Най-влиятелният режисьор и продуцент в съвременното кино Джеймс Камерън (James Cameron) навърши 57 години. Той е роден на 16 август 1954 г. в канадското градче Капъскейсинг (провинция Онтарио), но детството му преминава в Чипауа – недалече от водопада Ниагара.
Цялата статия за творчеството на Джеймс Камерън може да прочете в сайта ДРУГОТО КИНО.
Вече едва ли някой се съмнява, че Джеймс Камерън е изключителен новатор, изпреварил развитието на киноиндустрията с няколко години. Всяко негово изявление се посреща не само като подтик за нова реформа, но и като предвестник на нова тенденция. През 2005 г. той призовава собствениците на киносалони да започнат да въвеждат 3D-проекторите, защото триизмерното кино, по неговите думи, ще завладее света. Речено – сторено…
Вижте цялата статия за новите идеи на Камерън за революционизиране на киното в сайта ДРУГОТО КИНО.
Благодарение на огромния успех на последния си филм „Аватар“, през 2010 година режисьорът Джеймс Камерън е спечелил $257 млн. Той оглавява класацията на 40-те най-преуспяващи холивудски знаменитости, съставена от сп. „Vanity Fair“.
Вестник „The Guardian” публикува класация на 100-те най-влиятелни личности в съвременното кино от гледна точка на британците. На първо място в този списък е режисьорът на „Титаник” и „Аватар” Джеймс Камерън (James Cameron). Рейтингът „Film Power 100” е изработен по поръчка на вестника от група британски експерти в областта на киноиндустрията.
Веднага след създателя на най-касовите филми в историята се нареждат режисьорът и продуцентът Стивън Спилбърг (Steven Spielberg) и актьорът Леонардо Ди Каприо (Leonardo DiCaprio).
Последен в челната десятка е министърът на културата на Великобритания Ед Вайзи (Ed Vaizey).
Според The Guardian, съставителите на класацията не са се ръководили от това по колко печелят или по-колко филми са заснели съответните личности в последно време. Целта на този рейтинг е да се назоват имената на хората, които оказват най-съществено влияние върху формирането на репертоара на британските киносалони, както и върху излъчването на филми по телевизионните канали във Великобритания.
Любопитното е, че eдва на последното място в пълната класация „Film Power 100” се нареждаме ние, обикновените зрители и ползватели на Интернет, което е достойно за съжаление, разбира се.
ТОП 10 НА НАЙ-ВЛИЯТЕЛНИТЕ ЛИЧНОСТИ В СВЕТА НА КИНОТО
Пълният списък на ТОП 100 може да видите в сайта на The Guardian. Естествено в него са попаднали Джони ДЕП, Ридли СКОТ, Тим БЪРТЪН, Анджелина ДЖОЛИ, Мартин СКОРСЕЗЕ, Дани БОЙЛ и др.
Навръх днешния си 56-ти рожден ден знаменитият американски режисьор от канадски произход Джеймс Камерън предприе поредното си подводно приключение. Той се спусна в студените води на най-дълбокото езеро на света „Байкал” с руския батискаф „Мир-1”, пилотиран от Анатолий Сагалевич, съобщиха световните агенции.
Джеймс Камерън пристигна вчера в Русия по лична покана на своя приятел – председателят на Техническия съвет на Фонда за опазване на езерото Байкал (ФССОБ) Анатолий Сагалевич. Както е известно, Камерън вече има доста сериозен опит в подводните изследвания. Докато снимаше „Титаник”, а и след това той многократно се е спускал в дълбините на Атлантическия океан с помощта на руските апарати „Мир”.
По време на едно от предишните му подводни спускания с батискафа „Мир-1“ през 2003г., докато снима документалния филм “Призраци от бездната”
Неотдавна Камерън заяви, че вече обмисля сюжетните линии за продължението на „Аватар”. А малко по-рано бе разпространена информация, че най-вероятно снимките на втората и третата част на знаменития блокбастър ще протекат едновременно, с оглед да се направят икономии на бюджета, който се очаква отново да бъде рекорден. Но преди това Камерън обещава да завърши своя роман „Аватар”.
За онези, които случайно не са чули, напомням, че едноименният фантастичен филм на Камерън, заснет изцяло в 3D е донесъл до момента $2,740 млрд. от своето разпространение по целия свят, което го прави най-успешният в касово отношение филм в историята. До края на лятото по екраните ще излезе и специалната режисьорска версия на филма, в която е включен допълнителен 8-минутен епизод.
