуби мрачният тон на историята, за да подготвим публиката за откритието, че писателят в сянка всъщност е дух. Това беше проблем, който не бяхме разрешили до началото на снимките, и който не ни даваше мира. След това обаче Роман измисли този изключителен край, който ще бъде най-запомнящото се нещо във филма, според мен. Също като „Китайски квартал”, филмът просто трябваше да има мрачен и тежък завършек.”

Пиърс Броснан също се справя отлично със своята роля. Писателят Робърт Харис казва за неговия образ следното: „Ланг е събирателен образ на всички политици, за които съм чел и от които съм се интересувал – признава писателят. – Той притежава чар, всеки би гласувал за него. Пиърс е чаровен и самоуверен мъж. Ланг не е Блеър, но има актьорските маниери на Блеър. Исках да намекна, че животът на един политик е трагичен, защото си на власт няколко години, а след това никога не е същото.”
Броснан не се виждал в ролята на бивш премиер. „Не съм си представял, че ще ми се наложи да играя британски премиер – бивш или настоящ – твърди актьорът. – Но се забавлявах в тази роля, освен това е наслада да наблюдаваш Роман Полански. Той е много чаровен и много взискателен.”

Ким Катрал и Оливия Уилямс също са безупречни в ролите на Амелия Блай и Рут Ланг. А поддържащите роли играят някои от най-добрите характерни за жанра актьори – носителя на „Златен глобус” Том Уилкинсън като Пол Емет, Джеймс Белуши като издателя Джон Мадокс, Илай Уолак като Стареца, Тимъти Хътън като адвоката на Ланг, Джон Бернтал като агент Ник Рикадели и Робърт Поу като бившия външен министър Ричард Райкарт.
„Във филма има страхотни роли, които се изпълняват от велики актьори. Много съм доволен”, обобщава в едно интервю самият Полански.

Източник: Форум Филм България, разпространител на филма у нас.

Read Full Post »

КЕЙТ УИНСЛЕТ – БЪДЕЩАТА МЕРИЛ СТРИЙП

На 5 октомври навърши 35 години една от най-бляскавите кинозвезди на нашето време – Кейт Уинслет. Нейната стремителна кариера и особено ролите, които е изиграла до момента, ми дават основание да я наредя сред малкото наследнички на ненадминатата Мерил Стрийп.
Британската актриса, чието пълно име е Катрин Елизабет Уинслет, е родена на 5 октомври 1975г. в Ридинг (Reading), графство Бъркшир (Berkshire), Великобритания. Израства в семейство на актьори.

Първата си роля изиграва едва петгодишна в училищен спектакъл. На 11 години постъпва в частното театрално училище (Redroofs Theatre School) в Майдънхед (Maidenhead). Завършва го през 1992г. от началото на 90-те години периодично се появява на театралната сцена в различни роли, сред които се откроява тази в постановката „Питър Пан”.
За пръв път с еснима през 1987г. в реклама на Sugar Puffs. През 1990г. дебютира в епизодична роля от телевизионния филм „Shrinks”, след което до 1993г. се снима в тв-сериали.
На големия екран се появява през 1994г. Изпълнява една от главните роли в трилъра на Питър Джаксън „Небесни създания” (Heavenly Creatures). Филмът е оценен високо от критиката, а младата Кейт Уинслет получава няколко награди, в това число и наградата на лондонските кинокритици.
По-малко успешна е ролята и на принцеса Сара от приказната филмова история „Kid in King Arthur’s Court” (1995). Но през същата година участва в чудесния филм на Анг Ли „Разум и чувства” (Sense and Sensibility) по мотиви от романа на Джейн Остин. Филмът е буквално отрупан с международни отличия, три от които са връчени на Кейт Уинслет. Най-стойностната сред тях е наградата на Британска академия за филмово и телевизионно изкуство (BAFTA) за най-добро изпълнение на поддържаща роля. Именно за „Разум и чувства” едва 21-годишната актриса получава и първата си номинация за „Оскар”.
Пред 1996г. се снима във филма „Джуд“ (Jude) по мотиви от романа на Томас Харди „Невзрачния Джуд” под режисурата на британеца Майкъл Уинтърботъм, а също и в ролята на Офелия в „Хамлет” (реж. Кенет Брана).