Неотдавна научихме, че Джеймс Камерън е счупил още един рекорд – този път по лични приходи, получени от един филм. Ако за работата си върху „Титаник”, излязъл по екраните през 1997г., той е получил $97 млн., то до момента е заработил от „Аватар” над $350 млн., като се очаква до края на годината тази сума да набъбне още повече. Освен хонорара за работата си върху филма, в нея се включва и процентът от приходите, получени от неговото разпространение, както и премията за това, че постигнатите финансови резултати надхвърлят в пъти очакванията на 20th Century Fox. Над $100 млн. Камерън е спечелил досега от продажбата на DVD и Blu-ray-дискове с 2D-версията на „Аватар”, но тази сума ще се увеличи вероятно многократно след като през ноември започне продажбата на DVD и Blu-ray-дискове с 3D-версията на филма.
Джеймс Камерън e родeн на 16 август 1954-та в градчето Капускасинг, Канада, но детството му преминава в град – Чипава, намиращ се недалече от водопада Ниагара. Неговият баща – Филип Камерън е електроинженер, а майка му – художничка (тя именно научама Джеймс да рисува и дори организира изложба на негови рисунки).
На 15 години Камерън гледа филма на Стенли Кубрик „2001: космическа одисея“ и остава дотолкова поразен, че решава да посвети живота си на киното. Но много скоро решава, че това е непостижимо за момче от провинцията като него и затова постъпва да следва в Калифорнийския държавен университет. Възнамерява да учи физика, защото много се увличал от наука, а след завършването да стане биолог-океанолог. Но след известно време се прехвърля към литературата и отново много скоро пак се разколебава. Зарязва ученето и започва да си изкарва прехраната с каквото попадне – шофьор на товарен камион, а после и на училищен автобус, автомонтьор, рисува картини, а по нощите пише фантастични истории.
През 1977 година гледа на екран „Междузвездни войни” и отново е поразен, установявайки колко много създаденото от Джордж Лукас прилича на онова, което винаги си мечтаел да пренесе на екрана. Вече престава да се колебае относно бъдещето си.
Успява да се устрои на работа в киностудиото на Роджър Корман, където най-напред изработва минимодели (минидекорации), но скоро израства до арт-директор и именно в това си качество взема участие в работата над фантастичния филм „Battle Beyond the Stars” (1980). Участва и в създаването на специалните ефекти за култовата творба на Джон Карпентър „Бягство от Ню Йорк”. Освен това консултира авторите на филма „Андроид” (Android) и „Галактика на терора” (Galaxy Of Terror).
Режисьорският му дебют е през 1981г., с продължение на филма на Джо Данте „Piranha”, който озаглавяват „Piranha Part Two: The Spawning”. Продуцентът на филма Асонитис се надявал не само да заснеме евтино тази продукция, но и да има пълен контрол върху снимачния процес, поради което взема неизвестния тогава Джеймс Камерън, разчитайки че няма да има проблеми с него. Обаче двамата не успели да намерят общ език и Камерън е отстранен от монтажа на филма. Той обаче не се предава – успява да се вмъкне в извънработно време в монтажната и тайно от всички да премонтира заснетото по начина, който смятал за правилен.
Това е доста тежък период от живота му – нощем го измъчват кошмари, в които го преследва робот, изпратен от бъдещето. Така именно се заражда идеята му за филма „Терминаторът”, превърнал се в мощен катапулт за изстрелване на амбициозния режисьор в звездна орбита. Но докато се опитва да намери финансиране за снимките, Камерън участва в написването на няколко сценарии – сред които е и „Рамбо 2” със Силвестър Сталоун. В крайна сметка успява да осигури $6,5 млн., които са недостатъчни дори за обикновена комедия, но не и за изобретателен гений като Камерън. „Терминаторът” (1984) мигновено става популярен по целия свят, донасяйки над $100 млн. приходи.
След този успех Камерън заснeма „Пришълците” (1986) по собствен сценарий и отново улучва десятката. Филмът се оказва дори по-успешен от „Терминатор” – носи $180 млн. и 7 номинации за „Оскар”, спечелвайки две статуетки – за визуални и звукови ефекти.