Но ранната слава и огромната си популярност Кейт Уинслет дължи на огромния успех на филма на Джеймс Камерън „Титаник” (1997), в които изпълнява ролята на красива аристократка в партньорство с Леонардо Ди Каприо.
От този момент нататък младата британка се превръща в една от най-ярките холивудски звезди, която обаче упорито отказва да заживее по начина, който се очаква от актриса от нейния ранг. Звездният й статус обаче й позволява да избира внимателно ролите и филмите, в които се снима. Най-известните сред тях след „Титаник” са: „Quills” (2000), „Айрис” (Iris, 2001), „Блясъкът на чистия ум“ (Eternal Sunshine of the Spotless Mind , 2004) „Finding Neverland” (2004), „Little Children” (2006), „Цялото кралско войнство” (All the King’s Men, 2006), „Пътят на промените” (2008).
За ролята си във филма на Стивън Долдри „Четецът” (The Reader, 2008) получава и първият си „Оскар” за най-добро изпълнение на главна роля, който едва ли ще бъде единственият в нейната кариера.

Кейт Уинслет в кадър от „Четецът“ (2008)

Въпреки младостта си, досега има общо 6 номинации за „Оскар”, но също и две награди „Златен глобус”, получени през миналата година едновременно в две категории – за главна и второстепенна роля във филмите „Пътят на промените” и „Четецът”. Впрочем впоследствие при раздаването на оскарите се получи нещо куриозно, защото на Кейт Уинслет връчиха престижната статуетка в категорията „най-добра актриса в главна роля“ за филма „Четецът”, след като малко по-рано за същото си изпълнение й бе връчен „Златен глобус” за най-добро изпълнение на поддържаща роля.

Кейт Уинслет триумфира след получаването на първия си „Оскар“.

До момента Кейт Уинслет се е снимала в над 50 филма, но освен това през 2000г. участва в записа на албума „Listen To the Storyteller”, за който получи награда „Грами” в категорията „най-добър албум за деца в разговорния жанр”.
За саундтрака на анимацията „Christmas Carol: The Movie” (2001) тя изпълнява баладата „What If?”, която впоследствие излиза във Великобритания като отделен сингъл и през юни 2001г. попада в топ 10 на най-популярните музикални хитове.
Още като тинейджърка, докато участва в сериала „Dark Season” Кейт се влюбва в младия актьор Stephen Tredre, с когото има интимна връзка в продължение на няколко години. И когато през декември 1997г. Стивън неочаквано умира, тя предпочита да се прости със своя приятел, вместо да присъства на официалната премиера на „Титаник” в Холивуд.
През 1998г. Кейт се омъжва за асистент-режисьора Джим Трипълтън, но бракът им просъществува само 3 години, независимо от това, че им се ражда дъщеричка. През 2003г. Кейт Уинслет се омъжва отново – този път за известния режисьор Сам Мендес („Американски прелести”, „Път към отмъщение” и др.), от когото има син. Но в началото на тази година двамата се развеждат и само няколко месеца по-късно Кейт се появи публично с новия си избраник – манекенът Луис Даулър.

Още докато беше заедно със Сам Мендес тя гледаше в друга посока.

Понастоящем Кейт Уинслет се снима в няколко филма, първият от които е комедия (реж. Елизабет Банкс), която трябва да излезе до края на годината.
За следващата есен пък е насрочена премиерата на новия филм на Стивън Содърбърг „Contagion”, в който британската актриса изпълнява една от главните роли заедно с Марион Котияр, Гуинет Полтроу, Мат Деймън, Джуд Лоу и др. А най-вероятно през 2012 година ще я гледаме в поредния филм на нуеморния Роман Полански, озаглавен „God of Carnage”. Нейни партньори ще бъдат Мат Деймън, Джоди Фостър и Кристоф Валц.

Read Full Post »

МАЛКИЯТ ГОЛЯМ ЧОВЕК РОМАН ПОЛАНСКИ

Знае ли някой кой е Раймунд Роман Либлинг? Едва ли? Аз също не знаех, макар че много добре знам кой е Роман Полански. Всъщност става въпрос за един и същ човек, чието име нашумя неотдавна във връзка с едно много старо обвинение от страна на американското правосъдие.