Следва прекрасният филм „Бездната” (The Abyss ,1989), който вдига летвата за качество на подводните снимки на непозната дотогава висота и заслужено става победител в надпреварата за „Оскар” в категорията за най-добри визуални ефекти. Момент от снимачния процес на филма „Пришълците“ (Alrens) през 1986г.
Огромните приходи от тези филми дават възможност на Камерън да основе собствено студио за специални ефекти, наречено Digital Domain. Възходът продължава и след като „Терминаторът 2” спечелва $500 млн. и 4 награди „Оскар” – за грим, звук, визуални и звукови ефекти. А предприемчивият кинематографист основава нова кинокомпания „Lightstorm Entertainment”, междувременно сменяйки за трети път своята съпруга – този път с актрисата Линда Хамилтън, която през 1984 г. му ражда дъщеря.
След „Истински лъжи” (True Lies , 1994), който също има немалък касов успех, идва редът и на „Титаник” – най-значителната работа на Камерън в киното преди „Аватар”. Той подхожда към неговото заснемане извънредно сериозно. Снимките са предшествани от дълъг период на изучаване на останките на потъналия кораб на дъното, където лично Камерън се спуска многократно в специални батискафи. Той е не само режисьор на „Титаник”, но също и съпродуцент и монтажист. Бюджетът на филма достига фантастичната сума от $200 млн. и експертите очакват най-грандиозния провал в историята на киното. Но както всички знаем „Титаник” счупи рекордите за приходи до момента, измествайки от върха „Междузвездни войни” и „Отнесени от вихъра” със своите $1,84 млрд. Освен това тази продукция е удостоена с 11 награди „Оскар”, в това число и за най-добър филм и най-добър режисьор. Това именно е звездният миг в живота на Камерън, който получавайки заветната статуетка произнесе знаменитата фраза от „Титаник” – I’m the king of the world!
Пет години след този грандиозен успех Камерън се завръща към темата за „Титаник“, заснемайки за киносалоните IMAX 3D – документалния филм “Призраци от бездната” (2003), който е посветен на пътешествието до океанското дъно и изследването на останките от знаменития кораб.
А в края на 2009 година този неуморим кинематографист демонстрира с огромен успех своето най-ново предизвикателство, наречено „Аватар”. Освен по-големите касови приходи дори от „Титаник”, този филм вероятно ще има революционни последствия за киноизкуството като цяло и особено за начина на неговото представяне в киносалоните. Твърди се, че с него се поставя началото на нова ера в разпространението на триизмерни филми. (Повече по темата вижте в този откъс от моето предаване „Другото кино“, излъчено още по време на снимките на „Аватар).
Грандиозният „Аватар”, подготвян над 10 години, е първият филм, заснет изцяло в 3D-формат, като са използвани революционно нови технологии за обработката на изображението и суперавангардни системи за виртуални снимки в реално време.
„Аватар” обаче отстъпи пред „Войната е опиат” на 82-ата церемония по връчване на наградите „Оскар”, която се проведе на 7 март т.г. в разкошната зала на „Кодак тиътър” в Лос Анджелис. Джеймс Камерън бе победен от своята бивша съпруга Катрин Бигълоу, чиято военна драма за Ирак получи общо 6 статуетки в следните категории: най-добър филм, най-добър режисьор, оригинален сценарий, монтаж, звук и звукови ефекти. „Аватар” остана само три „оскар”-а – за сценография, операторско майсторство и визуални ефекти.
Разбира се, би било пресилено Камерън да спечели отново главните оскари и с този си филм, както го стори с „Титаник”. Но това даде основание на мнозина негови противници да продължат с необоснованите критики по негов адрес. Аз обаче не съм съгласен, че постигнатото от Камерън трябва да бъде омаловажавано и да се свежда само до техническата страна на нещата. Затова ми се иска отново да припомня за какво става въпрос в този филм?
На огромна и удивително красива планета, наречена Пандора, хората откриват минерал, който може да им послужи като безценен източник на енергия. Но пречка за неговия добив са местните аборигени на’ви, същества с почти триметров ръст, синя кожа и кехлибарени очи, които са избрали да устроят точно на това място своя свят, подчинен на съвършена хармония с природата.
Новият филм на Джеймс Камерън е великолепна визуализация на този тотално непознат свят, съчетаващ прекрасни и едновременно с това смъртоносни форми на живот, който е представен през погледа на прикован към инвалидна количка бивш морски пехотинец. Филмът проследява историята на парализирания Джейк Съли, който е изпратен в красивия, но опасен свят на Пандора, за да помогне на минна корпорация да набави безценния минерал „унобтаниум“. Хората не могат да дишат въздуха на Пандора, поради което е създадено хибридно същество от ДНК-то на човек и на’ви, което се контролира от съзнанието на оператор-човек. Новополученото същество се нарича АВАТАР.
Произходът на понятието е изключително древен.
Аватар, или аватара (на санскрит означава слизане) е инкарнация на божество в индуизма. Най-често понятието се свързва с различните въплъщения на Вишну на земята. В компютърния жаргон пък думата „аватар” се използва за картинката, която един потребител слага на профила си.
Кинокритикът Янко Терзиев в първата си публикация за филма във в. „Капитал” пише: „В компютърните игри и интернет това отдавна не е новост – по-съвършеното ти вътрешно аз да те представя и действа вместо тебе. Десетки са дори българските сайтове, от които можеш да избереш по картинка как да изглежда подобрената ти версия, т.е. твоят аватар. Под негово име можеш да си и благороден, и героичен, и голям любовник, и саможертвен войник на справедливи каузи, а в действителност да си човек като всички други”. На Пандора Джейк Съли среща Нейтири – прекрасна представителка на местната раса, която го научава да вижда със сърцето си, което в крайна сметка преобръща възприятието му за света. Нещо сходно се случва и със зрителите на филма. В края на „Аватар”, продължаващ два часа и половина, няма да ви се иска да сваляте 3D-очилата си и реалността след видяното на екрана ще изглежда още по-сива, отколкото е всъщност.
Камерън, който е доказал отдавна, че умее да снима чудесно научно-фантастично кино и без ефектите на триизмерната визия, отново ни убеждава, че е ненадминат майстор в разказването на стари като света приказки, но по начин, който ни кара да си мислим, че ги виждаме като че ли за пръв път. В основата на „Аватар” например е залегнал христоматийният американски мит за Джон Смит и Покахонтас, който е представен така, че зрителите да могат да почувстват, че става въпрос не толкова за изконния конфликт между цивилизация и природа, колкото за сблъсъка между практичното и фантастичното възприятие на света, между реалността и мечтите (неслучайно превкючванията между аватара и собственото трудноподвижно тяло на Джейк Съли се случват тогава, когато той си ляга да спи. Когато Джейк Съли е в своя аватар, той е напълно мобилен, а когато е под формата на човек, винаги е прикован към инвалидната си количка. Ето една чудесна метафора, внушаваща човешката физическа непълноценност и в същото време безграничността на неговото въображение.
Камерън, който винаги е успявал много точно да подбира изпълнителите за ключовите роли в своите филми (нека си спомним Едуард Фърлонг като малкия Джон Конър, Робърт Патрик като Терминатора или пък Леонардо Ди Каприо като младия и безумно влюбен Джак Досън от „Титаник”) този път отново е улучил десятката, спирайки се на австралиеца Сам Уортингтън, който сякаш е предпочетен за главната роля едва ли не заради пленителното му изражение – леко глуповато, но в крайна сметка точно такова, каквото би трябвало да бъде изражението на човек, който след няколкогодишно пребиваване в инвалидна количка изведнъж получава възможност да стъпи на двуметрови силни крака, с които може да тича така, че вятърът да свисти в ушите му. Със своя детински наивен и в същото време напрегнат израз на лицето той изглежда като човек, който непрестанно се опитва да се съсредоточи, сякаш за да проумее невероятното, което му се случва. Сам Уортингтън се разтваря напълно в своя герой – така както и Джейк Съли буквално се ражда наново в своя аватар. А Джеймс Камерън е като онзи пилот-месия от чудесната книга на Ричард Бах, който се приближава да нас, обездвижените в инвалидните колички на битовото си мислене, за да ни каже: „Искате ли да летите?… Какво чакате, летете!”
Но това не би било възможно, ако предварително не загърбим всичките си предразсъдъци и не се отпуснем напълно, навлизайки в истинска дзен релаксация, превръщайки се в чист лист, върху който ще видим прожектираните образи много по-отчетливо. Не случайно когато Нейтири, съмнявайки се във възможността да научи Джейк да вижда със сърцето си, казва: „Трудно се пълни вече напълнена чаша”. Камерън също като нея си е поставил почти невъзможна задача – да преобърне представите ни за киното! Дали е успял – това преценява всеки сам за себе си. Лично аз мисля, че всичко зависи от вътрешната нагласа на всеки.