Скоро у нас ще излезе най-новият му филм „Писател в сянка”, който той успя да завърши почти дистанционно, намирайки се под домашен арест в своята вила в Швейцария. Както е известно, знаменитият режисьор бе арестуван още през септември миналата година по искане на американските власти, които настояваха за неговото екстрадиране в САЩ, за да бъде изправен пред съда по обвинение в изнасилване на непълнолетна, извършено от него през 1977г. Неотдавна бе освободен, след като швейцарският съд реши, че няма основания за неговото по-нататъшно задържане.

Днес Полански навършва 77 години. Струва ми се, че тези три събития, свързани с неговата личност, са повече от достатъчно основание, за да се опитаме да се вгледаме в съдбата на този „малък, голям човек”, която е толкова необикновена, че може да послужи като основа за не по-малко интересен филм от тези, които Полански е снимал през целия си живот.

Неговото истинско име е Раймунд Роман Либлинг. Неговите родители са полски евреи. Роден е на 18 август 1933г. в Париж. Две години преди началото на Втората световна война родителите имат неблагоразумието да се завърнат в Полша. Майка му загива в Освиенцим, но баща му оцеля в концлагерния ад на Маутхаузен-Хузен, където са екзекутирани сто и петдесет хиляди души.
Малкият Роман попада в краковското гето, откъдето малцина се измъкват живи. Той обаче успява да избяга. Спасяват го полски селяни, които му дават славянската фамилия. На полски тя се произнася Полянский, а според по-късното й американско произношение става Полански.

Повечето изследователи на неговото творчество са единодушни по отношение на това, че за бъдещия режисьор преживяното в гетото има по-голямо значение дори от войната. Полански е заснел само един филм за Холокоста, при това доста късно – почти на 70 години. Това е световноизвестният филм „Пианистът”, за който беотличен с „Оскар” за режисура, а също и със „Златна палма” на кинофестивала в Кан. Но едва ли би било преувеличение, ако се каже, че психологията на човека, преминал през ужасите на гетото, протизва много от филмите на Полански. Той е от малцината големи режисьори като Кубрик, на които всеки нов филм е различен от предходните. И въпреки това има много общо между „Отвращение” (1965), „Бебето на Розмари” (1968), „Китайски квартал” (1974), „Наемателят” (1976), „Деветата порта” (1999), „Пианистът” (2002) и дори „Писателят в сянка” (2010). Всички засягат темата за оцеляването в един враждебен свят. В най-добрите от тях опитите за оцеляване са съпътствани от страха пред действителността, прерастващ в параноя. И героите на Полански са изправени пред дилемата да приемат или не за истина това, че едва ли не целият свят е в заговор срещу тях. В крайна сметка става ясно, че това е факт и на тях им се налага да търсят начини за спасение.

С течение на времето Роман Полански продължава да се оказва в епицентъра и на други знакови за втората половина на XX век събития. Много от тях са не по-малко кошмарни от тези по време на войната и гетото. Посвещавайки се на киното в сталинистка Полша, той бързо се превръща във водеща фигура на младата полска кинематография – една от най-интересните в света в края на 50-те и началото на 60-те години. Успява да се изяви като актьор през 1955г. в първия пълнометражен филм на Анджей Вайда „Поколение”.  Но след собствения си режисьорски дебют с филма „Нож във водата” (1962) изведнъж става първият кинодисидент в тогавашния социалистически лагер. Емигрира във Франция и скоро напомня отново за себе си с чудесните си англоезични филми „Отвращение” (1965) и „Cul-de-sac” (1966), за които получава съответно Специалната награда на журито и „Златна мечка” от Берлинале (провеждащ се по онова време в Западен Берлин).

Чешкият евреин Милош Форман пък е вторият знаменит киноемигрант от социалистическия лагер, забягнал на Запад от Чехословакия след нахлуването на войските на Варшавски договор в Прага. Страшно и странно е съвпадението, че родителите на Форман също зигават в Освиенцим.