Има зрители, които ще махнат с ръка и ще кажат, че това са измишльотини, но има и други, копнеещи за истински полети на духа, за които филм като този на Камерън означава най-малкото нови крака, за да ходят. Да, би могло да се каже, че Джеймс Камерън подарява на киното нови крака. И не за друго, а защото като истински пионер на новите филмови технологии, той първи успява да ни накара да съпреживяваме на сурогатните, генерирани от компютъра герои по-силно и искрено, отколкото на изпълненията на живи актьори.
„Аватар“ се нарежда, поне според мен сред най-доброто създадено от киното през последното десетилетие, не защото е направен с революционно нови технологии или защото счупи досегашните касови рекорди, променяйки облика на киното. Този филм се нарежда сред най-добрите образци на седмото изкуство, според мен, защото ни подтиква към единение с най-ценното в самите нас – полетите на духа и въображението. И затова на въпроса „Какво всъщност е киното?“ след този филм ще можем по-уверено да отговорим – киното е полет на духа! Само че трябва докато трае прожекцията да държим очите и сърцата си широко отворени. Само тогава … ще полетим!
Едва ли ще сгреша, ако предположа, че сред най-обсъжданите теми в интернет пространството продължава да бъде филмът „Аватар” – особено сега, след като се нареди на първо място по приходи в историята на киното и е сред фаворитите за наградите „Оскар”.
Изминава вече втори месец, а филмът на Джеймс Камерън не отстъпва на нито едно конкурентно заглавие по целия свят. Такъв феномен киното не помни много отдавна. Но не са малко и неговите отрицатели, които обаче надявам се, едва ли ще тръгнат да оспорват факта, че „Аватар” се превърна в събитие №1 за киното през първото десетилетие на 21-ви век. Рейтингът на най-обсъжданите филми през последните месеци в световната мрежа недвусмислено сочи, че точно „Аватар” е на първо място.
Ако се заловим да анализираме най-открояващите се публикации във връзка с този филм, без затруднение ще обособим основните теми в дискусиите.
На първо място, естествено, се обсъжда неговият сюжет, а именно доколко той е (не) оригинален и актуален; на второ място е въпросът за технологичните постижения на филма и дали има принос за това Камерън – трябва или не трябва да се признае, че филмът му е явление в историята на киното; на трето място е постъпката на главния герой – тоест спори се за това дали е предател или не Джейк Съли и какво би трябвало да бъде отношението ни към него; на четвърто място се поставя съвсем немаловажния въпрос как точно би трябвало да се гледа „Аватар”, за да усетим истинските му технически достойнства – тоест кой от трите предлагани варианта (3D digital, IMAX или Real 3D) на триизмерно изображение да изберем, когато решим да гледаме филма в киносалоните.
Нека започнем по ред. Най-честите упреци са свързани със съдържанието. Твърде много са хората, които се надпреварват да твърдят, че то е много банално и с нищо не ги изненадало. Така например Мариана Христова в една от малките смислени критически статии, появили се в нашето информационно пространство, пише във в. „Гласове„: „За всеки гледал „Междузвездни войни”, „Джурасик парк” или „Апокалипто” филмът на Камерън е тавтологичен, що се отнася до хайтек приспособленията от бъдещето и чуждоземните фантасмагории. Сюжетът пък е съвсем „нищо ново под слънцето“…” Още по-крайни са тези, които обвиняват „Аватар” в абсолютна безидейност. Според тях този филм си е чист атракцион, лишен от всякакъв смисъл.
Действително сюжетът на филма не само е вдъхновен от многочислените произведения на тема: колонизирането на Америка и геноцидът над нейното коренно население – като почнем от „Покахонтас” и стигнем до „Танцуващия с вълци”, но е и достатъчно елементарен по своята конструкция.
Вероятно е малко цинично от страна на Камерън, но той прекрасно е осъзнавал, че ако иска да върне изразходваните 300 милиона долара и даже да спечели отгоре за евентуално продължение, ще трябва да направи максимално достъпно кино за зрители с различен интелект и културен багаж.
Това обаче не превръща автоматически „Аватар” в тъп и безидеен филм. Идеи в него има за няколко филма и те не се свеждат само до темите за изтреблението на индианците. Имам предвид недвусмислените намеци за апокалипсиса, устроен от САЩ във Виетнам или пък за жестоката военна експанзия в Ирак. Освен това едва ли са лишени от основание догадките, че окупацията на Пандора от земляните може да бъде наложена върху историята на много държави и Русия, според немалко руски кинокритици се нарежда в челото на подобни аналогии. В продължение на столетия именно тази държава – независимо дали под флага на монархията или на комунизма – е мачкала малките народи както си иска и в най-добрите случаи „само” ги е преселвала, пише например Александър Фолин в интернет изданието на „Частный корреспондент„.
Лично аз се учудвам на тоталното нежелание на дори изкушени от киното зрители да оценят по достойнство небивалото пиршество за очите, които ни дава филмът на Камерън. Добре известно е, че той е мечтал за своя „Аватар” цели 12 години – след заснемането на „Титаник” през 1997г. И както сам признава – през цялото време чакал технологиите да достигнат до такова равнище, което да му позволи да реализира максимално точно своя замисъл. Но ако мислите, че през този период е бездействал, жестоко се лъжете. Защото чрез своите разработки той самият е допринесъл немалко за да може да бъдат заснети онези 3D-модели, които му помагат да залеси и засели Пандора с удивителна растителност и животни. Повече по темата вижте тук.
И в резултат Камерън ни показа един зашеметяващо реален невиждан никога свят, който просто смайва със своята дълбочина и детайлност. Ако преди него заснемаха горите на Амазония, Нова Зеландия или Югоизточна Азия, за да представят извънземни джунгли на екрана, то за „Аватар” Камерън създаде светът на Пандора буквално от нулата. Професионалисите са категорични, че най-добрите специални ефекти са тези, които не се забелязват или поне не се натрапват. И когато някой със скучаещо изражение махва пренебрежително с ръка по повод видяното в „Аватар” – той едва ли осъзнава, че практически всичко, което е показано в кадър, е сътворено от фантазията на режисьора и неговите помощници, а не е резултат на натурни снимки.
Съгласен съм напълно с Александър Фолин, че „Аватар” издигна самото понятие „мащабно кино” на такава висота, след която е много трудно да възприемаме като постижения филми като „Джурасик парк” например.
Що се отнася до преминаването на Джейк Съли на страната на аборигените от Пандора, е прекалено наивно да се говори за предателство към човешката раса или за престъпване на войнската чест. Подобни обвинения са доказателство за крайно повърхностно възприемане на филма. Представителите на планетата Земя, които работят на Пандора, съвсем не са пратеници на човечеството там, а просто наемници, работещи срещу солидно заплащане за една конкретна корпорация, която се ръководи единствено от стремежите си за бързо обогатяване. Ако се вгледаме внимателно, няма как да не признаем, че действията на тези наемници не се различават от обикновеното разбойничество и на този фон Джейк не е никакъв предател, а предан на законите гражданин, който с риск на живота си се опитва да спре произвола. Дори може да се каже, че той не само че не е предател, но е дори истински патриот, опитващ се доколкото му позволяват силите да защити реномето на човешката раса в очите на местните жители на Пандора.
Трябва да признаем обаче, че Джеймс Камерън е направил всичко възможно, за да може населението на Пандора да предизвиква у зрителите симпатия, а шефовете на корпорацията – презрение. Разбира се, на’ви биха могли да бъдат далеч по-отблъскващи и тогава изборът на Съли едва ли би бил толкова очевиден. Но да не забравяме все пак, че сюжетът се опитва да спазва законите на приказката – нищо че има и такива, които отричат правото на Камерън да разказва приказки. Например Мариана Христова в статията си, за която вече стана дума, пише следното: „Но докато Камърън с все сили крещи, че е на страната на природата и културната традиция, „Аватар” е с двата крака откъм настъпателната цивилизация. Технократският му и касов триумф до рекорден предел изпълва мисията на съвременното зрелище – да те прикове, омаломощи, промие и ампутира откъм възможност за собствена интерпретация. Да ти предложи готови отговори на въпроси, които дори не си имал време да си зададеш. В този смисъл „Аватар” няма нищо общо с приказката (както защитниците му се опитват да оправдаят наивността на сюжета), защото вместо да намества културни модели, внушава демагогски послания.”