Междувременно през 1968 година Полански се оказва в епицентъра на още едно знаменателно историческо събитие — прекратяването на кинофестивала в Кан. Именно в годината, когато Франция е разтърсена от студентските вълнения, той е член на жури в Кан. Заедно с революционерите-манифестанти, пристигат в Кан и знаменитите режисьори Жан-Люк Годар и Франсоа Трюфо.
В качеството си на официални представители на бунтуващия се Париж те настояват за закриването на буржуазния кинофестивал в Кан. Към тях се присъединяват членовете на международното жури Моника Вити и Луи Мал. Полански обаче се държи настрана и не ги подкрепя. Остава малцинство заедно с още един член на журито – съветският поет Роберт Рождественски. Полански много добре разбирал, че крайните левичарски фрази и особено действия, водят в крайна сметка до комунизъм, а какво представява комунизмът той знаел много добре от преживяното в Полша – нали именно от него избягва на Запад! И все пак, тъй като постоянно се движел заедно със своите колеги Трюфо, Годар и Мал (има го на снимка с тях), Полански влиза в историята като един от интелектуалците участвали в преждевременното закриване на фестивала в Кан от 1968г.
Още от следващото му издание през 1969г. този фестивал става много по- радикален. А от края на 70-те години до наши дни не отстъпва водещото си място на най-значим кинофорум в света.
През 1991г. Полански е председател на журито в Кан и изиграва решаваща роля за връчването на най-важното отличие „Златна палма” на братята Джоел и Итън Коен за филма им „Бъртън Финк”, което вбесило Ларс фон Триер, който заслужавал не по-малко пресгижната награда за своя шедьовър „Европа”.

Сватбата на Полански с Шарън Тейт е на 20 януари 1968г. в Лондон, а жестокото убийство на бременната му съпруга е извършено на 9 август 1969.

През 60-те години Полански получава не само заслужено признание и пълна свобода да твори, но и преживява най-големият си кошмар, който още повече задълбочава основната тема в неговото творчество: страхът от враждебния свят. Както е известно през 1969-та прочутата банда на американския сатанист Чарлз Менсън, съставена от негови верни поклоннички, нахлува във вилата на Полански, където убива всичките му приятели, които се намирали там, цялата прислуга и … бременната му съпруга — холивудската звезда Шарън Тейт.

През 1977г. вече самият Полански си причинява друга морална катастрофа, която ще даде не по-малко отражение върху по-нататъшния му живот и творчество. Става въпрос за изнасилването на непълнолетно момиче, което извършва във вилата на Джак Никълсън. Тук няма да се опитвам нито да заклеймявам в педофилство знаменития режисьор, нито пък ще правя опити да го оправдавам. По темата е изписано толкова много, че едва ли бих прибавил нещо ново. А и не би ми се искало да се присъединявам към онези блюстители на морала, които научиха името на Полански именно във връзка с този случай, но преди това въобще не знаеха нито кой е, нито с какво се занимава. Имам чувството, че и сега (толкова години след случилото се тогава!), когато Полански бе арестуван в Швейцария, не бяха малко хората, които чуха за пръв път неговото име. А вероятно са твърде много и тези, които дори и след този невероятен шум около него, пак не са си направили труда да видят поне един филм на Полански.

Роман Полански на излизане от съда в Санта Моника след едно от предварителните заседания по делото срещу него през 1977г. Както е известно Полански не дочаква присъдата и избягва в Европа, след което повече никога не стъпва на американска земя.

В тази връзка ми е по-интересна реакцията на неговите колеги – хората на киното, които се разделиха на два лагера. Излишно е да говоря за Джак Никълсън, който си остана един от най-добрите приятели на Полански или пък за Харисън Форд, който лично занесе във Франция наградата „Оскар”, която знаменитият режисьор спечели за филма си „Пианистът”. Но има и други негови приятели, като Стивън Спилбърг и Майкъл Дъглас например, които не го подкрепят. Все пак бих си позволил да посъветвам онези, които биха желали да знаят повече по темата, да гледат документалния филм „Roman Polanski: Wanted and Desired” (2008), в който той самия разказва напълно откровено цялата история и от който става пределно ясно, че цялата днешна шумотевица е изгодна на политиците и … на самите средства за масова информация. (Вижте тук още по темата)

Юън Макгрегър в кадър от най-новия филм на Полански „Писател в сянка“

Забележително е, че Полански продължава да запазва свежо своето прословуто чувство за хумор и убийствената си ирония. Новият му филм „Писател в сянка”, който вече гледах благодарение на Интернет, получи напълно заслужено наградата за режисура на последния кинофестивал в Берлин. В него Полански разобличава съвременните политици и особено американските специални служби. Но го прави много фино, с жестока, убийствена ирония! Напълно съм съгласен с руския критик Юрий Гладилшчиков, че той сякаш е предчувствал, че ще бъде арестуван по американско настояване и се е постарал предварително да подготви своят „отговор”. И наистина, гледайки филма му, човек няма как да не се замисли над въпроса колко зловещи престъпници, които са отговорни за съдбата на цели нации, никога не попападат в полезрението на съвременно американско правораздаване.

Read Full Post »

РОМАН ПОЛАНСКИ: „ПОВЕЧЕ НЕ МОГА ДА МЪЛЧА!“

Знаменитият кинорежисьор Роман Полански, който продължава да се намира под домашен арест в своята вила в Швейцария, наруши продължилото няколко месеца мълчание. Той публикува вчера на сайта на френския философ Бернар-Анри Леви, който е негов приятел, обръщение, в което се опитва да обясни защо не трябва да бъде екстрадиран от Швейцария в САЩ. В него той подчертава, че не моли за снизхождение, а за справедливост.
„Повече не мога да мълча!“, – пише Полански. По думите му, настояването за неговото екстрадиране в САЩ е „несправедливо и пълно с противоречия“. Режисьорът смята, че наказателното преследване срещу него е било възобновено, само за да се угоди на медиите. Според Роман Полански, представителите на американското правозащитна система всъщност не си поставяли за цел да го изправят пред съда, а преследвали други цели. Полански намеква за това, че прокурорът от Лос Анджелис Стив Кули се е кандидатирал за изборите за генерален прокурор на щата Калифорния, поради което се нуждае от допълнителна медийна реклама.
Полански е също така уверен, че в хода на воденото срещу него дело американските прокурори са допуснали многобройни процесуални нарушения. Носителят на „Оскар” призовава за честно отношение към него.
Както е известно, преди няколко дни Роман Полански получи официален отказ от апелационния съд на Калифорния на своята молба за преразглеждане на делото, водено срещу него или за неговото прекратяване. Освен това Калифорнийският апелативен съд отказа да вземе под внимание и ходатайството от страна Саманта Геймър, която е потърпевшата в случая, за прекратяване на делото.
Напомням, че 76-годишният кинорежисьор, сценарист и актьор Роман Полански бе арестуван на 27 септември 2009г. по настояване на САЩ, в момента на неговото кацане на летището в Цюрих, където той пристигна за да участва в международен кинофестивал.
В САЩ Полански е обвиняем за това, че през 1977г. е имал сексуален контакт със Саманта Геймър, която тогава била едва 13-годишна. През 1978г. режисьорът напуска САЩ, за да не попадне в затвора по обвинение в педофилия и оттогава до днес живее в Европа. Американските власти обаче настояват за възобновяване на съдебния процес срещу него, независимо от това, че потърпевшата Саманта Геймър отдавна не настоява за това, защото е простила на режисьора и е получила парична компенсация.

Роман Полански е един от най-ярките майстори на световното кино през втората половина на ХХ век. Спечелил е многобройни фестивални отличия, сред които „Златна палма” от Кан („The Pianist“ – 2002), „Златна мечка“ от Берлин („Cul-de-sac“ -1966), „Златен лъв“ за цялостно творчество от Венеция (1993), „Оскар“ за режисура („The Pianist“ – 2003), „Златен глобус“ („Chinatown“ – 1974) и др.
На тазгодишното, 60-то издание на Международния филмов фестивал в Берлин Роман Полански спечели наградата за най-добър режисьор за последния си филм „Писател в сянка„, който бе завършен от неговите сътрудници благодарение на указанията, които успяваше да им изпраща от затвора.
За освобождението на Роман Полански се застъпват редица европейски страни, а също така ЮНЕСКО и много видни световни дейци на културата.
Вижте повече по темата в моя по-ранна публикация тук.

Read Full Post »