Не знам, но аз мисля, че в демагогство може да бъде обвинен буквално всеки – по-трудно е да докажеш истинността на подобни обвинения. Лично аз съм радетел за независимото кино, което залага на истинските преживявания, а не на ефектите. Но осъзнавам, че това, наричано от мен „друго кино” няма бъдеще в модерните кинозали, защото не може да разчита на големи аудитории. Съвременните технологии обаче му дават шанс и то ще оцелее благодарение именно на тях, колкото и парадоксално да е това, след като точно тези технологии са негов гробокопач. Но благодарение на Интернет днес можем да гледаме самостоятелно вкъщи артфилми от цялата история на киното и с напредъка на технологиите достъпът на всеки до подобен род филми ще става все по-лесен. Гледането на такова кино у дома ще замести дори четененото на стойностни книги – за добро или за лошо. А в големите киносалони ще триумфират филми като „Аватар” – това е неизбежно. И дай боже да има повече филми като него, а не такива като „2012”, например. Струва ми се, че филмите през 21-ви век ще напомнят по твърде много неща феериите на Жорж Мелиес от зората на киното, които най-общо казано бяха едно пределно условно фентъзи с акцент върху визията. Съдържателната страна в тях не играеше почти никаква роля. Ето защо, когато спорим за това – какво всъщност направи за киното Джеймс Камерън със своя филм „Аватар” – бихме могли да отговорим пределно лаконично чрез един странен, но точен термин – „архаизираща иновация“, което преведено на обикновен език означава, че той успя да представи добре забравеното старо по съвсем нов, съответстващ на времето начин. И ако се намерят и други, които да съумеят да правят същото на подобно равнище, тогава киното като масово зрелище ще оцелее.
За огромно мое (а вярвам и ваше) съжаление „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” не попадна сред номинираните пет филма за наградата „Оскар” в категорията „най-добър неанглоезичен филм” на 2009г. Разбира се, това че бе включен в списъка от 9 заглавия, предхождащ окончателните номинации, бе вече успех. Но конкуренцията тази година се оказа особено силна. Затова напълно очаквано сред петте номинирани се наредиха европейските фаворити – германският „Бялата лента” („Златна палма” в Кан) и френският „Пророк” (Голямата награда на журито в Кан), а също и израелският „Ajami” („Златна камера” в Кан), перуанският „Млякото на скръбта” („Златна мечка” в Берлин) и аржентинският „El Secreto de Sus Ojos” (Специалната награда на журито от фестивала в Хавана). Очевидно е, че членовете на Американската киноакадемия са се съобразили с високите оценки на тези филми, дадени на най-големите европейски фестивали. В интерес на истината трябва да кажем, че въпреки немалкото му фестивални отличия, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” все пак не бе удостоен с толкова престижни награди през годината като тези, с които бяха отрупани номинираните филми.
Няма никакви изненади при номинациите в основната категория „най-добър филм на годината”. Тази година в нея се състезават не пет, а 10 заглавия, каквато е била традицията до 1944г. И в тази десетка попаднаха следните филми: „Аватар“ (Avatar), „Войната е опиат” (The Hurt Locker)), „Сектор 9” (District 9), „Прешъс“ (Precious: Based on the Novel ‘Push’ by Sapphire), „Сляпата страна” (The Blind Side), „Образование” (An Education), „Гадни копилета” (Inglourious Basterds), „Сериозен човек” (A Serious Man), „Високо в небето“ (Up in the Air) и анимацията „В небето” (Up).
Както се очакваше „Аватар” на Джеймс Камерън и „Войната е опиат” на неговата бивша съпруга Катрин Бигълоу се наредиха сред фаворитите, получавайки общо по девет номинации за „оскари” в различните категории.
В по-ранна своя публикация изказах мнението, че любителите на прогнозите тази година ще бъдат силно раздвоени на кого да заложат в крайна сметка – на Джеймс Камерън или на неговата бивша съпруга, на „Аватар” или на „Войната е опиат”?
Моята прогноза е следната: „Аватар” ще получи основният „Оскар” за най-добър филм, а „Войната е опиат” – този за най-добра режисура. Разбира се и двата филма ще получат и поне по още един-два „оскара” в други категории. Не е изключено Джеймс Камерън да триумфира с общо 5-6 статуетки. Много съм любопитен дали Мерил Стрийп ще грабне за трети път ценното отличие, след като вече попада за 15-ти път сред номинираните. Лично аз мисля, че тя заслужава да получи „Оскар” още веднъж, защото изпълнението й във филма „Джули и Джулия” е наистина превъзходно. Не съм гледал още филма „Прешъс” и не знам дали чернокожата изпълнителка на главната роля в него има шансове да я изпревари. Мнозина ще стискат палци вероятно за Сандра Бълок, която за пръв е номинирана за „Оскар”, но аз не бих заложил на нея, заради това, че не винаги е на висота. Така например тази година тя е номинирана и за „Златна малинка” в категорията „най-лоша актриса” за изпълнението си във филма „Аll About Steve”. Би било куриозно да получи едновременно „Оскар” за „The Blind Side” и „Златна малинка” за „Аll About Steve”. От номинираните в категорията „най-добър актьор” ще стискам палци за Джеф Бриджис („Crazy Heart“). Харесва ми също и Джордж Клуни във “Високо в небето“, Морган Фрийман, във „Непобедим“ и Джеръми Рънър във „Войната е опиат”, но мисля че не са на нивото на Бриджис. Не съм гледал още Колин Фърт в „A Single Man“ и смятам че не е изключено именно той да изпревари моя любимец Джеф.
Пълният списък на всички номинации можете да видите тук.
Накрая ми се иска да насоча вниманието към една любопитна класация за реализираните приходи от разпространението по американските екрани на всеки от филмите, попаднал в голямата десятка. Подробности може да намерите в сайта boxofficemojo.com. Начело в тази класация е „Аватар” с $595.8 млн., а на последно място е „Образование” донесъл засега едва $8.8 млн. Общите приходи от десетте заглавия, претендиращи за „Оскар” в категорията „най-добър филм на 2009 година” възлизат на $1.5 млрд. – средно по $151 млн. на всеки.
За пореден път Джеймс Камерън и неговият „Аватар” бе изпреварен от Катрин Бигълоу и нейния филм за Ирак „Войната е опиат” (The Hurt Locker). Това стана на церемонията, на която Американската гилдия на кинорежисьорите оповести своите традиционни годишни награди. За най-добър режисьор на 2009 година бе обявена Катрин Бигълоу, която е бивша съпруга на Джеймс Камерън.
Бигълоу стана първата жена, удостоена с престижното отличие. Освен своя бивш съпруг, тя надделя в съренованието за режисьорския приз и над Куентин Тарантино („Гадни копилета”), Лий Даниелс („Прешъс”) и Джейсън Рейтман („Високо в небето”).
Добре е да се знае също, че за 62-годишното съществуване на режисьорската гилдия, само 6 пъти се е случвало лауреатите на нейната награда да не получат впоследствие и „Оскар” в категорията „най-добър режисьор”. А през последното десетилетие това се е случвало само два пъти – през 2001 година, когато Анг Лий („Тигър и дракон”) бе изместен от Стивън Содърбърг („Трафик”) и през 2002 година, когато Роб Маршал („Чикаго”) бе изместен при раздаването на „оскарите” от Роман Полански („Пианистът”). Дали сега Джеймс Камерън ще измести Катрин Бигълоу и ще спечели в крайна сметка режисьорския „Оскар” за втори път в своята кариера, ще научим на 7 март. Но сега ми се иска само да припомня, че преди няколко дни филмът на Катрин Бигълоу победи „Аватар” и в надпреварата за наградата на Американската гилдия на кинопродуцентите, която пък е смятана за най-надеждният индикатор за това – кой филм ще спечели „Оскар” в главната категория – най-добър филм на годината.
„Войната е опиат” вече получи доста професионални отличия, сред които и наградата на американската кинокритика, но на церемонията по връчване на наградите „Златен глобус” отстъпи пред „Аватар”. Ето защо в този момент любителите на прогнозите са силно раздвоени на кого да заложат в крайна сметка за „оскарите” – на Джеймс Камерън или на неговата бивша съпруга Катрин Бигълоу, на „Аватар” или на „Войната е опиат”?
Най-влиятелният режисьор и продуцент в съвременното кино Джеймс Камерън (James Cameron) навърши 57 години. Той е роден на 16 август 1954 г. в канадското градче Капъскейсинг (провинция Онтарио), но детството му преминава в Чипауа – недалече от водопада Ниагара.
drugotokino 